— И после?
— После — нищо. С писмото в ръка прешляпах до господина Гюлмязова и решихме да свикаме туй събрание. Таквоз, каквото го виждаш.
Йоргаки прочете още два пъти поред писмото. След това дълго и замислено се почесва по бузата, а накрая изпъшка:
— Тези хългазници ще ни запалят чергата. — Ако очакваше някой да му възрази, бе сгрешил — никой не се обади в отговор. — Вие сте имали повече време да премислите — каза. — До какъв акъл стигнахте?
— Че ако не искаме да ни се запали чергата — произнесе за всичките Стефан Саръиванов, — има само един колай. За безобразията и пакостите в Балкана мютесарифът трябва да научи първом от нас. Тъй ще му покажем, че ние не сме от едно тесто с разните му там Стоиловци, Дели-Радевци и прочие.
— И това той сигур ще има предвид — добави Михалаки Гюлмязов, — когато ще съди вината на тогози и оногози.
Съветът не беше лош. Опитът на кмета му подсказваше, че тъй както никой не заслушва петела, ако кукурига след съмване, никой не признава и приноса на вестител, чиято новина отдавна се знае и от котките на града. Трябваше да се действува, и то без никакво отлагане.
— Още сега ще отида при Хайдар бей — надигна се от мястото си Йоргаки. — Вие, ако искате, изчакайте ме тук до ви кажа що сме приказвали и що сме решили. Ако не — аз ще намеря начин да ви известя.
И с тези думи напусна метоха. А само минути по-късно вече го въвеждаха в работната одая на Мехмед Хайдар бей.346
Мютесарифът навярно позна по изгледа му сериозността на работата, защото наруши правилата и не започна разговора с неизбежните кафета и чибуци. Седнал срещу него, Йоргаки чорбаджи първо му разказа за действията на тези „разни хайдамаци, събрани от кол и въже, дето се пишат бунтари“ и върлуват по селата на Стара планина, описа му и събитията в Жеравна, като особено наблегна на подпалването на конака и накрая (тъй като той всъщност повече и не знаеше) подаде писмото през масата. Мехмед Хайдар бей го изслуша, без изобщо да пророни звук, сетне прочете и писмото; много по-късно кметът щеше да си даде сметка, че беят прочете написаното на български писмо сам и без никакво затруднение, като изобщо не потърси преводач. После все така мълчаливо остави листа с подписите и печатите при другите книжа пред себе си. Като гадаеше възможния отговор на мютесарифа, Йоргаки допущаше две неща. Едното — че беят ще го удави в „аферим, чорбаджи“, „аферим на общинарите, вие доказахте, че сте верни поданици на падишаха“ и тъй нататък, и тъй нататък; другото — че пренебрегвайки задължителната за случая благодарност, управителят на санджака тозчас ще се разтърчи да вдига войската и полицията. Обаче не последва нищо от двете. Хайдар бей дълго, безкрайно дълго не отвори уста, нито спря поглед върху лицето на госта. А когато най-сетне проговори, произнесе следните непонятни думи:
— Какво пък, щом българи предават българи, един правоверен и при това мютесариф ли ще ги закриля?
После вцепенеността му отстъпи място на непривична за един мюсюлманин деятелност. Дрънна звънчето на масата си и повика мюдюрина. А когато Мустафа ага се яви пред него, заповедите му заплющяха като бич на звероукротител: тъй като бунтовниците от Жеравна са поели към Нейково и Котел, конницата начаса да се вдигне нататък, като горе в Балкана се раздели на две и заварди и двете села; също и таборът пешаци да престане да се излежава в къшлата и по ханищата, а като се раздели на бьолюци, да поеме на изток към Градец, а на запад към Демир капия и Агликина поляна; да се пратят заповеди на каймакамите в Айтос, Бургас, Карнобат и Твърдица да вдигнат башибозука и да образуват потери по вероятните пътища на комитите; тук, в Сливен, телялин да извести на правоверните, че могат да се очакват смутове — всеки да си гледа работата, но да е готов при пръв знак да се яви с оръжието си под знамето с полумесеца и звездата.
— Аз пък още сега ще съчиня подробен рапорт — завърши мютесарифът — и ще го съобщя по телеграфа на валията в Одрин, нека той да знае какви събития са се подхванали тук.
И с тези думи излезе от стаята. Дали бе много съсредоточен в работата или мисълта му вече редеше думите на доклада, ала той, вероятно несъзнателно (Йоргаки изобщо не можеше да допусне Хайдар бей да го е направил нарочно), пропусна да се сбогува с госта и да му поблагодари за помощта, както случаят го изискваше. Тъй като и Мустафа ага тръгна да изпълнява градушката от заповеди, кметът остана сам в работната одая на мютесарифа. Почака, почака, но никой не му обърна повече внимание. И като не му оставаше какво друго да направи, той подви опашка и си отиде. Каза го само пред себе си, но влезе в конака като аслан, пък си тръгна…
346
Малко отклонение от истината в интерес на романа — всъщност писмото е занесено на мютесарифа от Михалаки Гюлмязов (срв. Д. Кукумявков. Спомени от…, стр. 132).