— Как? — трепна Андон. — Мигар се съмняваш в мене, дядо?
— Не се съмнявам, Андоне. И съм сигурен, че поиска ли България от тебе живота ти, без колебание ще й го дадеш. Но ти не си преминал през ужасиите на турското чистилище, сине. Тези диваци имат такава пъклена изобретателност в изтезанията, че са в състояние и самия Йов да превърнат в Юда316. Ако, недай Боже, тебе те измъчват разните Алибайрактаровци, ти може и да загинеш под сатанинските им алеати, но щом не си посветен в тайната, не можеш в миг на слабост да опозориш себе си и рода си с неволно предателство.
— Умно е, но е и толкова прекалена предпазливост, че ще пречи на работата ми, господин Силдаров — почтително каза Иларион.
— Няма да е задълго, твоя милост, няма да е задълго. Издайството е като лъжата: краката му са къси. Кълна се в светлината на деня, че няма да мине много и предателят ще бъде разкрит. А бъде ли веднъж разкрит и обезвреден, вече нищо няма да свързва ръцете ти!…
… Когато мастиленият мрак на априлската нощ обгърна града под Сините камъни, Бяно Абаджи изведе главния апостол на Втори революционен окръг от дома си и, като го прекара няколко пъти на зигзаг по смълчаните сокаци на Мангърската махала и се увери, че не са преследвани, почука по особен начин на онази къща, която по име още се свързваше с отдавна починалия и някога всесилен Димитраки чорбаджи. Жената навярно през цялото време ги бе чакала от другата страна на портата, защото отвори почти веднага, пропусна ги да влязат и затвори зад тях не само с джугата, но и с една греда през обкованата порта. Все още без да произнесат нито една дума, тримата извървяха ухаещия на зюмбюл двор, изкачиха стълбата и пристъпиха в една ярко осветена соба. Иларион се огледа. Стаята беше наредена с вкус и почти богато, а плътни черги на прозорците прикриваха светлината на газената лампа и на няколкото дебели свещи по пезулите.
— Ето вашия затвор, господине — приветливо произнесе младата стопанка.
Той се извърна към нея и двамата за пръв път се видяха. Бяно Абаджи, който скритом следеше сцената, прочете в очите им възхита, но повече от нея — изненада. Първа се опомни Таша и се разсмя; беше малко по-пресилен смях, отколкото случаят го предполагаше.
— Не допущах, че има такива бунтовници — каза. — Когато татко ме предупреди, че ще приютя главния съзаклятник на Сливен, аз, наивницата, си го представях непременно целия в ками и пищови и с мустаци-къдели като Панайот-Хитовите. Пък той бил!…
Иларион Драгостинов се поклони. В дългия си живот Бяно бе виждал подобен изискан поклон само от някои полски офицери от полка на Садък паша Чайковски.
— Аз пък не допущах — отговори високият момък с разчесаните къдрави бакенбарди, — че тъмничарите на Сливен са така очарователни…
— Не е лошо да научите и името на тъмничаря си — вече с овладян глас издума жената. — Именувам се Таша. — Тя се изсмя горчиво. — Кокон Таша.
— Не! — рязко, почти грубо се намеси Бяно Абаджи. — В мое присъствие не позволявам никому, даже и на тебе, дъще, да произнесе този скудоумен прякор. — Сетне посмекчи тона. — Негова милост е Иларион Драгостинов. Вежлив и непредвзет гост е, Таша, няма да ти създава никакви затруднения. Нощем може да го пущаш да се разтъпква из тъмното по двора, но денем да не напуща тези четири стени. А с тебе се разбрахме, приятелю. Поне за няколко дни не бива да виждаш никакво човешко лице извън моето и на Таша. А сега — останете със здраве!
Той се запъти към вратата, а Таша тръгна на крачка от него — да го изпрати и да залости портата зад гърба му. Преди да излезе от собата, Бяно зърна как апостолът Драгостинов мушна под възглавницата на одъра един модерен, много модерен револвер.317
9.
Байрякът е превъзходно добре изработен. Само дано бъде честит и нашият лев да стигне и се забие сред Балкана! Остава да се намери достойният да го развей и да дойде часът на сладката революция!
Никой по-добре от нея не познаваше шумовете на къщата. Без да помръдва от мястото си, още по-малко — да наднича по кьошетата и през ключалките, Стилияна безпогрешно разбра, когато баща й прибра тежките си тефтери в шкафа и врътна ключа, после наметна салтамарката си и излезе от посрещника. Още малко по-късно стълбата към двора заскърца под чорбаджийските му стъпки. Нямаше съмнение, Йоргаки излизаше нанякъде, но за да е сигурна, тя все пак надникна през прозореца — точно навреме, за да го види как загърбва пътната порта.
316
Йов е библейска личност, когото Бог, за да изпита вярата му, подложил на какви ли не страдания, но той устоял на всичките; Юда, наречен Искариотски, е онзи от учениците на Исус Христос, който го предал срещу тридесет сребърника на властта.
317
Таша, запомнена повече като Кокон Таша, е историческа личност. Исторически факт е също, че за известно време Иларион Драгостинов е намерил укритие в нейния дом. Това последно обстоятелство е дало основание на някои белетристи, които боравят по-непридирчиво с историческата правда (напр. Иван Василев. Стоил войвода. С., НМ, 1966), да приписват на двамата някакво любовно чувство или даже любовно отношение. Ако беше вярно, в това не би имало нищо лошо: и двамата са били млади, с физическа и духовна красота, вдъхновени от една и съща идея. Работата обаче е там, че не съществуват абсолютно никакви податки — дори не и клюкарски намеци — за каквато и да е интимна връзка между тях. Не само защото Иларион Драгостинов, една от най-светлите фигури на Априлското въстание, е бил прекалено отдаден на апостолската си мисия, за да я „подслажда“ с евтини женски приключения. Връзката помежду им е била невъзможна и поради обективна липса на време; за нуждите на романа тук представяме, като че Иларион Драгостинов е намерил подслон у Таша някъде около средата на април, докато в действителност той се е установил в дома й на 29 април и го е напуснал на 2 май — тоест непълни три дни, — а по онова време отношенията между мъжа и жената съвсем не са се развивали с днешната динамичност.