— Ще отговориш ли най-сетне на майка си? — продължи строго да пита Пройна.
— Хайде бе, анне264 — провикна се Юксел, — нека не садим на дъното ряпа. Е, сгрешил човекът в тъмното, взел момичето за по-голямко, пък като запалил свещта… Няма сега да го окачим на въжето, я!
Беше хитър ход: „сгрешил човекът“, „взел момичето за“ и тъй нататък, звучеше все като за единичен случай и прикриваше многото останали. И пусто майчино сърце — измами се. Пройна не произнесе дума на опрощение, но и не продължи с укорните си въпроси.
— Какво ще правите сега? — измести разговора тя.
— Как какво? — искрено се почуди Руфи Сезгин и най-сетне посмя да срещне погледа й. — Какво може и трябва да направи един правоверен след премеждие като нашето? След сабах намазъ̀265 ще съберем неколцина другари и право в Сливен, в конака на мютесарифа. Ако начаса вдигнат потери с кучета и отправят насам заптиета на коне, може още до вечерта да спипат Стоил и неговите капасъзи.
— И ти ли си на този акъл, Юксел?
— Разумява се, анне. А ти какво мислиш, че синовете на Ружди бей ще си оставят магарето в калта? И ще си траят като шамаросани деца?
— Чух какво ще направят синовете на Ружди бей. Ала аз, стара и изкуфяла жена, мислех, че синовете на Пройна ханъм ще държат малко на честта и на думата си. Защото вие комай се заклехте, че от тук нататък ще бдите над българите като квачка над пиленца. Или може да съм разбрала погрешно?
— Разбрала си грешно, анне — със сурова решителност каза Руфи. — Заклехме се и с думи много звезди свалихме от небето, ала туй бе само колкото да турим динена кора под чапкънина. Но това беше дорде опазим главите върху раменете си. Сега можем да поговорим и другояче с него.
Бръчката между веждите на майката ставаше все по-дълбока.
— Туй, което казваш, е от кръвта на Ружди. А от моята, българската кръв, не чувате ли в сърцата си някакъв друг съвет, момчета? Защото българинът трудно дава дума за каквото и да било, ала даде ли я, ще умре, но ще я изпълни.
— Не ни навирай българската си кръв в очите — смръщено отряза Руфи Сезгин. — Не е нещо, с което се гордеем, анне. Ние сме мюсюлмани, синове сме на Ружди бей и толкоз!
— Защо не рече същото, когато молех от Стоил пощада за главите ви, анджък защото сте наполовина българи? Мохамед ли ви учи да се отмятате като фурнаджийска лопата? Да, да, отмятате се, и то как — преди час се клехте в Бога да закриляте християните, пък вече бързате да насъскате конашките копои подир онзи, комуто дадохте клетвата. Ако не се имате за българи, то поне като хора трябва да сте честни, момчета.
— „Честни“, „честни“!… — повиши глас по-големият от близнаците. — Ако биеш магарето си, нечестен ли си? Ами ако заколиш овца? Честта на един мюсюлманин, при това син на Ружди бей, се измерва само с броя на свалените гяурски глави, това ще река аз!
Хасан, който бе мълчал през цялото време, неочаквано се обади:
— Нечестност е например неблагодарността, амджа. Ще вдигнеш ли бич например на кучето си, което снощи те е спасило от вълк? Пък тук говорим не за куче, а за човек, който ви е сторил добрината да ви запази живота. Приказваш за „честта на един мюсюлманин“, пък забравяш, че в Корана е казано: „Може ли наградата за добри дела да бъде друга освен добра“?266
— Брей, брей, много си бил сведущ по законите на исляма… — присмя се Юксел, баща му. — А да си чувал, драги, че пак в Корана е казано: „Бийте се с тези, които не вярват в Бога, нито в последния ден, и не запрещават това, което и Бог, и неговият пророк са запретили и не изповядват истинската вяра…“?267
— Само че вие се готвите не да се биете честно и по мъжки, а да извършите най-грозно предателство към човек, който току-що ви стори добро — не се предаде младежът.
Ако не се брои старата Пройна, Хасан положително бе единственият в многобройното семселе на покойния Ружди бей, който би могъл да си позволи подобни думи — хем несъгласие, хем нападка, — изречени срещу всесилните близнаци Руфи Сезгин и Юксел.
Изобщо този двадесет и няколкогодишен Хасан заемаше много особено положение в рода. Снажен и поразително красив (не беше нужно човек да е кой знае колко наблюдателен, за да види, че е „одрал кожата“ на баба си Пройна — нейното продълговато лице имаше, с мермереното високо чело, тънките вежди, изваяния нос и чувствените устни, сгушени в сянката на подсукани мустаци), той дължеше първенствуващото си място между бъдещите наследници на чиста случайност. Всъщност макар и само с четвърт час, но по-голям от близнаците беше Руфи Сезгин и следователно по обичая именно неговият пръв син би трябвало да придобие неизмеримия имот на някогашния мухтарин и некоронован господар на Козосмоде Ружди бей. Да, но на аллах се досвидя да дари Руфи със син; впрочем имаше един, ала той (както и една негова сестричка също) не доживя дори и пълна годинка и се пресели в отвъдния свят, отиде си даже без да сколасат сюнет да му направят. Сетне се случи засечката с Руфи, та той вече не можеше да опложда четирите си жени и си остана баща само на дъщери — три на брой. Първа жена на по-малкия близнак Юксел беше една прелестна гяурка от Алобас.