— Можем ли да имаме вяра в тази депеша на Портата, ефендилер? — попита Салих ходжа. — Аз, аллах ми е свидетел, не съм усетил никакво раздвижване на раята. Алъш-веришът и занаятите си вървят, хората трупат пари, по нищо не личи да…
— Как ще го усетиш, раздвижването? — озъби се насреща му мюдюринът Мустафа. — През стените на медресето ли?
— А ти пък как го усети? — не му остана длъжен Халис бей, като не пропусна да вложи обичайния присмех в гласа си. — Може да ти се е разлюляла земята под нозете? А? Но след коя ичкия, ага?
Хайдар бей плесна два-три пъти предупредително с ръце:
— Ефендилер, ефендилер, не превръщайте събранието в майтапчийско наддумване. Работата е сериозна и не търпи празнословия.
— Анджък това питам, бей — продължи по свойствения си безгрижен начин Халис. — Ако изключим депешата от Стамбул, какво сериозно видя на работата? Също и ти, Мустафа ага?
— Позволи аз да му отговоря, мютесариф ефенди — предложи Али Байрактар. И като получи потвърждение, продължи: — Палерът в града свърши преди месец, сега се харчи и най-простият барут, и то не на драмове, а на оки. Олово не може да се намери и за цяр.
— Е, ще се ядат зайци — продължи да се присмива Халис бей.
— Кажи им, кажи им — подшушна уж полугласно Мустафа ага, ала всички чуха подканянето му. — Кажи им, да им запушиш устата!
Бьолюкбашията пое дъх и каза отчетливо:
— Зайците са вече в Балкана, ефендилер. Скитосва по Карандила някаква шайка българи, обаче не са обирници по друмищата, съвсем друга порода са. Отбягват срещи и със свои, и с правоверни и явно се готвят за бая̀ по-голяма работа.
Съобщението беше наистина важно и има̀ такова действие, сякаш в одаята бе избухнала бомба. Хюсеин бей използува, че всички заговориха в един глас и поиска да види депешата, за която се приказваше. Мютесарифът му я подаде. Високата порта предупреждаваше всички вилаети, санджаци и гарнизони, че сред българското население на полуострова се забелязва оживление и по данни на Черния кабинет306 в подготовка е въстание с незапомнени размери; да се вземат мерки за… и т.н; Докато Хюсеин още я четеше, мюдюринът изтрещя и втора бомба:
— Аз пък имам сигурни сведения от мои доносници, че Сливен е избран за един от центровете на буната. И са се промъкнали тук хора от Влашко, които вече подстрекават населението за вътрешна война.
Одаята вече не жужеше, а направо трещеше от развълнуван говор.
Хюсеин бей извади папироса и с бавни движения я запали — умът му бе съвсем другаде. Той имаше доста приятели между по-образованите българи в Сливен и сега, като се връщаше мислено към последните си срещи с тях, действително със задна дата съзираше някакво по-особено напрежение в тях. Е, не във всички, с които дружеше, разбира се. Но например в учителя Михаил Икономов, в „колегата“ Боян Боянов, в някои по-тежки търговци като Миркович или сина на Добри Желязков… Само като си представи, че при някакви контрамерки тези мъже биха увиснали на Старата круша, Хюсеин неволно потрепери. И решението му дойде от само себе си, без премисляне — той трябваше, длъжен беше да предупреди по някакъв начин сливналиите-българи, че тайните им не са чак толкова тайни и че властта е в дирите им.
— Какво ти е, бей? — прекъсна мислите му мютесарифът. — Видях те да трепериш. Пък и това твое закъснение… Да не си нещо болен?
Една светкавична мисъл озари съзнанието на Хюсеин — той прозря по какъв начин можеше да изпълни току-що родилото се решение.
— Наистина нещо ме тресе, мютесариф ефенди. От този проклет дъжд ще е — комай трети ден не съм се видял със сухи крака.
— Не гледай небрежно на това, бей. Таквиз уж невинни простуди най-големи бели правят, това да го знаеш от мене.
— Ще послушам съвета ти, Хайдар бей. Ще се посъветвам с хекимин, пък ако се налага, ще остана и два-три дни под юргана… А може и…
Той видя, че мютесарифът бе престанал да го слуша и не довърши. Затова пък с удвоено внимание се заслуша в продължението на разговора.
Умуваха много и в края на краищата стигнаха до две неща. Али Байрактар да поведе голяма потеря, за да разгроми тази чета в Балкана, преди още тя да е сторила някакви по-съществени зулуми. А мюдюринът Мустафа ага да вдигне на крак всичките си шпиони, ако е нужно — и нови продажни души да купи, но час по-скоро да разбере изтънко онова, което се подготвяше в града и казата и по възможност да тури ръка на подстрекателите от Влашко.