И с тези думи излязоха.
Зад тях Мустафа ага изрече най-мръсната псувня, която в момента му дойде на ума.
Като дойде по никое време в харемлъка, Назифе, най-старата и най-опитната, помисли, че е почувствувал нужда от жена и избута към него дребничката, но млада и безумно похотлива Ергюл; онази, за която другите жени и Шабан евнуха подхвърляха, че не мислела за мъж само когато ходела по нужда или когато я гонело куче. Този път обаче врялата и кипяла Назифе сгреши. Хайдар бей само потупа отзад (потупа, а не погали) разгулната Ергюл и сякаш престана повече да я забелязва.
— Имах трудни дни, Назифе — каза мъжът и уморено попритвори очи. — И чувствувам такваз умора, сякаш пеша съм дошъл от Стамбул до тука.
Съобразителната Назифе ханъм го разбра — днес Хайдар нямаше нужда от близост на женска плът, а от душевен отдих и забрава на грижите. Тя направи знак, който Каймет и Ренгинар разбраха. Безшумно се оттеглиха зад златожълтата копринена завеса и след малко от там се разнесе сладостният глас на Ренгинар, като ловките пръсти на Каймет я съпровождаха върху струните на саза:
Хайдар изръкопляска; не си даде сметка, но този жест на благодарност и доволство той, мютесарифът, бе научил от онези, които за повечето правоверни още бяха рая, роби.
— Тешекюр едерим, Ренгинар. Тешекюр едерим, Каймет.376 Вашата песен беше като балсам за душата ми.
— Грижи ли имаш, господарю? — тихо попита старата Назифе. В отговор той сви многозначително рамене. — Нали с бунтовниците е свършено?
— Правоверните в Сливен вършат повече поразии от комитите в Балкана — каза той неопределено. После въздъхна: — А занапред ни чакат още по-големи кахъри…
— Да не е верен слухът, че голяма войска ще дойде през Дунава?
— Задала се е голяма войска, Назифе, но не от север, а от юг. Получих хабер — Шевкет паша идва насам начело на огромна сила.
— И това те плаши, господарю?
— Познавам Шевкет — каза той. — Ако събереш проклетията на всички онези, които преди два дни клаха старци, жени и деца по улиците, пак няма да… — Не завърши и махна с ръка. — Благодаря ви, жени. Душевна отмора потърсих, душевна отмора ми дадохте. Благодаря ви.
И с тези думи излезе от харема.
Но бе сгрешил — душевната отмора съвсем скоро щеше да се окаже краткотрайна. Въпреки напредналия час в конака го чакаше Мустафа ага; изглеждаше трезвен като за този час и това само по себе си предвещаваше нови дертове.
— Говори изкъсо, мюдюр ефенди — подкани го.
Мустафа ага му разказа за посещението на поп Юрдан и Панайот Минков. Ако изключим това, дето Минков го направи за смях с Корана и Шериата, той в общи линии предаде вярно разговора.
— Може би са прави — каза замислено Мехмед Хайдар бей. — Да мине тъдява някой чужд вестникарин и да види главите, ще ни изстреля като с топ през девет планини в десета.
— Когато Турция държеше в юмрук Европата, хич не й пукаше от разните вестникари, бей — изсумтя мюдюринът.
— Там е работата, че колелото се е обърнало, Мустафа ага. Сега Европата ни държи нас в юмрука си. И трябва да си го признаем, иначе… иначе толкоз по-зле за нас. — Той повдигна рамене. — Пък и докога ще държим тези глави, ага? Вече вонят, ще напълнят града с болести. И най-напред нас, конака. Ако слушаш мене, дай им ги и нека правят с тях, каквото си искат.
— Това — не! — с непозната до днес твърдост възрази мюдюринът. — Това — не, или още тозчас напускам поста си.
В първия момент Хайдар бей се изкуши да се възползува от внезапната решителност на агата — нему отдавна бе дотегнало да има за мюдюрин глупак и пияница като Мустафа. После обаче си спомни за наближаващото посещение на зловещия Шевкет паша и как едно сегашно уволнение можеше да се изтълкува тогава. Затова си придаде вид на незаинтересуван и се задоволи да махне с ръка:
— Тогаз ги закопай където искаш. Вземи две-три сигурни заптиета, събери главите нощес и…
Така и стана. Главите бяха махнати, но ги закопаха без опело под едно бунище на края на града. И там останаха чак до началото на декември, когато дипломатите на западните сили настояха да бъдат предадени на християнската църква.
375
„Свечерява се, пада тъма, плаче сърцето ми за тебе. Далече си. Не достига гласът ти, макар че го чакам всяка нощ. Стига раздяла. Да се съберем, обичайки се, да се разходим — в твоите обятия докато умра, обичайки се, да живея аз…“ (тур.).