Иларион Драгостинов се познаваше с този най-стар от народните дейци на Сливен, но остави да говори Андон — все пак, казваше си, дядо и внук по̀ ще си разберат от приказката. Бяно Абаджи мълчаливо изслуша дългия разказ, а накрая извади димящата си лула от зъбите и каза:
— Сливенци трябва да запомнят името на Хюсеин бей. Прояви се той като човек още когато протегна ръка за помощ на Добри Фабрикаджията, сега пък… Да, ако в летописа на Сливен може да се намери място за едно турско име, то редно е да бъде Хюсеиновото.
— Туй го знаем, дядо — нетърпеливо, че и с малко раздразнение каза Андон. — Ние вече го вписахме в календара на българските светци. Но сега при тебе ни е довел друг кахър. По-голям и по-неотложен…
— И по-сложен, сине. И затова не мога да отговоря изведнъж. Дай ми време да покадя с ингилизката лула, да поразмисля…
Старият човек наистина твърде дълго пуши и мълча. Най-сетне заговори бавно и някак унесено:
— Работата се затруднява от туй, че опасността иде не от външен шпионин, както са копоите на Мустафа ага, а от вътрешен издайник. И ако използуваме обичайните скривалища — я при мене, я при поп Юрдан, я нейде по къшлите или долапите, — тази скверна твар ще разбере и заптиетата ще намерят негова милост дори и да е закопан в земята.
— Ако не беше така… — опита се да го прекъсне Андон Кутев, но Бяно не му позволи и продължи:
— Затуй трябва да намерим такова място, гдето никой не може да се сети и нормалният човешки мозък да го изключва още преди устата да го е изрекла. Разбирате ли, момчета? Нещо да е такова, все едно ако скриехме господина в харемлъка на Хайдар бея.
— Как се намира такова място, господин Силдаров? — поклати хубавата си глава Иларион. — При това не стига само да е вън от подозрение. Трябва също да не се свия там като къртица в дупката си, а да изпълнявам мисията си към България и свободата.
Старецът помълча отново. Но таман посегна пак към лулата и пунгията, някаква мисъл го накара да ги прибере и да се изправи:
— Имам нещо на ум — каза, — ала трябва първом да го проверя. Слезте в херодаята, затворете се и не отваряйте никому, освен на мене. Вярвам, че няма да се забавя много.
Четвърт час по-късно той вече влизаше в дома на нявгашните си врагове — Димитраки чорбаджи и сина му Евтим. Посрещна го, разбира се, Таша; посрещна го с такова празнично изражение на красивото си лице, което не можеше да не идва направо от сърцето.
— Не знам дали си даваш сметка, татко, че ти не си от най-честите гости в тази къща. Пък си навярно най-желаният!…
Той приготви уста да каже нещо за далечните си спомени, които отблъскваха стъпките му от тази порта, но предпочете да заговори направо — страх човъркаше сърцето му да не би издайството да се окаже по-чевръсто от неговите старчески крачки.
— А готова ли си, дъще — запита, — да прехвърлиш гостолюбието си от мене върху едного, за когото аз поръчителствувам?
— Иска ли питане, татко?
— Иска, Таша, иска! Защото който приюти този гост, трябва да е наясно пред себе си, че наполовина е метнал въжето на шията си.
И той разказа на младата жена какъв беше човекът, за когото молеше подслон и укритие. Тя го изслуша, после рече гордо:
— За една потомка на хаджи Нойко Завераджията ще е чест и достойнство да даде убежище на такъв светец на българщината, татко. От людете на комитета искам само едно: случи ли се нещо с мене, да се задължат да изгледат и да направят хора от децата ми.
Уговориха подробностите и старият човек си тръгна. Вече отминаваше Хаджи Мустафа джамия, когато си даде сметка, че целият разговор с Таша се бе състоял на двора — от бързане и тревога той не бе спазил обичая да почете дома й по правилата на християнското гостуване.
Когато беше вече в своята, Кафтанджийската махала, той пообиколи по околните сокаци, като от време на време рязко се връщаше по стъпките си — някога Левски го бе научил, че така най-сигурно се разпознава дали има „копой“ в дирите си. Ала сега нищо не предизвика съмнението му. И като си придаде нехаен вид, Бяно се прибра у дома.
— Всичко е уредено — каза на младежите, които го посрещнаха с питащи очи. — Довечера по тъмно ще настаня негова милост на едно място, където и всевиждащият Мохамед не би се сетил да надникне за него. — И добави многозначително: — Аз ще го настаня и за известно време всичката му връзка с комитета ще става само чрез мене.
315
Томина неделя или Неделя след Пасха се нарича първият неделен ден след празника Възкресение Христово (църк.).