Обикновено му прощаваха този негов произвол (един потомък на Ружди бей трябвало да се учи за господар, думаха, не за слуга и еветчия), днес обаче погледнаха иначе на думите му. Днес всичко в този дом бе нажежено до бяло, та думите му хем не бяха отминати снизходително, хем предизвикаха истинско избухване на Юксел, бащата, уж по-миролюбивия от двамата близнаци:
— Върви в Джендема с твоите брътвежи за доброто — крясна той. — Тези бръмбари в главата ги имаш от майка си, Хасане. Ала не от правоверната Нахиде, а от гяурката Найда — нейната уста бе вечно пълна с такива дивотии за доброта, благочестие, справедливост… Когато ти се появи на белия свят, всички се зарадвахме на хубостта ти и си рекохме: на̀ една зорница не може да роди друго, освен Хасан269. Пък то…
— Пък то, какво — озъби се насреща му Пройна. — Мигар според вас един човек не може да бъде едновременно и мюсюлманин, и честен, а?
— А паричките ни, мале? — внезапно омекнал каза Юксел, като премина на български. — Не забравяй, че тоя хайдук отмъкна от нас не само дума и клетва, но и бая алтъни. Също и за алтъните ли да махнем с ръка и да речем: нищо, майната им?
Старата жена заложи в спора и последното, което имаше — почитта на синовете си.
— Стоил отнесе не само вашите клетви и пари, но и моята дума, че поемам отговорност за делата ви. Нарушите ли вашата мюсюлманска клетва, аз трябва да изпълня моята, християнската… — Тя завърши думите си с едно многозначително движение около врата си.
Двамата за малко се объркаха, те наистина държаха на майка си. После отново по-находчив, по-хитър от двамата се оказа Юксел:
— Нека бъде твоето, мале. Няма да пращаме потери след Стоил, ала ние тъй или иначе трябва да отидем и да доложим в Сливен. Тук има убит човек, мале. При туй не какъв да е, а правоверен. Али. Не съобщим ли за него, ще излезе, че ние с Руфи сме му видели сметката. И ще изгнием по одринските или стамбулските зандани.
Майката го изгледа продължително и с недоверие, но той нагло издържа погледа й. Пройна попита подозрително:
— Ще можете ли да съобщите за Алито, без да издадете Стоила?
Те обещаха с такъв ентусиазъм, на който би могла да повярва само една любяща майка. И все пак тя сметна за нужно да ги сплаши:
— Ако все пак нарушите думата си, аз пък ще ви издам как сте мърсували с невръстни деца!
В този момент и братята, и майка им не вярваха на думите си: те — че няма да пратят потери подир дружината на Стоил войвода, тя — че би могла да ги издаде за извършеното от тях престъпление, с което може би да ги пратеше до края на живота им в тъмницата…
Мютесарифът си измисли някакво оправдание и не ги прие, но затова пък Мустафа ага, нали ги свързваше стар достлук, ги посрещна, както е думата, с отворени обятия. А когато разбра, че в Сливен ги бе довело нещо много по-важно от мерака за едно ракъ-кефи270, мюдюринът свика нещо като подобие на военен съвет: тук беше, разбира се, преди всичко бьолюкбашията Али Байрактар Топчи, още Келеш Осман, кадията и, кой знае защо, главният има̀м на града Нутфулла ходжа. Изобщо, както се вижда, кой от кой по-прозорлив, кой от кой по адам акъллия
269
Тук се налагат няколко обяснения и преводи, иначе няма да се разбере играта на думи в репликата на Юксел бей.
Както е известно, повечето български имена имат конкретно значение, най-често пожелателно (Живко, Здравко, Желез, Вяра, Надежда, Маргарита, Цветана и пр.), а ако са от църковен произход — преводи, респ. от староеврейски или гръцки (Константин — постоянен, Иван — Бог е милостив или Божия благодат, Стефан — венец, Георги — земеделец, Тодор — Божи дар и т.н.) Същото нерядко е и с турските имена. В конкретния случай българската Найда при потурчването си е взела звуково близкото име Нахиде; Нахиде означава зорница, а Хасан — хубав.
270
Буквално — „ракиено удоволствие“; преносно — времето привечер, когато турците, въпреки забраната на Пророка, са се отдавали на здраво запиване на ракия.