Като изсърбаха по едно кафе, както го изискваше обичаят, Мустафа ага накара братята да разкажат още веднъж събитията от нощта. Те го направиха, при това твърде сръчно (не случайно се бяха упражнявали по пътя). Между премълчаното остана и тази „подробност“, че майката на такива видни крепители на османския ред е чиста българка и християнка, която е раждала мюсюлмани, но сама не е преминала към правата вяра. Изслушаха ги четиримата, цъкаха с език или изпущаха по едно „Вай… вай… вай…“, но иначе не зададоха въпрос за този Стоил войвода — очевидно и да не му бяха яли лично попарата, знаеха достатъчно за него.
Когато те завършиха, Мустафа ага произнесе тежко:
— Помнете ми думата, ефендилер, туй ще излезе ескизаарска работа. В Ески Заара е коренът, в Козосмоде клончето или на клончето листото.
— Евет, евет — потвърди кадията.
— Евет, евет — присъедини се към него и Нутфулла ходжа.
Братята се спогледаха: работата свършваше в посока, която може да звучеше по-тежко, но затова пък по-малко ги топлеше, както е думата. И Юксел бей подхвърли предпазливо:
— В Ески Заара са били девлет-душмани, ага. Комити по тяхному. Срещу падишаха са се бунтували и срещу османската власт. А кои сме ние с братока? Какво зависи от нас падишахът и каква власт имаме? Ами че ако погледнеш, ние дори едни въшливи мухтари не сме…
— Евет, евет — отново се съгласи Келеш Осман.
— Евет, евет — последва го на свой ред имамът.
Работата като че вървеше на оправяне, но тогаз пък я развали Али Байрактар. Като проговори, той не извади чибучето си от жълтите си зъби, та думите му се примесваха с парливия тютюнев пушек:
— Аз пък ще ти река, Юксел бей, че по моему Мустафа ага има право. Нали ей сегичка разправихте, дето оня хайдутяга Стоил признал, че не за себе си краде алтъните ви, а за борбата на кръста против полумесеца? Комитите имат нужда от пушки, а пушките струват пари, ефендилер. Затуй те вземат пари, откъдето могат и където ги има, а с пушките… Е, знаете що имат на ум да правят с пушките.
Този път Нутфулла ходжа се оказа по-бърз от кадията:
— Евет, евет — произнесе той дълбокомислено.
— Евет, евет — подкрепи го на свой ред Келеш Осман.
— Да им пикая аз на девлет-душманлъка — невъздържано повиши глас Руфи Сезгин. — Стоил трябва да ни дотъркаля заграбеното до последния пробит грош. И за всичко да си плати: за бастисването на домовете ни да си плати, загдето видя жените ни да си плати, за убития ни вардянин да си плати. Докато не си плати Стоил, аз няма да се примиря!
Разбойническата природа на Али Байрактар изби през униформата на бьолюкбашията. Нарушавайки всяко чинопочитание, той така се присмя на кадията и имама, все едно че се изхрачи в краката им:
— Хайде бе, защо закъснявате с вашето „евет, евет“? — После се обърна към братята: — Че още утре сабахлен от цялата каза ще тръгнат потери, туй го имайте от мене, бейляр. И дано аллах да укрепи десниците на правоверните, та до вечерта парите ви да бъдат върнати заедно с главата на хайдутина. Но туй е само по вашите кахъри, бейляр. Пък ние сме служители на падишаха, трябва да мислим и за неговите.
— Еввв… — започна посвоему Келеш Осман, но се осъзна и навреме прекъсна.
— Така е, Али — кимна важно-важно мюдюринът, — ние си получаваме хляба от падишаха и сме длъжни денем и нощем да бдим за спокойствието му. Работата е там, Али, че не е белли как можем да изпълним дълга си, ако не спипаме Стоил и неговите кеседжии.
— Трябва първом да изясним има ли връзка между Стоил, тукашните комити и ескизаарските девлет-душмани.
Плоското лице на Мустафа ага съвсем заприлича на тава за баница.
— Хубаво го рече, ала не виждам как можем да го изпълним. Да продължиш истиндака на заптисаните? Вятър работа е то, Али. Както и да въртим и да сучем, не можем изкара, че те от хапуса са пратили хабер на Стоил в Балкана кого да удари и що да прави с алтъните му.
— Трябва да вкараме на топло и други хора, мюдюр ефенди. Може те да се покажат по-сговорчиви…
— Нали заптиса всичките, които бяха в списъка на…? — Мустафа ага не довърши приказката си; в одаята бяха все негови хора, ала не бе редно един мюдюрин на място да издава наляво и надясно имената на шпионите и доносниците си. — Кого още можеш да хвърлиш в кауша?