— Защо ни безпокоиш? — кресна му. — Не знаеш ли, че работим?
Мустафа ага се облещи на това посрещане, провисналите му бузи заприличаха на цели баници, закачени от двете страни на лицето. Той прехвърли тялото си на другия крак и каза виновно:
— Дошъл е човек, бейляр. И носи писмо не от кого да е, а от Високата порта… Сметнах, че ще искате да знаете…
При споменаването на Високата порта Мехмед Абдул Рефи ефенди в един миг се преобрази. Той беше нисък човек и много пълен, коланът на мундира му се закопчаваше на най-последната дупка; сега изведнъж се смали още повече и затова съвсем заприлича на топка с две къси крачета под нея. Вдигна ръце, сякаш да се запази от самото име на Портата. И като всеки слаб характер, побърза веднага да прехвърли гайлето на първия човек, който му попадна под ръка:
— Ще трябва да го приемеш ти, Хайдар бей. Тъй или иначе най-важния подпис още не сме сложили…
За разлика от него Мехмед Хайдар не показа никакво вълнение от мисълта, че ще получи хабер направо от Високата порта.
— Покани госта да влезе — направи той знак на мюдюрина.
Не след много Мустафа ага отвори вратата и даде път на новодошлия. Беше облечен в безупречен костюм от европейски плат и ако не беше фесът на главата му, можеше спокойно да се закълнеш, че е някой от френкгяурските дипломати, пред които и сам Савфет паша416 стоеше с прибрани пети.
— Сизи рахатсъз еттигим ичин йозюр дилерим, ефендилер417 — произнесе той на безупречен турски език, а поклонът му в никакъв случай не беше по-дълбок от два пръста — от един ден път ще го познаеш, че е навикнал да общува с къде-къде по-едри риби от някакви си там мютесарифи. — Лично аз не смятам, че работата е толкова спешна, но вие знаете — подпис на човек като Рющю паша задължава.418
При споменаването на Мехмед Рющю паша Рефи ефенди се смали още повече. Хайдар бей обаче отново запази самообладание и пое в ръцете си ролята на домакин:
— Хош гелдин, ефенди. Буюр!419 Какво има да ни съобщи светлият наш велик везир?
Гостът извади свитък, свързан със зелена панделка, и му го подаде. Беят целуна панделката и я развърза. И първият му поглед беше не на написаното, а най-долу.
— Наистина е подписът и печатът на Рющю паша — каза. — И на това отгоре писмото е приподписано от сердарекрем Абдул Керим паша.
— И какво гласи, бей? — с неузнаваем глас попита Рефи ефенди.
— Че негова милост И-ван Сил-дар-ог-лу… — Хайдар бей вдигна очи от плътната хартия. В погледа му се четеше искрено изумление. — Имаш ли нещо общо с тукашния Бяно Силдар, ефенди?
— Доколкото имат общо баща и син, мютесариф ефенди.
— Как? — обади се Мехмед Абдул Рефи. — Ти познаваш бащата на негова милост?
Тънка неразгадаема усмивка се хлъзна по лицето на бея.
— Сигурен съм, че ще го опознаеш и ти, ефенди, бащата на негова милост е доста именита и уважавана личност в Сливен. — И за всеки случай добави: — При това верен поданик на падишаха…
Гостът оцени услугата, която му бе направена с последните думи, и мълчаливо поблагодари за нея; поклонът му този път беше поне двойно по-дълбок от първоначалния.
— И какво ни нареждат великият везир и сердарекрем? — продължи нетърпеливо да разпитва новият управител на санджака.
— Уведомяват ни, че на Силдаров челеби е възложено да снабдява войската в целия Одрински вилает с шаяк за униформи. И заповядват нам — той се поправи, — всъщност заповядват на тебе, Рефи ефенди, да му оказваш пълно съдействие. Разбираш ли, пълно съдействие както в мир, тъй и, аллах корусун420, в случай на война. Инак затиалилериниз Рющю паша предупреждава, че действията ти ще се приемат като саботаж421 срещу войската на падишаха.
Рефи ефенди престана да се смалява и се преви в такъв поклон, сякаш се надяваше за него да научи сам Рющю паша в Стамбул.
— Ние пристигаме едновременно в Сливен, Силдаров челеби, аз дори още не съм се подписал като нов мютесариф на санджака. Но даже така ще те уверя веднага, че в мое лице ще разчиташ не на съдействие, а на пълна подкрепа и — защо не? — подчинение. Що мога да сторя за тебе още сега, челеби? Къде ще пожелаеш да се настаниш?
— За това не се безпокой, мютесариф ефенди. Нали разбра, аз съм тукашен, ще се настаня, разбира се, в дома на стария си баща. Впрочем искам да те уверя също, че няма да ти досаждам за щяло и нещяло. Ще похлопвам на вратата ти само тогава, когато грижите ми за войската на султан Абдул Азиз хан се нуждаят от помощта на властта. А сега още веднъж извинявайте, ефендилер. Уморен съм от пътя и искам да си почина.
418
Точно през времето на 1876 г., което описваме, в Цариград за кратко време са станали няколко дворцови и правителствени преврата (всички вдъхновени от небезизвестния Мидхат паша), в резултат на които в три месеца са сменени трима султани и още повече велики везири. Тъй като тези подробности от турския политически живот остават настрана от нашия роман, ще ги спестим на читателя; на онези, които имат специални интереси в тази област, ще препоръчаме например: А. Ф. Миллер. Краткая история Турции. М., ОГИЗ, 1948 и А. Ф. Миллер. Очерки новейшей истории Турции. М. Ленинград, Издательство АН СССР, 1948. Тук от „калабалъка“ на великите везири избрахме именно Мехмед Рющю паша, понеже той е последният, заемал този пост през властвуването на султан Абдул Азиз.
421
На турски език думата се произнася по същия начин, защото е заимствувана буквално от френски.