— Престанете с това надприказване, господа. Аз… — Тя се засмя горчиво. — Аз, Кокон Таша, се наемам да издиря шпионите. Изчакайте ме тук, колкото и да се забавя. — Таша прекрачи към вратата, но едно допълнително хрумване я накара да спре и да се обърне към Михаил Икономов. — Вие, господин учителю, имате опит с децата. Ще поемете ли грижата за моите? Само да ги наглеждате, нищо повече. Иринка вече знае да слага и раздига вечерята, а те си лягат без чужда помощ. Да?… Е, довиждане, господа. И… И молете се за мене…
Изпратиха я в пълно мълчание. (Впрочем и в последвалата дълга нощ петимата мъже, които изобщо не помислиха за сън, почти не проговориха.) След петнадесетина минути през прозорчето я видяха да излиза. Таша Йосифова се бе накиприла в най-хубавите си дрехи…
… Слънцето, още сънливо, се бе надигнало над Бършен, когато Таша се завърна и направо влезе в собата при мъжете. Изглеждаше бледа и със сини кръгове под очите, леко разрошена, с белези на недотъкменост в облеклото; всичко това можеше да остане незабелязано, но не и другото, най-непривичното за нея — погледът й, обикновено прям и открит, сега упорито отбягваше някъде настрана.
— Вземете лист и молив и запишете имената на шпионите — каза тя; гласът й звучеше равно, безизразно.
А когато се приготвиха, изреди шест-седем имена. Започна със Спиридон, което не направи впечатление на никого — от години се знаеше, че Спиридон преживяваше със сребърниците, които получаваше от конака, загдето следеше и подслушваше своите, българите. Останалите имена принадлежаха на познати хора, които минаваха, общо взето, за представители на измета на Сливен. И само два пъти възкликнаха мъжете. Най-напред когато чуха да се споменава хаджи Димитър Татев.
— Господи! — изпъшка Димитър Кукумявков. — Него пък с какво успяха да го купят? Ами че този мръсник Татев по богатство може да мери мегдан със Саръиванов или Гюлмязов!…
Втори път, когато Таша изговори единственото женско име в списъка, на някоя си Димитрина Топалка.
— Виж я ти, кучката му с кучка! — изруга на това място Нено Брадата. — Гледам я аз напоследък, че все се навърта около нас; я вода вади на кладенеца, я плете до стобора си…
— Значи са надушили, че при тебе е главното скривалище — каза Иларион, — и са й възложили да следи кой влиза и кой излиза.
По-дрезгаво от всеки друг път се намеси и Михаил Икономов:
— Мен пък ми прави впечатление, че нито един от изброените не е бил никога в комитета. И не може да ни предава изотвътре…
Все още изправена до вратата и с поглед, забит в някаква точка на стената, Таша Йосифова завърши „доклада“ си:
— А тарторът на всички шпиони се зове Дели Пенчо…
При това име мъжете просто хлъцнаха. Даскал Икономов едва изговори:
— Дели Пенчо!… Сигурна ли сте, госпожа Таша?!? Ами че той…
Жената не отговори на въпроса му. Мълчаливо излезе от собата и я чуха как се затваря в другата стая, при децата си. В следващите дни никой не я видя; дори не излезе да се сбогува, когато народните дейци тръгваха на слава и смърт в Балкана.322
Още почти цяла минута мъжете (без Драгостинов) се пулеха един на друг като хипнотизирани, после — сякаш по даден знак — заговориха в един глас. Всеки се мъчеше и да надвика, и да наддума другите, имена и години се сипеха безразборно. Когато едва-едва се посъвзеха, Михаил Икономов каза от името на четиримата:
— Ще ни извиняваш за тази гюрултия, брате Драгостинов, но сведението на Таша Йосифова ни изненада…
— Направо ни сащиса, даскале — поправи го Нено. — Няма какво да го усукваш префърцунено. Сащиса ни и ни чалдиса.
— … и ни отговори на въпроси, над които ние цели години си блъскаме главите — успя да завърши мисълта си учителят.
Иларион Драгостинов попита за подробности. Като говореха отново един през друг, удовлетвориха молбата му. Започнаха още от седемдесет и втора, когато бяха осъдили на смърт Стефан Саръиванов, ала не сполучиха да изпълнят присъдата.
— И как ще я изпълним! — вайкаше се Нено. — За разплатата бяхме определили Христо Големия от Търново и Дели Пенчо. Три вечери му правиха засади, но Саръиванов все минаваше по други пътища. Разбира се, че ще минава, когато Дели Пенчо го е предупреждавал къде го чака гибелта.
322
Повтаряме, че тъй наречената Кокон Таша е историческа личност (срв. тук бел. 36 към Втора книга). От съвременниците й има писмено сведение за нея само от Д. Кукумявков. Спомени от…, стр. 95. Като се позовава на това сведение, за нея споменава и Д. Костов. Иларион…, стр. 62, без да прибавя каквато и да е нова подробност. В по-близко време само един автор — Стефан Ст. Султанов — прави усилие да върне на историята тази бележита жена и нейния изумителен подвиг (нека веднага да го кажем: с твърде скромен успех; за всички нас, които въздишаме или проронваме сълза за съдбата на Тоска или на херцогиня Сан-Северина, името продължава да е неизвестно). Публикациите му може да са повече, но ние познаваме две: Кокон Таша. Сп. Жената днес, бр. 7 от 1970, и Кокон Таша, едно забравено име., в-к Сливенско дело от 27.12.1975. (Тази последна публикация вероятно е единствената, която дава повече информация от Кукумявков — подробности, които Султанов преди години е събрал от Нено Господинов и от други лица, които лично са познавали Кокон Таша. Все от там заимствувахме името на шпионката Димитрина Топалка, както и подробности за възмездието над нея и над някои други предатели.)
Според нас се налага да дадем малко повече данни за шпионите и за тяхното разкриване. Странно, но Д. Кукумявков, който в цитираната своя книга от 1885 г. не се поколебава да изтъкне гнусната или поне съмнителната роля на много свои съвременници, като ги нарича с точните им имена, и въпреки собственото си изявление (стр. 1), че „всичко в настоящата книжка е описано тъй, както си е било“, единствено в този случай (стр. 83) е избегнал да каже имената на шпионите, като ги е заменил с поредица от инициали; все с инициали — О. Г. И. Г. — отбелязва той и човека, който ги е разкрил на комитета. Видният сливенски историк Васил Дечев по едни от инициалите възстановява името на хаджи Димитър Татев, но след разчитането си добавя и една въпросителна; все според Дечев зад четирите букви О. Г. И. Г. се крие известният по онова време О(тец) Г(еорги) И(ванов) Г(енов), по-популярен като „поп Шишя“ — свещеникът, смята Дечев, в случая е нарушил светостта на изповедта в името на България и българщината. Единственият от шпионите, за когото Кукумявков не се е възползувал от инициали, а в съкращаването на името му е премахнал само една буква, е споменатият Дели Пенчо — записал го е като „дели Пенч.“. За личността на онзи, който е разкрил шпионите, също има основание да се спори. Преди всичко съществува противоречие в самия Кукумявков. Както казахме, на стр. 83 той го нарича О. Г. И. Г., но на стр. 95 почти недвусмислено свързва разкриването с Таша; тъй като текстът не е голям, тук ще го приведем изцяло: „… Кокон Таша. Тъзи жена общото мнение сматряше я за шпионка, но тя беше прислушница (б.а. — разузнавачка) на комитетът. Всякой ден ходяше в харемите на по-влиятелните турци, тъй и в харемът на Хайдар бей, и всичко, що се говоряше за българите и що се донесеше от шпионите върху бъдущето въстаническо движение, умееше майсторски да испитва и го съобщаваше на Илариона.“ Във втората цитирана от нас публикация (във в-к Сливенско дело Ст. Султанов е още по-категоричен — въз основа на събрана от него информация той конкретно сочи именно Таша — Кокон Таша — като човека, който е разкрил шпионската мрежа на турците.