— Прав си — повтори главният апостол. — Ще го имаш веднага. Докато се приготвиш за сън и ще бъде готово.
Той отиде до разкривената масичка в ъгъла (две отвесни нерендосани дъски и една хоризонтална между тях) и отви капачето на дивита. Приготви листове и задращи по тях толкова бързо, сякаш знаеше наизуст възванието и му оставаше само да го пренесе върху хартията. Написа го на един дъх и го подаде на другаря си. Георги Тихов си нагласи двете лоени лампи да му светят откъм раменете и се зачете. Прокламацията на Иларион се състоеше от три части, като всяка започваше по един и същ начин — с обръщението „Братіа Българы!“. Двете първи доста си приличаха. Главният апостол предупреждаваше за близкото въстание и призоваваше „всеобщото българско население“ да окаже помощ на пълномощниците на БРЦК и „братска длъжност ни зове да ви поканим да се приготвите в общата борба против мъчителите тирани“ и завършваше със заплаха, че тайната полиция ще следи за предателите и ще ги „накаже смъртно, макар деня и посред пладне“. Но третата част така развълнува сина на баба Тонка, че той я изчете два пъти на ум, а после още веднъж високо, с треперещ от вълнение глас:
— „Братія Българы!
Днес е най-сгодния случай, за да въстанем. Дерзайте да са събирем под левското кръстно знаме и да докажим на тиранина турчин, че не владей прозябающы треваскотов290. Вярност и единство, братия, да нанесем смъртен удар на врага, който до сега немилостиво са е поругавал с вярата ни, с народността ни и с обичаите ни. Разполагал са е с имота ни, с живота ни, насилвал и ни съкратявал живота. Хиляди невинни душы викат към наз, за да отмъстиме на кръвника тиранин, който без време ги е проводил на оня свят. Да омием поруганата чест на майките си, на сестрите си с кръвта на варварина тиранин. Да строшим железните оковы на пет стотин годишното робство. Да отворим път на свободата, за да се наслаждават и нашите бъдущи поколения. Напред! И Бог да ни е на помощ.
Георги избърса очи.
— Хвала на тебе, Лолчо! Това възвание ще вдигне от гроба и вехтите войводи, за да се наредят под пряпореца ни. — Той се замисли малко. — И все пак…?
— Какво и „все пак“? — попита Иларион Драгостинов.
— Защо си писал именно 4 април под възванието?
— Защото е Възкресение, брате. А нали също и ние приканваме за възкресение на поробеното ни отечество?
Прокламацията на Втори революционен окръг — последният оцелял документ, излязъл изпод перото на апостола Иларион Драгостинов — остана в този вид.
4.
Боян Боянов не беше от най-вътрешния кръг на комитетските дейци, пък и понякога с дни не слизаше от фабриката в Асеновия боаз, но той бе живял повече от четиридесет години в Сливен, та долавяше пулса му и без да слага пръст на жилите. Много, много неща забелязваше той с очите си, а не беше човекът, който да не направи сметката, че „две и две е четири“, когато до него достигаха откъслечни сведения за събития в града. Готвеше се нещо и това нещо беше голямо и решително, не, да речем, нова просба до великия везир (Боян, разбира се, бе приподписал онази, новогодишната). Например не можеше да бъде случайно такова струпване на войска, че къшлите се оказаха недостатъчни и аскерът напълни половината ханища. Честите отсъствия от работа на Стефан Серткостов също не ще да са заради болна майка или за струвания292 за починали роднини. До ушите му бе стигнала приказка за двоица бунтари, дошли от Влашко, които се криели у Нено Брадата в Клуцохор (Боян не беше научил за отпътуването на единия, Георги Икономов), и двоица други, които пък отначало се държали като мирни търговци на аба или дошли на „хава шептали“293 от Свищов294, предпочели да си укрият дирите и скришом кондисали у Руска — това пак си намираше мястото в простата сметка на Боян Боянов. По-нататък научи, че кундураджиите Кондю, Алекси, а май и Кръстю Кючуков престанали да приемат поръчки, а работели кожени чанти с някаква по-„бамбашка“ кройка, че Дечо панталонджията с неколцина помощници от комитетските люде ден и нощ шиел униформи като хусарските, че у Рускини и у Добри Пехливанов се открили нещо като работилници за леене на куршуми, че най-сетне доктор Планински ходил чак до Русчук да набави лекарства, ала не лекарства за простуда или коремобол, а за запушване на рани…
291
Текстът на прокламацията — автентичен, само езикът е незначително осъвременен. За да не утежняваме романа, ограничихме се с публикуването само на третата част.
294
Действително, когато присъствието му е започнало да става подозрително, такова е било едно от оправданията на Иларион Драгостинов.