Благословено да беше това допълнение на Планински! Защото благодарение на него Хюсеин бей си спомни за хазяите си, които сега положително слухтяха отнякъде. И които също така положително знаеха и турски, и български по-добре от него, арменеца.
Той размисли няколко секунди, после, призовавайки на помощ всичките си възможности за преструване, изигра унесеност и изрече тихо:
— Je crains que mon mal ce n’est pas une maladie quelconque. C’est mon âme qui est en violence.308
Беят с цялото си сърце се надяваше, че този лекар, получил образованието си все пак само в Букурещ, но имал за учители едни от най-добрите медици на Европа, може би ще знае френски. И не се излъга — доктор Планински с лекота му отговори на същия език:
— Avez-vous raison de vous sentir en danger ou bien au moins de vous émouvoir, de vous bouleverser?309
От тук нататък разговорът съвсем естествено продължи на френски:
— Hélas!310 — Въздишка, от която подслушващите хазяи би трябвало да се разплачат. — Може ли да има нормално човешко същество, когато заплаха, по-страшна и от чума, е надвиснала над негови себеподобни?
— Да си призная, не ви разбирам добре, бей…
Въздишка, по-жалостива и от предишната.
— Да знаете само на какви ужаси се наслушах днес, докторе! Можете ли да си представите — в конака са убедени, че тук, в Сливен, а впрочем и в почти целия полуостров, се подготвя кърваво въстание за освобождаване на вас, българите. — Както беше примижал в привидна полусвяст, той видя как лекарят се вдърви и почти престана да диша. — И властта, разбира се, съвсем не е с намерение да остане със скръстени ръце…
Беше нужно малко време, за да може Планински най-сетне да проговори с такъв глас, сякаш имаше налепен пясък по гърлото:
— Да, страшно! И какви са намеренията им, monsieur le colonel?311
— Азиатски, разбира се. Какво друго бихте очаквали от хора като Хасан ага или Али Байрактар Топчи?
И все така като в унес, Хюсеин бей разказа всичко, което преди час бе чул в конака. И подчерта онова, което не бе чул — името на човека, който бе в революционния комитет, а служеше на поробителите.
… Когато малко по-късно доктор Планински си тръгна със залитащи стъпки, хазяите на миралая дотичаха при него. И жената заломоти бързо през яшмака си:
— Зная точно как се вади настинка с гореща вода, хардал и морска сол, бей. Само имай малко търпение — старата Фатма ей сегичка ще приготви легена…
— Нищо недей да приготвяш, добра жено. — Той се изсмя звучно. — Хекимите служат за това, хората да ги слушат, пък сетне, ако искат още да се порадват на живота да правят точно обратното. Оставете ме, мили хора. Аз ще се излекувам не така, както е лекувала бабата на Начо Планински, а според чалъма на моята баба…
И когато остана сам, спусна нозе от одъра, надяна на бос крак плъстените си емении с вирнатите носове, извади от долапчето тумбеста кристална чаша и бутилка истинско „Курвоазие“312, сипа си цели три пръста и ги изпи на бавни глътки, като шляпаше из стаята и си тананикаше песничка, в която се разказваше, че на моста в Авиньон хората танцуват.
Отдавна, отдавна Хюсеин бей не се бе чувствувал така щастлив, както в този ден, когато уж божем го тръшкаше зла простуда…
8.
Разбира се, сведенията, предадени от Хюсеин бей, още до вечерта обиколиха по-вътрешния кръг на „лизнатите“. И под закрилата на мрака и на дъжда, който продължаваше да вали, неколцина зашляпаха през локвите към окрайнината на Клуцохор, където беше къщата на Нено Брадата, а в нея — и скривалището на Драгостинов и Тихов, апостолите. Така без предизвестие и подготовка се състоя едно събрание — важността на момента го предизвика, а не разгласата.
— Един ден Хюсеин бей ще намери място в календара на българските светци — каза стопанинът Нено, когато изслушаха подробния разказ на д-р Планински. И посвоему изхихика: — Трябваше ни и такъв за чешит, братя: турски бей с арменска кръв, пък в българския календар…
Никой не се засмя на шегата му — в тайника на Ненови царуваше нейно величество Грижата.
309
Имате ли основание да се чувствувате в опасност или поне да се вълнувате, разстройвате? (фр.).