— Името му е Стефан и е от Сливен — каза Руско. — В интерес на тайната на съзаклятието, по-добре е да не питате повече. Знайте го само така, Стефан Сливенчето.304
И отново се възцари тишина — по продължителност не отстъпваше на предишната. Наруши я друг от „безразличните“:
— Доста важни неща чухме днеска тука, кардашлар. Толкоз важни, че човек не може тъй, от първи раз, да отсече „да“ или „не“. Време е нужно нам. Време да премислим поне…
Наставаха да си ходят. Стефан, който усещаше сълзи да напират в очите му, подметна заядливо:
— Използувайте времето не само за мислене, но и за подготовка, братя жеравненци. Че започне ли се кървавата сватба, никой няма да е такъв серсемин да ви остави да гледате сеир отстрана. И за вас няма да е без значение с пушка и сабя ли ще бъдете тогава, или като голи нишани за турските куршуми!…
… А на сутринта в дома на Жейно Литаш дойде един измекярин на дядо Божил Глуханека, може би най-влиятелния чорбаджия на Жеравна, който с твърде повелителен и нетърпящ възражение глас покани Руско Жейнов и „неговия гост от Сливен по име Стефан“ да се явят начаса при господаря му. Явно беше, че вечерта в кафенето на Тиньо Бекяров е имало и „черна душа“, издайник… Двамината „братовчеди“ се посъветваха набързо и решиха, че ако отидат „по-добре може да стане (най-малкото: да разберат какво се знае за тях), по-лошо — не“.
Можеха да последват много неща, включително да ги сполети съдбата на двамата Димитровци в Градец. За щастие Божил Глуханека бе възприел донесеното сведение откъм несериозната му страна — като работа на момчета, за които морето е до колене. И се задоволи „да им тегли едно конско“: хич ти имат ли акъл, че с шушукане из кафенетата ще свалят царщина като турската, надяват ли се, че с по десетина души от село — я въоръжени, я не — ще се опрат на аскера с белгийските пушки и германските топове, толкоз ли дълго са живели, че вече им е дотегнал животът и прочие, и прочие все в същия дух. И завърши с едно сплашване:
— И от днес нататък да си налягате парцалите, брей! Че само едно писмо да драсна на мютесарифа в Сливен и още преди да сте стигнали до там, въжетата за вратовете ви вече ще са метнати на Старата круша!… Послушайте ме и си правете сметката!…
„Братовчедите“ наистина го послушаха и си направиха сметката. Не че се отказаха от апостолската си мисия, не! Само извлякоха поуката, че трябва да действуват даже по-внимателно, отколкото съветваше Руско в началото. И привидно „да си налягат парцалите“, пък иначе да не престават да действуват, но да знаят, че по всяко време на деня или на нощта могат да попаднат на шпиони и издайници.
Така и направиха — вече много по-скрито и по-подмолно продължиха да калесват войници за приближаващото въстание.
В интерес на истината — със скромен успех…
7.
Вече четвърти ден валеше и небето бе слязло толкова ниско, че Бармук баир едва се виждаше до средата. Какво ли го бе прихванало Хайдар бей, че беше избрал баш днеска, за да свика събрание на по-първите правоверни на Сливен?
— Херъд анцем305! — изруга Хюсеин бей, като вдигна яката на шинела си; той беше мюсюлманин по вяра и европеец по дух, но ругаеше винаги на родния си арменски език. А ругатнята не беше нито против дъжда (напротив — този равен дъждец обещаваше добър берекет), нито срещу поканата на мютесарифа (в края на краищата „службата си е служба“). Колкото и да е странно, с нея Хюсеин даваше глас на негодуванието си, че го бяха направили миралай, пък длъжността на миралай го задължаваше да носи униформа, което от своя страна му пречеше в калпаво време като днешното да отвори чадър над главата си…
Трябва да беше позакъснял дори и за османските разбирания за точност, защото като влезе в работната одая на управителя на санджака, там бяха свършили сърбането на кафетата и встъпителните безцелни лакърдии и разговорът бе стигнал до същината си. Хюсеин поздрави от вратата, сетне зае едно свободно място на миндерлика, който опасваше стаята от три страни. Икиндия беше още далече, но поради сиво-сините облаци, надвиснали над Сливен, в одаята цареше полумрак. Когато приспособи очите си, Хюсеин бей разпозна не само мютесарифа, но още Мустафа ага, кадията (потурченият арменец в себе си също го наричаше Келеш Осман), бьолюкбашията Али Байрактар Топчи, че и един представител на религията — Салих ходжа, който беше и главен преподавател в медресето. Някак не на място в тази компания беше Халис бей; като се смееше в себе си, Хюсеин си рече, че този своенравен внук на нявгашния господар на Сливен Тахир ага сигурно е изпаднал в грешка, като е помислил, че Хайдар бей устройва пищно ракъ̀-кефи… Едва като огледа събеседниците, миралаят се заслуша и в приказките.
304
Исторически факт е, че един от четниците в дружината на Стоил войвода, излязъл от Жеравна, е бил Стефан от Сливен. Историкът на Жеравна Данаил Константинов (Жеравна в миналото и до днешно време. С., 1948, стр. 266) го назовава Стефан Сливенчето — име, което възприемаме и ние. В други изследвания той е наречен различно: Стефан Дойнов (сборник Втори Сливенски революционен окръг. С., 1966), Стефан Шекерджиев (Д. Кукумявков. Спомени от…, стр. 140), Стефан Кънчев (С. Табаков, История на…, т. ІІ, стр. 277) и т.н. Като отбелязваме тези различия, ние по-нататък няма да се връщаме на тях. И навсякъде ще приемаме, че Стефан или Стефан Сливенчето е Стефан Боянов от нашата книга.