— Разгромяването на тайфата го имайте за свършена работа — самомнително обеща бьолюкбашията Али. — В нашия Балкан знам всяка пътечка и всяко кайначе — птички да станат, пак няма да ми се изплъзнат.
Повярваха му. Нали някога с покойния си брат е разбойничествувал цели години по тези места, сигур ще познава планината като петте си пръста и ще знае къде да заложи пусия и къде да преследва до дупка хайдуците, като не им дава нито хляб да си набавят, нито вода да пият.
— Отсега смятай, че съм им теглил присъдата — подкрепи го Келеш Осман.
Сякаш да не остане назад от Али, Мустафа ага също се похвали:
— Обещавам да свърша и аз моя дял от работата, ефендилер. Имам вярно ухо измежду самите комити; използувам го само от дъжд на вятър, за да не се усъмнят в него, но щом сега се споразумяхме, че работата е сериозна, ще го смушкам с махмузите да действува. И вярвам, няма да мине и неделя, когато главните размирници или ще висят на Старата круша, или главите им ще стърчат на колове тук, пред конака.
— Възгеч бе, Мустафа! — изкиска се Халис бей. — Ти както се изсили, ще изкараш, че имаш човек и в техния — как му викаха? — централен комитет… Хич ти, ако си прав, защо досега не си спипал тези де, главните хаирсъзи?
— Ще ти кажа само едно име, Халис бей, и ще си глътнеш всичките подигравки… и дано да се задавиш в тях — гневно му отговори Мустафа ага. — Какво ще кажеш например за…
Превърнат целия в слух, Хюсеин се наведе напред, за да не изпусне името. Но Хайдар бей го превари и с едно повелително вдигане на ръката запуши устата на мюдюрина. Сетне го смъмри незлобливо:
— Хайде холан, ага, наистина ли ще назовеш името на най-скрития си шпионин? Не че имам недоверие в когото и да било в тази одая, Мустафа ага, ала, запомни го от мене: тайна може да съществува само между двама души. И в случая ще бъдем само ти и аз, ясно ли е? Санким един-единствен измежду нас довечера, докато лежи изморен в прегръдките на жена си, ей така, от съклет да изпусне името и на̀ — утре ще го знае целият град. — И се облегна назад. — Е, що, да ставаме, а?
Започнаха да се надигат от миндера, когато Салих ходжа се пресегна, взе от лавицата подвързания с черна кожа Коран на мютесарифа, порови се в страниците и прочете високо:
— „Прочее, утвърдете ония, които вярват. Аз ще хвърля ужас в сърцата на невярващите. Следователно отрежи техните глави и краищата на техните пръсти. Това те ще пострадат, защото са се противили на Бога и на неговия Пророк…“307.
Тези бяха заключителните думи на днешното събрание в конака.
Хюсеин бей имаше служебно жилище във фабриката, но освен него държеше под наем и един кат от къща в Айше Хатун махала; беше хубава стара бейска къща, притежание на обеднели наследници, които с удоволствие припечелваха щедрата плата на скромния си и чист — телесно и нравствено — наемател. Едва миралаят се бе върнал в това, частното си жилище и бе сколасал да се поизмие, да се преоблече в нощна риза и да се мушне под юргана, когато заптието, което той шумно и с показ проводи за доктор Планински, пристигна, като водеше със себе си и лекаря. Хюсеин освободи заптието, после търпеливо се остави в ръцете на Начо Планински и безропотно понесе всичките му там докторски термометри, причуквания, прислушвания, надничане в гърлото и прочие. И с удоволствие забеляза как накрая лекарят смутено сви рамене:
— Медицинската наука, доколкото аз я представлявам, не открива никакво болестно състояние, бей — каза той на български, като знаеше, че миралаят вече достатъчно добре владее този език. — Вероятно се касае до обикновена простуда (то в този неспирен дъжд коя ли жива твар не е простудена?), която, Слава Богу, не е засегнала вътрешните органи.
Мнимият болен се постара да произнесе загрижено:
— Но все пак мен ме втресе, докторе…
— Вместо да ви тъпча с излишни церове, ще си позволя да ви препоръчам нещо, което са правили още бабите ни и бабите на нашите баби. Да сложите в един леген толкова гореща вода, колкото можете да издържите. Разтворете във водата морска сол и хардал. И си натопете краката. А когато хубаво се натоплите, че чак капки пот да избият на челото ви, увийте се с юргана и метнете и едно халище отгоре. Стойте така, докато се изпотите, и сетне се преоблечете. Направите ли това няколко пъти, простудата ще е отлетяла през комина. Пък ако, недай Боже, това лечение не успее, тогава ще мислим за други илачи. — Лекарят бавно прибираше в неизбежната докторска чанта слушалката и другите си съоръжения. — Впрочем беше излишно да ви казвам за хардала и солта, бей. Това аз ще обясня на хазяите ви. Вас само ще помоля да доливате вряла вода така, че през цялото време да е на границата на търпимостта ви.