Когато кметът се оттегли, не скривайки задоволството си, Хайдар бей отиде оттатък и поиска да му полеят да се измие. Не се бе ръкувал с Йоргаки, пък имаше дяволски силното усещане, че се е докосвал до нещо гнуснаво, все едно до плужек. И още се миеше, когато нареди на Осман бьолюкбаши да му доведе друг българин, Панайот Минков челеби.
Панайот Минков изглеждаше изненадан от ненавременната покана, но не и уплашен. Той изслуша мютесарифа, без да го прекъсне, като явно не изпущаше нито една дума, а накрая му отговори с поклон почти до земята.
— Дори и след сто години, бей, християните на Сливен ще слагат след името ти прозвище Спасител. Хвала на тебе, спасителю Хайдар.
— Дали ще спася града, туй все още се знае само от аллаха, Минков челеби. Сега за сега въпросът е друг: ще ми помогнеш ли в моето начинание? Да разчитам ли, че утре чаршията ще е отворена?
— Не само ще ти помогна, но и до края на дните си ще се гордея, че в трудно време като сегашното съм бил рамо до рамо с тебе, бей. За чаршията отговарям аз, още нощес ще мина от къща на къща по търговците и занаятчиите и ще говоря с всекиго поотделно. Но имам да ти предложа и нещо повече, бей. Да се погрижим, щото да се отворят и училищата. Според мене няма нищо по-мирно и по-обезоръжаващо на този свят от гледката на една стая с петдесетина дечурлиги, наведени над книгата.
— Смяташ ли, че можеш го постигна?
— Ще го възложа от твое и от мое име на даскал Михаил Икономов. Той ще ни разбере и ще помогне. Но имам пълна вяра и в останалите учители, бей ефенди. Те още на разсъмване ще обиколят децата и ще ги съберат в училище.
Хайдар бей го изгледа продължително. Съвсем противоположни изражения се сменяха бързо-бързо на хубавото му лице.
— Странно племе сте вие, българите — произнесе замислено. — Уж сте измесени от едно тесто, пък от него излиза ту баклава, ту клисав хляб. Върви, Минков челеби. И нека вашият Христос и нашият Мохамед да ни помагат.
Несменяемият секретар на общината стигна почти до вратата, ала се размисли нещо и стори няколко крачки назад.
— Мога ли и аз да те попитам нещо, мютесариф ефенди?
— Заповядай!
— Даваш ли си сметка, че онова, което направи досега и което се готвиш да направиш още за нас, християните, няма да остане скрито-покрито за властта? И че ще трябва да плащаш за него?
— Не ми казваш нищо ново. Напротив, колелото вече се е завъртяло — доносниците не са си губили времето и вече са започнали да ме очернят, където трябва. Саиб ага познаваш ли? Да? Е, той е бил пръв измежду клеветниците. А сетне са го последвали Хасан бей пощаджията, Нутфулла ходжа, може да има и бог знае колко други. Изкарвали са ме, че съм преоблечен християнин, затова съм ви защитавал.403 И сигур ще успеят, Минков ефенди. Дошло е таквоз време, когато злото е по-силно от доброто.
— И го казваш така спокойно, Хайдар бей? Вярно, главата ти няма да стърчи на кол, но за своята доброта може да заплатиш с поста си.
Беят разпери ръце с мюсюлманско примирение:
— Ще бъде справедливо да върна онова, което съм получил, челеби. Станах мютесариф на този цветущ санджак с помощта на българин, редно е сега да защитя българите, пък каквато и да е цената затова.404 Дано поне докато съм още на този стол да мога да сторя и още някой хаир на сливналии, пък за нататък — каквото е писано в книгата на съдбата.
… Когато се разчу, че Шевкет със своята паплач отново наближава Сливен — това беше на 22 май, — Мехмед Хайдар бей с отбрана свита сановници и един бьолюк от войската, която бе участвувала в прочистването на Балкана, излезе да го посрещне на половин час път извън града. Посрещачите бяха все в парадните си униформи, а войската — с музиката си и знамето с полумесеца и звездата, та всичко изглеждаше така, сякаш не паша, а самия султан Абдул Азиз хан Първи се готвеха да приветствуват. Този икрам дори и да направи впечатление на пашата, не промени настроението му; както обикновено той си беше студен и от лицето му лъхаше свирепост.
— Напразно си се потрудил, мютесариф ефенди — каза той след обичайната церемония по посрещането. — Надявам се баш-папазът Серафим да те е уведомил, че този път идвам не за наддумване и сърбане на кафета, а за изпълнение на повелята на одринския сердарекрем. Пък тази повеля е, както знаеш, да унищожа всички комити в поверения ти град.
— Известно ми е всичко това, затиалилериниз — отговори чинно Хайдар бей, като придружи думите си с едно дълбоко темане. — И още отсега искам да те уведомя, че веднага се поставям под твоите заповеди, за да изпълниш по-лесно дълга си.
403
Автентично. За обвиненията срещу мютесарифа Табаков, т. ІІ, стр. 286 съобщава: „Всички турци били изненадани от поведението на Хайдар бей и почнали да си шепнат помежду си, че той не бил чист турчин, а гяурин (неверник).“ А за ролята на споменатия Саиб ага свидетелствува митрополит Серафим в доклада си до екзарха от 24 май 1876: „Имаме и ние в Сливен подобен на гореказания клеветник на име Саиб ага… заел са сега някак си при Шевкет паша да подкопае падането на днешния мютесарифин и да са снабдят с такъв, какъвто тям се иска, (за) да могат да съсипят цялото християнство в санджака ни. Това го взех тайним образом от самия ни честит мютесарифин.“.
404
Автентично — срв. Данаил Константинов. Жеравна в…, стр. 267: „Това благоволение на Хайдар бея към Жеравна се дължало на приятелството между него и Димитракия бей, жеравненец, който му помогнал с препоръка по назначението му мютесариф на Сливен.“.