Стилияна почака още малко, колкото да се увери, че баща й няма намерение да се върне без време, после прекоси хаета и влезе в стаята на брат си. Както и очакваше, завари го над ученическите тетрадки.
— А, ти ли си — хвърли той разсеян поглед към вратата и отново се приведе над тетрадките по масата. — Искаш ли нещо?
— Искам за малко да оставиш проклетите си тетрадки и да ме изслушаш.
Димитър трепна, извърна се и я изгледа слисано — тези думи, общо взето, не бяха от постоянния речник на сестра му.
— Ще те помоля за една услуга — продължи тя, като междувременно прекоси стаята и седна срещу него. — Да зарежеш тези глупости и да прескочиш до господина Икономова. — Той щеше да й се сопне за тази дума „глупости“, но Стилияна не му позволи. Некрасивото й, но одухотворено лице излъчваше светлина, когато продължи: — Кажи нему, пък той да предаде комуто трябва, че поръчката му е изпълнена.
Брат й за секунда-две сбърчи вежди, после и неговите очи светнаха:
— Да не искаш да кажеш…? Тенинке, нима знамето е готово?!
— Готово е — рече тя тържествено. — Не ме питай дали е хубаво. Ще ти кажа само, че за него не съм пестила нито труд, нито скопост.
Той скочи така енергично, че столът падна зад него.
— Какво си взела да ми го описваш? Още начаса искам да го видя.
Стилияна възрази несмело:
— Мен ми се щеше то най-напред да застане пред съда на онези, що…
— Хайде, без пазарлъци! — ласкаво й се скара той. — Моите очи са и твои. Чунким ние, брат и сестра, не сме вече „единство в двойна плът“? Бъди спокойна, моето виждане, както твоето, няма да се брои за първо. Води ме да ми го покажеш по-скоро, за Бога!
Димитър я улови за ръката и я повлече към нейната собичка. Там сестра му отвори марангозаната фирида318, извади един продълговат вързоп, увит в чисто ленено платно, и с благоговейни движения го разгъна.
— О, Господи! — задавено възкликна той и къдравата му „граф Зигфридовска“ кестенява брада се разтрепери от сподавен плач. — Тенинке! Сестричке! Ти си надминала себе си, миличка! Да беше жива баба хаджи Калуда, щеше да се гордее с тебе!…
Знамето наистина беше за гордост и сълзи. Изработено от тежка и плътна зелена свила, майсторската ръка на Стилияна беше извезала със златна сърма от едната му страна изправен лъв с корона на главата и около него надпис с красиви букви „Свобода или смърт“; на другата му страна имаше само една дата: „1 май 1876“.319
— Благословени да са ръцете ти, сестричке. Под това знаме с радост и гордост бих принесъл живота си в жертва за България!… Само че… Само че от къде ти е дошло на ум да пишеш „1 май 1876“?
— Бъди спокоен, не съм го изсмукала из пръстите си. За тази дата господин Икономов ми прати нарочна бележчица по госпожица Аргира Димитрова.
Като се понарадваха, Стилияна му обясни молбата си. Тя искаше брат й да съобщи на Михаил Икономов за готовото знаме, а той от своя страна да я отведе или да й създаде връзка с онези, които трябваше да го видят и одобрят.
— От сега ти казвам, че ще бъде трудно — поклати хубавата си глава Димитър. — Градът буквално гъмжи от шпиони на конака и комитетските дейци са се укрили вдън земя. Но ще сторя, щото мога…
Задачата се оказа наистина не от лесните. Учителят Икономов поиска цели два дни, за да се свърже с ръководителите на комитета, а после уреди на Тенинка среща съвсем като в романите. Наредиха й да увие знамето на голо под дрехите си; на определен час да мине пред Нурул Кудус джамия; там щеше да я чака поодърпан селянин с китка жълта иглика над лявото ухо (беше Георги Тихов); Тенинка да не го заприказва, а да тръгне на пет крачки след него и да върви, където и да я отведе той.
Всичко стана според уговорката. Със сърце, опряло на гърлото й (заради тайнствеността на срещата, а не поради опасния си товар — кой в Сливен би претършувал дъщерята на всемогъщия кмет Йоргаки!), Стилияна следваше селянина. Те обиколиха насам-натам из Мангърската, Дели Балта и отново в Мангърската, докато — за безкрайно изумление на момата — се шмугнаха не другаде, а… в дома на Димитраки чорбаджи!… Димитраки чорбаджи! Ами че то бе все едно главатарят на революционерите да се укриваше у тях, в дома на кмета Йоргаки!…
319
За знамето на Втори Сливенски революционен окръг се налагат малко повече пояснения.
Според най-ранния историк на въстанието Д. Кукумявков (Спомени от…, стр. 35) то е донесено от Георги Тихов (Обретенов); за багажа, с който е дошъл Тихов, той изрично казва: „Знамето, прокламациите, комитетски устави, песнопойки от Ботев и Стамболов, униформи (гусарски фасон) за Г. Тихов и Илариона, отровителни книжки, три пушки с патроните им и пр.“. Малко по-неясно, същото се твърди и от Никола Обретенов в неговите спомени; той допълва, че знамето е било изработено от сестра му Петрана. Тези две сведения са възприети от почти всички по-късни изследователи; списъкът е дълъг, но нека споменем само Димитър Костов. Иларион Драгостинов…, сборникът Втори Сливенски революционен окръг…, К. Косев, Н. Жечев и Д. Дойнов. История на Априлското въстание 1876. С., Партиздат, 1976, стр. 270 (последните приемат, че знамето е донесено от Г. Обретенов, макар и да се въздържат да свързват изработването му с Петрана) и пр. Тази версия е преобладаваща, макар да е доказано със сигурност, че знамето, изработено от Петрана Обретенова, е било начело на Ботевата чета (срв. Иван Унджиев, Цвета Унджиева. Христо Ботев — живот и дело. С., НИ, 1975, стр. 702-703: „Бойно знаме на четата става второто, наречено Русенско знаме, което Н. Обретенов взел със себе си и за което Ботев отначало не знаел. Дълго към 1.70 м и широко 0.80 м то било ушито от Петрана Обретенова от зелен копринен плат, обшито с лъв от едната страна, а от другата — с надписа «Свобода или смърт».“)… освен ако не се приеме, че Петрана е шила почти непрекъснато бунтовни знамена. На обратното становище е историкът на Сливен д-р С. Табаков (т. ІІ, стр. 239, бележка под черта), който въз основа на спомени на съвременници твърди недвусмислено: „Тенинка Йоргакева е била една от най-интелигентните моми на времето си. Тя самата е ушила знамето на сливенските въстаници през 1876 г.“ Без да желаем да предизвикваме научен спор, тук само ще съобщим, че по вътрешно убеждение и в интерес на романа ние възприехме за вярно сведението на д-р Табаков — че Стилияна (Тенинка) Георгакева е ушила знамето на сливенци.
Относно външния вид на знамето спорове не съществуват. То най-напред е описано подробно от съвременника Д. Кукумявков (Спомени от…, стр. 100). А тъй като е било унищожено по време на сраженията, членовете на Поборническото дружество в Сливен (вероятно не без участието на Стилияна Георгакева) след Освобождението са изработили по памет точно копие, което се пази и днес в Историческия музей на града.