— Милост? — вдигна хубавите си вежди Хайдар бей. — Милост за какво, Бяно Абаджи?
— За съдбата на внука, разумява се.
— Тя е решена — сви рамене беят. Той показа нещо на книжата в ръцете си, но Бяно поклати бялата си глава — той не познаваше турската писменост. Хайдар го разбра и продължи със същия равен тон: — Димитър, син на Кутьо, е свободен, Бяно Абаджи.
— Свободен? Подиграваш ли се с мене, стария човек, бей?
— Това е написано от мене, българино, и е скрепено с моята дамга. Димитър, син на Кутьо, е невинен и затова следва да се освободи.
Не беше лесно да се обърка човек като Бяно, но Хайдар напълно го постигна. Старият човек избърса чело и произнесе на пресекулки:
— Винаги си бил добър към мене, Хайдар бей. Покажи се добър и сега и ми обясни всичко…
— За разлика от онези ахмаци Келеш Осман и Салих, аз не повярвах нито дума от съчинението на твоя Димитър, Бяно Абаджи. Но се оставям на техния акъл и тук се разписах, че Димитър е невинен.
— Защо? — за втори път днес изрече старецът.
— По две причини. Защото храня дълбока и предълбока почит към тебе, Бяно Абаджи. И защото искам да бъда запомнен в Сливен с хаир.
— Защо говориш за себе си така, някак си като в минало?
— Защото мюзевирджиите в съюз с Шевкет паша извършиха своето, Бяно Абаджи. Изпращат ме мюдюрин в Гюмюрджина. До две седмици ще дойде човек, който да поеме санджака от мене.
— Мюдюрин? Че това е…?
— Понижение, знам. И го очаквах, бях предупреден и подготвен за него.413 Така че го приемам с разочарование, но сравнително спокойно.
— Извини ме, че ще върна разговора на внука Димитър, бей. Но не се знае какъв човек ще дойде на твое място и дали той…
— Разбирам те — прекъсна го мютесарифът. Взе едно листче и надраска няколко думи от дясно на ляво, както се пише на арабие. — С тази заповед иди веднага в хапуса. Ще ти предадат начаса Димитра. И го посъветвай да не се върти много-много тука — зложелателите в Сливен не са се свършили, знаеш.
Старият човек сгъна листчето и полека се изправи.
— Зная, че сега трябва да изсипя в скута ти куп думи на благодарност и пожелания за успех в службата. Не ми идва наум нито една, бей ефенди.
— Не казвай също „Йакънда гьорюшмек юмидийле“414. Защото не ми се вярва пътищата ни да се кръстосат отново.
Бяно кимна:
— Освен когато след години ме догониш на небето, Хайдар бей. А засега ще ти кажа само едно: знай, че Сливен винаги ще те помни с благодарност. Чу ли ме добре! Не аз, Бяно Силдар, а Сливен!
— Благодаря — простичко каза мютесарифът. — На сбогуване мога ли и аз да помоля нещо, Бяно Абаджи?
— На твое разположение съм.
— Познавам твоята кираджийка Таша Йосифова. Предай й, моля те, поздрав от мене. И й кажи, че до края на дните си ще запазя най-добър спомен за нея.
Старецът се поклони и се оттегли заднешком.
Беят не каза нищо повече, само го изпрати с почтително темане.
Бяно Абаджи освободи Димитър без никакви затруднения415 и веднага го отведе в бащината му къща. Руска, която до сега се бе държала — или поне бе показвала външно, че се държи, — даде пълна воля на чувствата си. Разплака се неудържимо и се хвърли да прегръща и целува сина си. Димитър също се разнежи и лицето му се обля в сълзи…
Бяно не остана по-назад, трогна се и той, но не си позволи нито плач, нито размекнати думи. Вместо това се сопна на внука си:
— Ти пък защо се цивриш?
— Защото най-безславно оцелях — беше неочакваният отговор. — На Вола трябваше да закрия войводата Ботев с гърдите си или най-малкото — да загина юнашки в сражение. А аз? Що сторих аз, дядо? Ето ме в къщи при мама, сигур подир малко и от прочутото й сладко ще ям. С това ли ще се равнявам аз с Андон и Ганчо? И с всички онези, които дадоха живота си за свободата на България?
9.
Цялата работа по прехвърлянето на мютесарифлъка можеше да се свърши с няколко подписа, но дали такъв му беше начинът на работата или — по свой почин или подшушнато от някого — за да вади душата, гаврейки се, на предшественика си, Мехмед Абдул Рефи ефенди проточи простата формалност с цели часове, като с чиновническа дребнавост се ровеше в какви ли не глупави подробности. Така работеха двамата с Хайдар бей и четяха, и препрочитаха разни книжа, когато на вратата се почука и се появи Мустафа ага, мюдюринът. Новият мютесариф го изруга, още преди да е отворил уста:
413
Клеветническите доноси срещу Хайдар бей са исторически факт с тази разлика, че за тях той е споделил не с Бяно Абаджи, а с митрополит Серафим — срв. тук бел. 79 към Втора книга: „Това го взех тайним образом от самия ни честит мютесарифин.“ Че Хайдар бей за доброто си отношение към християнското население и към сливенци в частност е бил понижен, получавайки назначение в Гюмюрджина, вж. Табаков, т. ІІ, стр. 286, бележка под черта.
415
В интерес на романа съзнателно се отклонихме от действителната съдба на Димитър Кутев. Той наистина е бил заловен (след предателство) край село Осеновлак, но е бил откаран не в Сливен, а в София. Там е доживял до амнистията, която Турция е дала под натиска на великите сили, и е бил освободен. През Освободителната война е бил доброволец в руския Червен кръст, а след Освобождението е останал в родния си град като държавен служител. Починал в 1921 година.