— Един стар човек ми думаше веднъж, че никой не е пророк в собствения си град. Тогаз не можах, пък сега го разбрах: ей ме на̀ — трийсет дни съм тука, за трийсет пари работа не съм свършил. Мога да се оправдая, знам го: турците ме търсят за Ескизаарското приключение, тук ме помнят, ще се намери черна душа да ме издаде и прочие. Но така или иначе от мен файда — никаква. Трябва да се прехвърля там, където няма да се налага да се крия като къртица, а ще съм полезен.
— И ще ни оставиш без…? — опита се да го прекъсне Бял Димитър.
— А, не — превари го Георги. — И без това тези дни ще дойде истинският апостол, определен от БеРеЦеКа за Втори окръг. И с него един помощник, който ще ви е хиляда пъти по-полезен от сина на поп Тодор, защото се е изучил за офицерин не другаде, а в самата Русия. Дядо Иван го е учил, разбирате ли?
— Можем ли да знаем имената им? — попита Димитър Кукумявков.
— Разумява се, нали ще работите рамо до рамо с тях. Главният апостол се зове Иларион Драгостинов. Пригответе се да ви вземе акъла този човек. Хем красавец, хем с ум за две дузини умници, хем богат, що си е раздал цялото има̀не по народните работи, пък за себе си е оставил само дълга да служи и умре за отечеството. Вторият апостол, неговият помощник, е Георги Тихов.283
— Да не е нещо рода̀ с онзи Тихов, що загина под пряпореца на Хаджията? — осведоми се на свой ред Нено Брадата.
— Да, брат на Петър Тихов. И на Ангел Тихов, който тогаз оцеля, но до днес гние на юг в Сен Жан д’Арк. Също и това трябва да ви е добра препоръка за него.
Не му възразиха повече, само Кръстю Кючуков обобщи за всичките:
— Абе друго е, когато на смърт те води свой човек…
— За смъртта разчитайте на мене — избоботи Стоил.
Беше шега, пък никой не се разсмя.
3.
Георги Икономов не ги излъга. Три дни след събранието у Кутеви Михал Стоенчов отведе Икономов в Лясковец, а от там след още три дни се върна през Терзобас284 с Иларион Драгостинов; бяха се забавили един ден повече, понеже Иларион, печелейки време, бе отделил в Терзобас едно денонощие, за да състави революционен комитет, начело с „лизнатия“ отпреди терзобаски бакалин Енчо Иванов285.
Втори ден „загуби“ той за съставяне комитет и в село Кортен. А още два дни по-късно през Твърдица пристигна и Георги Тихов, като пренасяше такъв товар, за който властта сто пъти би го обесила на Старата круша — модерно оръжие с необходимото за него (Георги Тихов го наричаше боеприпаси), униформи за себе си и за Иларион, прокламации, комитетски устави, песнопойката на Ботев и Стамболов, „отровителни книжки“ (подозирал ли ей той, че една от тях е била наречена от съдбата за неговата уста?) и други вещи все от този род; както самият той разказа, в Твърдица гибелно опасният му багаж бил укрит от поп Стефан в църковния олтар — подробност, с която твърдишкият свещеник изведнъж израсна с три педи в очите на „лизнатите“.
Икономов се оказа прав и за друго. Тъй като никой не познаваше двамата същински апостоли, те не бяха принудени да се крият, а спокойно обикаляха из Сливен. Иларион Драгостинов, който правеше впечатление с високия си ръст, с разресаните по „ингилизки“ бакенбарди на красивата си синеока физиономия и с изисканото си държание, се настани в дядо Тотювия хан в Клуцохор и, придружен от Георги Киряков, обикаляше като търговец на аби по дюкяните и къщите на града. Георги Тихов със страшния си товар не без премеждия стигна до дома на Нено Брадата и остана за постоянно там; за разлика от Иларион той, като разчиташе на своето „божо̀ лице“, което с нищо не се открояваше, скиташе безпрепятствено и без нужда от престорвания и маскировка.
След като придоби приблизителна представа за Сливен и сливналии, Иларион Драгостинов настоя да се свика събрание на комитета. Набрали кураж от спокойното и смело поведение на апостолите, комитетските люде определиха събранието да се състои там, където открай време си беше комитетско гнездо — голямата стая на читалището. Надойдоха всички, които бяха присъствували на предишното събрание, само Андон Кутев, кой знае защо, отсъствуваше, а на негово място пък бе дошъл един от новите привърженици — книговезецът Коста Тотюв. Последни се явиха апостолите. Като видя малобройната групичка, светлите очи на Иларион се помрачиха от изумление и гняв.
283
Думата е за Георги Обретенов, най-малкия син на баба Тонка от Русе. Тъй като през епохата той сам се е наричал, а и другите са го знаели като Тихов, на бащиното му име, в книгата го оставяме с това презиме. Кратките биографични данни, споменати за него, са автентични — учил е в Одеското военно училище.
285
Сведенията за движението на апостолите са автентични, макар да съществуват известни разногласия по датата, когато Иларион Драгостинов е пристигнал в Сливен. Спестяваме някои излишни подробности, като например, че до Терзобас Иларион е бил доведен от Михал Стоенчов, пък до Сливен от друг верен човек, Стоян Тютюнджията, тъй като се е получила вест, че властта търси Михал и т.н. Нека обаче читателят запомни името на споменатия бакалин Енчо Иванов — ще му потрябва по-нататък.