Хюсеин бей прихна в смях, Мустафа ага напрягаше ум да разгадае смисъла на приказката, а Келеш Осман само се свиваше безпомощно, та плоското му лице изглеждаше още по-плоско.
— Ще благоволиш ли да разтълкуваш лакърдията си, Халис бей — след дълго напъване помоли мюдюринът. — Не разбрах смисъла й…
— Не е сложен, Мустафа ага, хич не е сложен. Аз не вярвам Бяно Силдар да ни е нарекъл серсеми, туй не му приляга. По̀ ми се види туй да е насъскване от зложелател. И ако ние се хванем на насъскването, тогаз ще се покажем точно такива серсеми, каквито уж ни бил описал Бяно Абаджи.
— И в такъв случай той ще да е казал една истина — допълни миралаят, — а никой не може да съди някого за изречена истина.
— Туй ще го видим — нацупи се мюдюринът. — Аз ще доложа на Мехмед Хайдар бей, пък нека той да отсъди серсеми ли сме, не сме ли.
Не им се наложи да чакат дълго. Отсрещната врата, която водеше към частните покои на мютесарифа, се отвори и той, във видимо добро настроение, се появи в очертанията й. Деветдесет и девет на стоте мюсюлмани от неговия ранг биха изчакали раболепните метани на подчинените му, но той не беше суетен на дребно, та поздрави пръв:
— Аллах керим41, отново се събираме живи и здрави, ефендилер. — Те понечиха да станат и да го посрещнат с теманета, но той с широк жест ги прикани да останат по местата си. — Изпихте ли си кафетата, или ме изчакахте?
Докато заемаше място между тях, отговори му Халис бей:
— Изчакахме те, мютесариф ефенди. Решихме, че ако ти поръчаш кафетата, те ще бъдат по-тежки и по-сладки, по-мераклийски сварени.
Засмя се Хайдар бей, пък плесна ръце и нареди на влезлия слуга да донесе пет „тежки-сладки, ама не на огън, а в пепел сварени“.
Както изискваха ориенталските порядки, докато донесоха кафетата и шумно, и с кеф ги изсърбаха, те почти не говориха. Едва когато оставиха филджаните, мютесарифът подхвърли подканващо:
— Като идвах насам, дочу ми се, сякаш имахте някаква препирня.
— Вярно, не се разбрахме по един въпрос и оставихме твоята дума да чуем, ти да го решиш — отговори миралай Хюсеин бей. — Хайде, разкажи ти, мюдюр ефенди. Нека не излезе, че аз преиначавам нещата.
Мустафа ага не чака втора покана и разказа за каквото бяха спорили. В негова чест трябва да се изтъкне, че той нито уйдурдиса, нито премълча събитията — с един и същ глас разправи както сутрешния подвиг на „долапчията Бяно Силдароглу, наречен Бяно Абаджи, член на меджлиса още от основаването му“, така и следобедната плесница в кръчмата на Кунито Марока. Хайдар бей го слушаше съсредоточено, но нищо от лицето му не издаваше чувството, което този разказ събуждаше в сърцето и душата му.
Той беше хубав човек, този Хайдар бей. По онова време някъде към четиридесетгодишен, той имаше права и по войнишки изпъчена снага, светло и — противно на модата — бръснато лице, украсено само от добре поддържани ястъклии мустаци и разресани бакенбарди, едните и другите тъмнокестеняви като косата му. Челото му, широко и изпъкнало, отговаряше повече на мъдрец, който по цели нощи прекарва над книгите, не и на чиновник; същият спокоен разум можеше да се прочете и в очите му. За него се говореше, че бил от обикновен род някъде на север от Балкана и че се издигнал само с ум и старание, но това не беше много за вярване — начинът, по който носеше униформата си, и обноската му с околните, по-скоро издаваха човек, който има зад себе си много поколения господари.
Изслуша всичко Мехмед Хайдар бей, а после запита:
— Тука ли е този Спиридон, за да потвърди обвинението си?
— Евет, в конака е, мютесариф ефенди. Задържах го за в случай, че пожелаеш лично да го изслушаш.
— Повикай го тогава.
Доведоха Спиридон и той се изправи на крачка от мютесарифа. Беше по-зализан от всякога — чувстваше се поласкан да бъде „биз-бизе“ с хората, които представляваха каймака на Сливен и санджака. Подканиха го и той с готовност повтори разказа си точно така, както половин час по-рано го бе поднесъл и на Мустафа ага.
— Това ли е? — непроницаемо попита Хайдар бей, когато шпионинът свърши.
— Това, мютесариф ефенди — отговори Спиридон. И се самоизтъкна: — Е, и един зъб по-малко, даден в защита на вас, благородните управители на санджака и града…