— Прието — рече от името на всички Михаил Икономов. — Пък до тогава ние ще имаме грижата да съберем пари и за твоето пътуване, и за да оставиш на семейството.
Вече сякаш се готвеха да стават, когато Бял Димитър подхвърли многозначително:
— И помни, Брада, че те провождаме не да плещиш, а да слушаш. Мъдрецът личи по това, че знае да мълчи…
— Мълчи онзи — не му остана длъжен Нено, — на когото е празна кратуната и няма какво да каже.
Всичко нататък стана според уговорката. Като участвува колкото се може по-шумно и „ачик“ във всичките многобройни празници от Никулден до Атанасовден, Нено Брадата яхна едно наето конче и неусетно изчезна някъде на север. Върна се през февруари, като — според собствените му думи — едни дисаги не стигаха за важните новини, които носеше. Букурещкият БеРеЦеКа наистина „се бил разсъхнал, влъхвите в него се уморили да се наддумват“, но затуй пък „млади, о̀правни и ачигьоз момчета, доказали способности и готовност да леят кръв за свобода“, образували нов централен комитет в Гюргево; те месец и половина заседавали ден и нощ, хляб не яли и носа си извън къщата не показали, но скроили изтънко плана как още тази година с всенародно въстание България да скъса робските вериги. И този път Сливен нямало да бъде пренебрегнат, център щял да бъде той на четвъртината България. И да се стягат — не след дълго тук щели да пристигнат истински апостоли „почти от боя на Левски“, които щели да вземат в ръце подготовката на въстанието. Нено се видял и с двамата. За Георги Икономов нямало какво да им говори, познавали го. Но по-горе от Георги щял да бъде Иларион Драгостинов, той бил баш апостолът за Сливенското окръжие. Кой е този Иларион Драгостинов ли? Балканджия човек, от Търново или Арбанаси, туй Нено не разбрал много добре, ала иначе апостол за чудо и приказ — висок и хубавец, нямало да остане мома или булка в Сливен да не й се разтупа сърцето по него, пък акъллия и ученост — само езиците, които знаел, били пет-шест, — всичките тукашни даскали да се съберат, най-много да бъдели достойни пачите му пера да подострят. А някогаш, в стария БеРеЦеКа, бил седял коляно до коляно със самаго Дякона… За войвода и пълководец ли? Охо, бачо ви Нено не е забравил поръченията — сливенската войска ще се води от едного, дето е най-личен от личните в днешно време: Стоил войвода, той бил на голяма почит сред дейците от новия БеРеЦеКа, искали го отвсякъде, но Стоил не се отказвал от своя Сливен. Чакайте, чакайте, още една новина носел Нено Брадата в дисагите си. Вдигне ли се кървавата сватба, през Дунава ще мине не чета, а цял полк. И кой, мислите вие, ще му бъде начело? Пак тукашно момче и техен отколешен другар — Таню Стоянов, който драснал лани от Диарбекир и сега бил известен като Таню войвода…
— Тъй че, стягайте се, братя, стягайте се както никога досега — завършваше неизменно разказите си Нено Господинов. — Стягайте се, зер иначе свободата ще почука на портите ви и — резил на резилите! — ще ви свари по ичове275 или до топлите кълки на булките ви. Стягайте, се!276
Втора част
Апостолите призовават на саможертва
Нощес сънувах Левски. Той ми каза: „Стани и тръгвай с мене.“
Человек подготовлява епохата.
Сливен никога не е изпущал мечтата за независимост. В борбата за народна свобода сливенци винаги са стояли начело.
1.
Вятърът, който бе духал цяла нощ, внезапно се усили. Виелицата удари в прозорците — ще речеш, бръскане с пясък. Бяно се досети — завалял бе сняг, но не мек и на парцали, както подобава на Малък Сечко, а ноемврийска суграшица. И „сливенският“ вършеше останалото…
С годините старият човек бе привикнал да спи все по-малко и по-малко, сякаш по-бързо се наспиваше. Но, изглежда, все поради годините той, като се наспеше, не бързаше да стане, а оставаше да си поблаженствува на топло под чергата. Как ли би се смаяла Яна, ако го зърнеше отнякъде? Зер на времето Бяно ставаше с петлите, „нищо че е нощ — казваше, — в една къща има какво да се свърши и на тъмно“. И се измъкваше от менсофата, дори и да му се спеше още. А сега… „Да — самооправдаваше се той, като че някой го обвиняваше, — ама тогаз беше пълна къща с челяд и работа колкото щеш. Сега за какъв дявол да станеш, колкото да броиш крачките от стена до стена в пустите стаи?“ И лежеше си той под чергата и както приляга на старостта, мисълта му се въртеше все около отколешни събития и хора. Или — както тази нощ например — в безмислени въпроси от рода на „А колко ли пъти досега се бе случвало вихрушка със суграшица да го събуди така, сякаш метла шиба по джамовете?“
275
Ичове — дълги платнени долни гащи; донове (стара диалектна дума от Сливен, вече доста позабравена).
276
Автентично. Действително в началото на 1876 г. Нено Господинов Брадата е бил изпратен от сливенските революционни дейци във Влашко за събиране на информация и е донесъл сведенията, които предаваме в книгата.