На следния ден помощник-апостолите, съпроводени от Божил Митюв, на един дъх изминаха двата часа път до Медвен. И без много-много уфлянкваници298 кондисаха в дома на даскала — за него безрезервно гарантира Божил, пък и, оказа се, също и Бял Димитър го познавал от Айтос, та изрази доверие в господин Бъчваров299. Макар в лицето на Събев и Божил Митюв учителят да видя познати, все пак доста се изненада от поведението на гостите си — не излизаха никъде, а обратното — помолиха го да покани на разговорка онези медвенци, в родолюбието на които е напълно сигурен. Даскал Буньо — така бе известен тук Господин Бъчваров — изпълни молбата им и събранието тъй или иначе се състоя; „тъй или иначе“, защото той наистина бе привикал малцина, но напълно верни хора, а не една дузина като в Градец. Пък то и нямаше много мъже в селото — овчарите вече бяха по къшлите в Добруджа или в равна Загора.
Отново последва познатият ред на събранието — пламенни слова на Кукумявков и Събев, четене на прокламацията, — но с две отлики от Градец. Тук почвата като че бе по-подготвена за посев (оказа се, че друг родолюбец от Варна вече е минал насам и е запознал даскала с подготовката за въстанието), та чисто апостолската мисия премина сравнително лесно. Но двамата Димитровци прецениха, че при тази липса на бойци в Медвен комай е рано да създадат комитет, а само ги приканиха да се готвят — за оръжие, храна, знаме и прочие. И оставиха начело на всичко даскал Буньо — нека той търси нови съмишленици за великото дело, пък иначе „да държи связ“ с Градец като център на това бунтарско място чрез отколешния му познат и днешен гост Божил.
Преспаха двамата помощник-апостоли още една нощ в дома на учителя, а на другия ден се прибраха в Градец. Седнаха у дядо Стоянови да се нахранят и тъкмо разговаряха за събранието, насрочено за същата вечер с представители и на други околни села, когато сестрата на Димитър неочаквано им съобщи, че пред вратата стои с пушка в ръце заптие-циганин (впрочем тук всички заптиета бяха все цигани). Двамата млади мъже измъкнаха револверите и се приготвиха за бой. Но още първият по-сериозен оглед им показа, че силите щяха да бъдат напълно неравностойни — не беше само едно заптие пред вратата, а плътна заптийска верига обграждаше отвред къщата на Кукумявката; онзи пред вратата само бе дошъл да ги прикани да се предадат миром, иначе…
Двамата Димитровци се съвещаваха трескаво две-три минути. И стигнаха до две заключения: че през времето, прекарано в Медвен, са предадени, и че стига да държат „до дупка“ в отричанията си, властта все още комай не можеше да изобличи докрай дейността им. Затова те дадоха на Димитър-Кукумявковата сестра оръжието си и всички опасни документи с поръка да ги скрие „в миша дупка“, а сетне с вид на „света вода ненапита“ се предадоха. Едва сега разбраха, че за залавянето им са проводени толкова заптиета, сякаш под покрива на дядо Стоян се бяха събрали един бьолюк бунтовници… Мигом ги опипаха за оръжие и вързаха ръцете им на гърба, сетне, превеждайки ги нарочно посред село, ги отведоха до конака, но ги запряха не в него, а в обора. Не след много към тях се присъедини и Божил Митюв. А като подпитаха простоватите цигани-заптиета и пуснаха едно-друго в шепите им, набързо разбраха, че действително е станало предателство
299
Господин Бъчваров (1835–1897), известен повече като даскал Буньо (или още господин Мълчаливий или — в Айтос — като Ходжата) е от онези светли и значителни възрожденски личности, които историята несправедливо е осъдила на забрава — ако изключим Медвен, споменът за него е почти изличен. Тук не е мястото да се разкаже подробно за него, но все пак за любознателния читател ще дадем кратки биографични сведения.
Получил отлично за времето си образование в Сливенската гимназия, Господин Бъчваров от 17-годишна възраст се установил учител в родното си село и, с тригодишно прекъсване в Айтос (1868–1871), учителствувал тук до края на живота си. Станал инициатор (1852) за построяване на местното училище и въздигнал преподаването в него на такова равнище, че му завоювал авторитет в целия Сливенски край (между по-бележитите му ученици е и Джендо — бъдещият Захари Стоянов). Бил начело в църковните борби, като лично организирал прогонването на владиката Вениамин. Около (1856–1858 г. пак той изхвърлил гръцкия език от училището. Верен е и фактът, споменат в книгата, че в навечерието на Априлското въстание именно при него са се подслонили помощник-апостолите и се е състояло събранието на местните народни дейци. Последен щрих — уж дребен, но многозначителен: „Даскал Буньо“ се оженил за Тодора Иванова — девойка от Медвен, имал двама сина, които кръстил… Кирил и Методий…