Повече изненадан, отколкото заинтересуван, Шевкет паша се подчини на подканящия жест на бея и двамата влязоха в училището, спътниците им останаха да ги чакат навън. Посрещна ги главният учител — Шевкет не дочу името му — и с твърде подбрани изрази ги приветствува. Предложи им и да присъствуват на някое занятие; с думите си сякаш им оставяше право на избор, но пашата не видя как зад гърба му учителят смигна на Хайдар бей към една стая вдясно.
— Да влезем например тук — каза с небрежен тон мютесарифът и отвори вратата на посочената стая.
Като ги видя, учителят, брадат мъж на тридесет и пет — четиридесет години, изкомандува нещо и петдесетината деца скочиха на крака и твърде прилично се подредиха в редици. Шевкет паша се видя принуден да ги поздрави, а те му отговориха в един глас: „Падишахамъз чок яша!“405
— Може ли да послушаме, даскал ефенди? — попита пашата.
— Буйурунуз, отурунуз — каза на съвършен турски език учителят и им предложи столове. — Елимден гелен хер шейи япаджагима емин олабилирсиниз!406
„Трябва да е от Измир — помисли пашата. — Там говорят такъв чист турски език.“ А гласно попита:
— Афедерсин407, даскале не чух името ти.
— Беним адъм408 Димитър Георгакев, затиалилериниз.
— Как? — От изумление Шевкет щеше да падне от стола. — Ти си българин?
— Българин и при това син на кмета на църковната ни община, паша ефенди — отговори вместо запитания главният учител.
А Димитър Георгакев, сякаш нищо не се е случило, каза на свой ред и все на съвършения си турски език:
— Надявам се, че ще ви бъде интересно, ефендилер. По една случайност имаме точно урок по турски език. — Той изведнъж се посмути и погледна умолително към главния учител: — Но аз преподавам обясненията си на български, затова ще ви моля да превеждате на негово превъзходителство.
— Няма нужда — рече пашата. — Аз също зная български.
— Отлично! — искрено се зарадва учителят. И се обърна към класа: — Седнете, деца. И така, днес ние имаме да учим за най-важната част на речта, глагола. И на български, и на турски основният глагол е един и същ: „съм“ на български, „имек“ на турски. Кой ще ми спрегне глагола „съм“ на български?
Вдигна се цяла гора от ръце и посоченото дете безпогрешно спрегна споменатия глагол.
— Точно така — кимна, доволен, Димитър Георгакев. — А сега да го научим и на турски. Аз ще записвам на дъската и ще произнасям полека, а вие повтаряйте гласно след мене. — Той взе тебешира и започна да пише; Шевкет призна в себе си, че рядко бе виждал някой кятибин да пише на арабие толкова красиво и толкова вярно. А едновременно с писането учителят захвана и да изговаря отчетливо: — Бен им… сен син… о дур… биз из…409
— Ти ме надхитри, бей — казваше половин час по-късно Шевкет паша, докато крачеха все така пред свитата си към конака. — Ти ме надхитри и аз няма да забравя това, обещавам ти!
— В какво смяташ, че съм те надхитрил? — с престорено учудване попита мютесарифът.
— Върза ми ръцете. С чаршията, с пазара, с училището, с всичко ми върза ръцете. Ако сега вдигна камшик да накажа комитите, тези сто души зад гърба ми ще свидетелствуват, че съм вършил безчинства в най-мирното кътче в империята на падишаха. И това ще ми коства аполетите на паша. Но аз ще ти го върна, бей. Ще ти го върна с лихвите, обещавам ти. И знай, че Шевкет паша не забравя обещанията си.
Хайдар бей се поклони, но не каза нищо, за да се защити.410
7.
В зандана много скоро се разбра, че между докараните през Елена от Търново бе още един от синовете на Кутьо Ганчев — Димитър, най-големият. И макар комитите да бяха държани с особена строгост — четниците на Стоил и четниците на Ботев бяха запрени в отделни кауши и за естествените си нужди бяха пущани по различно време, — Андон, нали вече бе изучил писаните и неписани закони на сливенската тъмница, успя да уреди да се срещне с брат си. Как ли? — Ами точно според неписаните закони и на затвора, и на всяко турско учреждение: той спусна в ръката на Осман бьолюкбаши две златни махмудии и останалото бе уредено по-лесно, отколкото например да ти подадат вода извън времето определено за това.
Когато се срещнаха в стаичката, която Осман им отдели за тази цел, двамата братя се хвърлиха в прегръдките си и дълго, много дълго се притискаха един-друг до гърдите си и не намираха най-простата дума за поздрав. Когато малко се поуспокоиха, те седнаха коляно до коляно на пода (стаичката беше абсолютно гола, дори миндер или две скемлета нямаше в нея), облегнаха гърбове на стената и заприказваха.
406
„Заповядайте, седнете! Можете да бъдете сигурен, че ще направя всичко, каквото е възможно“ (тур.).
410
Ролята на Хайдар бей за опазването на Сливен от турски погром не е преувеличена, за нея свидетелствуват абсолютно всички съвременници, както и изследователите на епохата. От многото възможни материали ще цитираме само д-р С. Табаков, т. ІІ, стр. 286: „Хайдар бей развел Шевкета из града, за да му покаже, че няма в него въстаници и съветвал въоръженото турско население да свали оръжието и се прибере по домовете си.“ А за отношението на бея към българското население извънредно интересно описание е оставил американският журналист Макгахан. Той пише, че Хайдар се гордеел с разположението на народа към него, а: „човек, комуто е приятно да имат за него подчинените му добро мнение, не може да не желае да се отнася добре… Напълно разбираше тежкото положение на Турция, предвиждаше последиците от зверствата, извършени в България и… искрено желал би да подобри злочестото положение на народа… Но в цялата османска империя няма нито десетина такива хора.“.