— Как си дръзнал, дядо Серафиме, да дойдеш до тук? — не вярваше на очите си Хайдар бей. — Не знаеше ли, че адът се е преместил от подземното царство в нашия Сливен? И че животът ти на всяка крачка е висел не на конец, а на паяжина?
— Трябваше да дойда, за да те поканя да сториш същото, бей. Защото аз отговарям само за душите на християните в Сливен, а ти — за живота и имота им. И за мира и законността в поверения ти град. — И напомни многозначително: — Ешек, паша, извинявай, исках да кажа Шевкет паша389, още е някъде към Краставо поле. И ти тъй или иначе си олицетворение на върховната власт, бей.
Хайдар бей го изгледа продължително.
— Не вярвам да успея в мисията, която ми възлагаш, но няма да се посрамя, като се поставя по достойнство и смелост под тебе, дядо Серафиме. Дори куршум или калъч да ме сбъркат в тъмното, ще сторя, щото зависи от мене. А ти си върви и кажи на людете си да имат малко вяра не само в Бога, но и в мене, своя управител. Да, тъй им кажи: А за да стигнеш невредим до тях, ще ти дам десетина заптиета да те пазят.
Мютесарифът удържа на думата си. Той най-напред свика всички турски мухтари на града и имамите, като им заповяда да отидат по махалите си и със съвети и заплахи да спрат безчинствата на развилнелите се тълпи. Вдигна също на крак заптиетата и онази част от войската, която се намираше в града, и ги разпрати по улиците да бдят за реда и тишината. А придружен от един-единствен човек лично той отиде по онези места, където беснееха най-дивите шайки. Никога не се разбра как, с какви думи успя да ги озъпти, ала до полунощ зулумите се прекратиха навсякъде и порядъкът в Сливен се възстанови.
Като научи не без изненада, че сливенци са надмогнали башибозука, на следващия ден Шевкет паша тържествено влезе в града390.
4.
Този човек изглеждаше така, сякаш от рождение до сега понятието усмивка беше напълно непознато за него. Лицето му, малко скулесто като на зебек и малко мургаво като на татарин, имаше едно-едничко изражение — смес от студенина и свирепост; в зависимост от случая преобладаваше или студенината, или свирепостта, но като че докато беше в Сливен, пълноценен господар на лицето му беше само свирепостта. И ако нямаше поводи за това, той сам си ги създаваше.
Шевкет паша бе някъде между четиридесетте и петдесетте, но по стойка и по начина, по който носеше обшитата си със сърма и украсена с еполети униформа, изглеждаше под тридесет. За това спомагаше, че без да е висок, беше доста над среден ръст. Когато му бяха нужни, не му липсваха добри обноски (на тях във военното училище ги възпитаваха френски преподаватели), но той съзнателно или подсъзнателно ги отбягваше — разваляха израза на студенина и свирепост. Изобщо имаше външност на началник поне от десет поколения, а държанието му по нищо не отстъпваше на външността.
— Посмали малко хвалбите за твоите сливналии, мютесариф ефенди — говореше сега той, докато мереше на крачки диагонала на одаята. — Ако те слуша човек, ще си рече, че те са кротко стадо овчици, а ти — безгрижният им чобанин. Само дето ти липсва кавал… Или що? Може би и кавал си имаш?
Мехмед Хайдар бей предпочете да не чуе подигравката.
— Позволявам си да кажа, че мислим и гледаме по различен начин, затиалилериниз. Ако в едно стадо има две-три бодливи крави, аз не смятам, че трябва да се изколи или да се изрежат рогата на цялото стадо. Същото е и за „моите сливналии“. Като е речено за тях: хайдути, че пак хайдути… А каква е истината? Излезли няколко хайдамаци в Балкана да правят царщина с кремъклии пушки, пък в същото време истинските сливналии от тъмно до тъмно се трудят, с абата си обличат цялата войска на падишаха, а с другата си стока запълват пазара от Дунава на север до Стамбул на юг. Бива ли, питам се аз, заради няколкото бодливи крави да лишим от мляко цялата европейска част на империята?
Пашата прекъсна разходката си и вторачи своите кръвнишки очи в мютесарифа. Изглеждаше така, сякаш се готвеше да го клъвне.
— Сбъркал си си занаята, бей? — изсъска злъчно. — Трябвало е да станеш адвокатин, не мютесариф на този пребогат санджак.
— Адвокатин на кого, затиалилериниз?
— На сливенските божи кравички, между които, виждаш ли, се били случили и няколко бодливи. А знаеш ли ти, бей, че през Дунава тези дни са преминали две чети комити. Едната при Тутракан, другата малко по-нагоре от Оряхово? И че тутраканската се води от тукашна божа кравичка, някой си Таню войвода, който, за да оглави четата, избягал не от другаде, а от Диарбекир? И че в другата чета, някъде около двеста върли комити на брой, половината били пак от този твой кротък и работлив Сливен?
389
Игра на думи. Уж сбърквайки случайно, митрополит Серафим казва не Шевкет, а Ешек, което означава магаре. Прякорът действително получил разпространение и сливенци, безсилни да противодействуват по някакъв начин на страшния Шевкет, са се задоволявали да го осмиват с името Ешек паша — Магаре паша.
390
Главата е изцяло автентична. Исторически вярна е и ролята на хората, споменати в нея — на митрополит Серафим и Хайдар бей, но също така и на Хюсеин бей и офицера Изет ага, които особено са се отличили в грабежите. За подробности вж. писмото-доклад на митрополит Серафим до екзарх Антим І от 15 май 1876 година (оригиналът се пази в Окръжния държавен архив — Сливен) и д-р С. Табаков, т. ІІ, стр. 284 и сл.