И уж всичко вървеше мазно и по план, все едно, че се лееше шарлаган, когато само два дни по-късно последва удар, който по една случайност не помете цялата им подготовка. То всъщност стана не в Сливен, а далеч на север, край търновското село Плаково. Там Георги Бъчонката и неговият придружник Никола Вераноолу били издадени от един овчар, когато се връщали от Лясковец, и заловени от турската стража. Вярно, Георги хитро успял да унищожи писмото на Стамболов, но заптиетата спипали револвера. А като не издържал на мъченията в търновския зандан, Бъчонката признал, че той, револверът, принадлежи на Нено Господинов. Разбира се, само час по-късно една депеша на търновския каймакамин уведоми за откритието конака на Сливен и веднага последва заповед за заптисване на Брадата. Случи се обаче, че вестта за предстоящото арестуване изпревари туткавите сливенски заптиета. Дължеше се то на един добър българин, макар и не от „лизнатите“ — мухтарина325 Дервенски. Дочул случайно в конака за депешата от Търново и за заповедта за задържане на Нено Господинов, Дервенски забърза към крайните къщи на „неговия“ Клуцохор и предаде опасната вест на Елена, жената на Нено. Елена пък, разбира се, веднага извести мъжа си. За чест на Нено трябва да се изтъкне, че първата му грижа бе не за себе си (можеше например да „отпраши“ към Куш-бунар при Стоил и четниците), а за комитета. За сандъците с униформите и оръжията той не се тревожеше — благоразумието го бе подучило да ги зарови не в своята бахча, а в бахчата на баща си малко по-нагоре към Овчарската махала. Но затова пък при него беше цялата архива на комитета, която, попаднеше ли в ръцете на полицията, щеше да доведе не нещастие, а истински погром. В малкото минути, с които разполагаше, Нено Брадата събра „до шушка“ всички документи, а в същото време нареждаше на жена си да стори вързоп с какъвто и да е плат за женска дреха. Елена още се чудеше на странната му заповед, когато той зави комитетските книжа в плата на жена си, а после й заповяда по околни улици да занесе всичко това на Таша Йосифова и от негово име да я помоли да укрие архивата.
— У Кокон Таша? — не повярва на ушите си Неновица.
— У Кокон Таша — натърти той гневно.
— И ти на нея ще повериш архивата на комитета?
— На нея! Зер ако имаше още само пет Кокон Таши в Сливен, отколе да сме забравили, че тука са господарували агалари.
Както нареди Нено, така и стана. Когато едно отделение заптиета нахлуваше да претърсят дома му и да заптисат стопанина, Елена точно обясняваше на Таша за опасния пакет, който Нено на своя глава й поверяваше. Кокон Таша прие заръката така естествено, сякаш не си даваше сметка, че все едно слагаше буре барут под възглавницата си326.
Задържането на Нено има̀ парализиращо действие върху подготовката за въстанието. И макар да се разбра, че преди да го отведат в Търново (нали там бе открит револверът — там щеше да се води и следствието) не е издал абсолютно нищо, работата отново замря напълно. Това принуди Иларион да свика ново събрание. И за да покаже, че „дяволът не е чак толкова черен“, той го насрочи на пъпа на Сливен — в читалището. И в деня, когато уж вече трябваше да развеят бунтовното знаме — на 1 май.
Явиха се по-малко хора, отколкото преди под ореха на Кешишликя: на някои не успяха да съобщят, други (например тримата пратеници в полските села) отсъствуваха, а трети може би се укриха от страх. Тъй или иначе Иларион с желязна логика доказа на присъствуващите, че всъщност нищо не се е променило, а същевременно ги зарази с огнеността, която буквално бликаше от него. И успя — комитетските дейци преодоляха временното си разколебаване, само помолиха датата на въстанието да се отложи с два дни, колкото да се надмогне изоставането след задържането на Нено. Главният апостол склони на тази отстъпка и така определиха нов ден за бунта — 3 май.
И като че ли уж всичко беше решено и съгласието — пълно, когато злата съдба пожела точно тогава да прати при тях едного, когото по-късно нарекоха „злия гений на въстанието“ — Димитър Топалов. Беше се губил известно време някъде, та го бяха позабравили, но случаят го върна в Сливен именно днес. И не за да помогне, а да руши. Съобщи на всички, че току-що пристига от Букурещ, където дни и нощи е бил с дейци на БеРеЦеКа. И от тяхно име носеше върховното решение: никакво въстание да не се обявява, във Влашко се подготвят цели полкове, които, щом завършат обучението си по нарочно написана книга, ще прекосят Дунава начело с генерал Кишелски
325
Мухтар(ин) буквално означава селски кмет, но тези кметове не винаги са разполагали с административна власт, а по-скоро са представлявали нещо като утвърдени от властта старейшини. За улеснение на работата си в големия за епохата град Сливен, властта била назначила мухтари също в двата по-крайни квартала — „Клуцохор“ и „Ново село“.
326
Съвременникът на събитията Д. Кукумявков. Спомени от…, стр. 94–95 описва спасяването на архива (впрочем освен архива там са били също медикаментите, доставени от д-р Планински, и други компрометиращи материали) и ролята на мухтарина Дервенски, но не споменава къде Елена Ненова я е укрила. За това обаче въз основа на сведения на участници в събитията изрично свидетелствува Ст. Султанов в цитираната своя статия: Кокон Таша — едно забравено име.