— Искам да бъда откровен с вас — каза им. — Положението е по-лошо, отколкото предполагах. За голямо съжаление няма да се мине, без да играе скалпелът.
Те не знаеха какво значи това скалпел, но и не попитаха — интересуваше ги главното. И той им го разказа. Надявал се на някакво повърхностно измръзване: е, ще се поолющи кракът и ще му мине. Но пораженията били по-тежки и по-дълбоки; според лекаря тъканите в края на крака трябвало да се смятат за мъртви.
— И да се изрежат? — попита Бяно Абаджи.
— Нали това исках да кажа, като споменах за скалпела…
— А ако не се изрежат? — с посинели устни попита бащата.
— Гниенето ще продължи. И ще тръгне нагоре, заедно с всички отрови. Ще обхване целия крак, после тялото и… — Доктор Планински се опита да смекчи удара, като възропта против природата: — Трижди проклет да е този сняг! Каква участ само — да тръгнеш „за свобода или смърт юнашка“, а да те повали зима през май!…
— Остави това, докторе — рече Бяно. — Грехът е на свети Петър, а не на петлите, които са отмерили трите му отричания.385
Начо Планински го изгледа слисано — не беше очаквал един старец-бараджия да мисли и говори по този начин. Бяно погрешно изтълкува погледа му като въпрос и обясни думите си:
— Вината е на Стефан, а не на снега, докторе. Планината е закрилница за онзи, който познава всичките й променчивости и мъчнотии, но е смъртен враг за невежия. Например за такъв, който не умее да си върже навущата…
— Остави това, тате — каза Боян. — Станалото — станало. Да мислим за по-нататък. Важното е да спасим момчето… е — въздишка, — дори и с цената на премръзналия крак. Носите ли нужните инструменти, докторе?
— Как?! — сопна се д-р Планински. — Да не мислите, че ей сега…
Той им обясни. Наемал се с Божията помощ да извърши операцията (имал известен опит — в Букурещ на няколко пъти му възлагали да ампутира болни крайници), но нека баща и син Силдарови да не смятат, че това е като да се среже цирей. Първо — той заизрежда на пръсти, — нека си избият из главата мисълта, че такава сложна операция може да се извърши тука, на долапа; колкото за самата операция, толкова и за дългото лечение след това. Второ, след като пренесат болния в града, трябва да изчакат поне една седмица, в която лекарят ще следи състоянието на крака — постепенно мъртвите тъкани щели да почернеят и сами да посочат докъде ще се наложи да се реже. Трето, да се осигурят за операцията абсолютно чисто място и хора със здрави нерви, които да помагат.
— Няма да степенувам задачите по трудност — завърши лекарят. — Нито една не е лесна. Затуй нека мислим за тях в последователността им. Измислете как да се пренесе Стефан в града и къде да се настани. Не, не, не предлагайте двете си къщи. Градът е като в обсада. И шпионите на конака дебнат с четири очи дали не се укрива някъде ранен човек. Не ги подценявайте, господа, те няма да се заблудят, ако някой има рана от куршум или… премръзнал крак през май.
Скоро след това се разделиха. Боян остана на долапа да наглежда сина си, а баща му и д-р Планински поеха надолу край Новоселската река.
Докато влязоха в града, почти не проговориха.
2.
В целия си дълъг живот Бяно като че не помнеше друго такова шляене по улиците. Беше си поставил за цел да говори с Мехмед Хайдар бей, но да представи работата така, сякаш и срещата, и разговорът са напълно случайни. И затова той уж се помайваше насам-натам около конака и по чаршията, а всъщност дебнеше за мютесарифа. Цели два дни не му провървя. И когато вече бе започнал да се отчайва, неочаквано налетя на Хайдар бей край Аба пазар. Поздравиха се с взаимно уважение, което не беше престорено и беят покани с жест стария човек да приседнат до „Шадравана“ (или „Шадърфана“, както му викаха сливналии). А после му помогна и за подхващането на разговора:
— Нещо ми се виждаш угрижен, Бяно Абаджи…
Две нощи и два дни Бяно се бе готвил за този разговор. Не толкова какво да каже, а как да го каже: щеше да излъже, разбира се, но почитта му към бея го подтикваше да излъже по такъв начин, нека да го наречем прозрачен, че турчинът да разбере лъжата. И успя да го направи; разказът му, с който потвърди и обясни думата „угрижен“, звучеше приблизително така. Нали бил прибрал Таша Йосифова и децата й в къщи, трябвало да остане известно време, за да ги настани както трябва, та пратил на долапа внука си Стефан; той пък, толкова му стигал детският акъл, си измил краката в ледената вода и тъй нататък, и тъй нататък, та сега можело да се наложи и да се резне тук-там… Хайдар бей го изслуша съчувствено и оцени не лъжата, а смисъла на лъженето, та се престори да е повярвал, че е възможно човек да получи тежко измръзване, ако заспи с мокър и незавит крак.
385
Според евангелския разказ в нощта преди залавянето му Христос предрекъл, че Петър, най-личният от учениците му, до първи петли на три пъти ще се отрече от него. Петър с възмущение отхвърлил тези думи. Но те се сбъднали. Когато слуги и войници го посочвали като сподвижник на вече арестувания Исус, той на три пъти отрекъл да се познава с него; веднага след третото отричане пропели и първите петли — точно според предсказанието. Разказът се съдържа във всичките четири евангелия, затова тук посочваме само единия, който ни се вижда най-човечно и трогателно предаден — в Евангелието на Матея, 26, 34–35, 69–75.