— Шевкет, сине — заговори дядо Горан, — не обиждай хляба, той е свято нещо. И на нас не посягай, сине. Тук си видял белия свят, тук с майчино мляко си закърмен, тук от парче месо стана момък-левент. Никой никога не ти е казвал лоша дума, сине, не отвръщай на доброто със злина.
Пашата понечи да го опровергае и да му напомни, че има за какво да мъсти на селото, но се въздържа: ако наистина не помнеха, излишно щеше да извади на бял свят онези случки, с които хич не се гордееше, ако пък помнеха, само щеше да се направи на смях.395 И вместо това каза строго:
— Вдигнали сте бунт, а? Хайде де, бунтувайте се!
— Какъв бунт, паша ефенди — закръсти се друг от старците. — Ела да ни видиш в селото — само една бунтовна реч ако чуеш, готови сме да заплатим вината си с живота на цялото село.
Шевкет отлично знаеше, че в селото наистина няма да открие нито следа от въстание. Но и не помисли да го проверява — неговата цел бе друга. Той извади депешата на Ахмед ага и я навря в носа на стареца:
— Вам ли ще вярвам аз или на преданите служители на падишаха? Ей тука черно на бяло, че сте се вдигнали в подкрепа на оня хайдутин Стоил. Пък и аз ви знам, вие сте си цели комити. Нека бъде вашето. Изкарайте си войската и ще се бием.
Тримата старци се опитаха да продължат, но той рязко прекъсна разговора и ги напъди към селото. После разположи войската и башибозука така, че стегна като пръстен Бояджик. И след около час даде знак на артилеристите:
— Мерете се главно в църквата. Атеш!396
Оръдията изгърмяха. Бяха лошо прицелени, та не удариха храма, а вдигнаха няколко сламени покрива. Началникът на артилерията, един бинбашия, видя колко е смешно да се стреля с крупови оръдия срещу кирпичени къщи и сламени покриви и понечи да го каже на пашата, но Шевкет с властен жест му забрани да говори. И повтори:
— Атеш!…
Този път три снаряда попаднаха в църквата „Свети Архангел“. Разнесе се нечовешки вопъл, който погали ушите на пашата — той правилно се бе досетил, че много от селяните ще потърсят укритие в тази най-яка сграда на Бояджик. На други места в селото лумнаха пожари. Шевкет заповяда още няколко артилерийски залпа, а сетне махна на аскера и башибозука:
— Вървете! Искам до икиндия камък върху камък и жива душа да не остане от Бояджик…
Чу се рев — не на хора, а на двадесет хиляди диви звяра. И шареното множество се люшна към селото. Повечето от освирепелите мъже бяха с ятаган в едната ръка и с чувалче в другата. За плячката…
Докато яздеше насам, Шевкет паша си бе казвал, че дорде хората му се разправят с Бояджик, той ще прескочи до чифлика на чичовците си хаджи Емин и Садък ефенди. Сега обаче се отказа — чифликът беше на половин час път от селото и през баир, от там нито щеше да се види, нито да се чуе как той, Шевкет, осъществяваше клетвата на младините си. И затова се отдръпна на една височинка до реката Калница и не мръдна до вечерта.
Ще рече — до когато Бояджик бе превърнат на пепел, а жителите му на трупове…397
5.
Погромът на Бояджик стана в понеделник, а във вторник в Сливен вече се знаеше за него. Вечерта, след като лично отслужи литургия за упокоение душите на невинните жертви, дядо Серафим от църквата отиде право при мютесарифа в конака и го помоли за охрана, с която да отиде до унищоженото село и да види всичко с очите си. Хайдар бей, покрусен не по-малко от владиката, обеща да му даде един юзбашия и осем заптиета, ала иначе поклати глава:
— Не си прахосвай времето да гледаш кървите и пепелищата, дядо Серафиме. Бояджик се погуби вече и никакви молитви няма да го върнат. По-добре бързай на юг, защото затиалилериниз Ешек паша, извинявай, исках да кажа Шевкет паша, е ударил към Беш тепе398, щял и там да потушава въстание.
— Въстание? — вдигна белите си вежди свещенослужителят. — Мигар наистина вярваш, че в Бояджик е имало въстание, бей?
— Празна работа! — махна с ръка Мехмед Хайдар. — Аз зная, че в селата няма въстания, но да спра войската не мога.399
— И тогава защо трябва да загиват и други невинни?
395
Всички източници са единодушни, че Шевкет е бил родом от с. Бояджик, а разгромяването на селото — че е негово лично отмъстително дело. Според Александър Миланов. Бояджишкият бунт. Варна, „Г. Бакалов“, 1977, причината за омразата на Шевкет паша бил един неуспешен опит от младежките му години да отвлече бояджишката хубавица Йова, когато бил позорно набит от нейния брат Кольо Попов.
397
Бояджик отстъпва по мрачна слава на събратята си по съдба Батак, Перущица, Брацигово или Панагюрище, но в никакъв случай не е с по-малко трагична участ. Значително за времето си село и център на нахия (най-малката административна единица в Турция, нещо средно между община и околия) и твърде заможен, той броял „около 1300 жители, а къщите 260“. В резултат на изстъпленията на Шевкет паша „селото са обърнало в огън и пепел“ (митрополит Серафим). Няма точна статистика за жертвите, но съвременникът Ив. Златаров ги изчислява на „200 фамилии са унищожени из корен (убити 1000 души)“. Американският дипломат Юджин Скайлер, преминал по тези места почти два месеца по-късно (на 12 август 1876), докладва: „Видях човешки черепи и кости по полето.“ Има немалко документи и книги за участта на този втори Батак (за Бояджик се е говорило и писало в цяла просветена Европа, включително са станали многобройни дебати и в туркофилския парламент на Англия), но тук ще се ограничим да посочим само три от тях: писмо-доклад на митрополит Серафим до екзарх Антим І от 24 май 1876; Ив. Кр. Златаров. Жално историческо събитие по клането на село Бояджик (спомен от 1876 г.), Сливен, 1886; Александър Миланов, цит. съч.