— Дур!… Теслим ол!…422
Кръвта се оттегли от лицето на Таша. Тя направи крачка назад, а ръката й притисна разлудувалото й се сърце. Съвсем по друг начин постъпи Иван. Без да губи нито самообладание, нито време, той ритна ръката на турчина и пищовът отлетя нанякъде. После изби и ятагана от другата ръка и като хвана неканения гост за елека и шалварите, без особено усилие го изхвърли през дувара. Чу се тупване и хлъцване на човек, който е изпуснал въздуха от гърдите си. Таша се втурна да заключи вратата, но Иван я спря, като постави ръката си върху нейната:
— Доколкото помня, тази врата не се заключва никога — каза.
— Но този катил ще се върне… ще ни убие…
— Няма да се върне. Такива като него са юнаци само докато имат насреща си беззащитни люде. Видят ли обаче дебелия край, тогава не ги търси. — И сякаш напълно забравил случката, попита учтиво, а гънката отново се върна на бузата му: — Няма ли да ме поканите у дома?
Тя понечи да грабне от земята чемодана му, но той я изпревари. И двамата тръгнаха един до друг.
— Преди малко издумахте нещо — рече той, — което ме обърка. Нарекохте баща ми „татко“. Възможно ли е да съм имал сестричка извън Руска, за която изобщо да не съм подозирал?
Таша се засмя и двете бенки на бузата й сякаш подхванаха танец.
— Не, не съм ви сестра, господин Иване — отговори. — Но баща ви ми разреши да се обръщам към него така.
Тя заразказва за събитията, довели до сприятеляването между Бяно Абаджи и нея, до бащинското му отношение към тази жена, изпитала участта на сирак и вдовица, а когато се настаниха на скемлетата в собата, вече бе стигнала до причините, довели я под този покрив. Той я изслуша внимателно, накрая кимна с глава:
— Баща ми не се е променил — каза. — Винаги е бил ая, светец, такъв си е и останал. Пък иначе… — той я стрелна с ъглите на очите си. — Иначе никак не съжалявам, че не сме кръвни роднини. Чухте ли? Хлопна се вратата. Може би децата се връщат от училище?
Жената надникна през прозорчето.
— Не, татко се прибира. И все пак може би е по-добре да го предупредя, да го подготвя?
— Нека бъде вашето — съгласи се той. — Макар че за един силдаровец ми се вижда излишно…
Таша излезе на хаета точно в секундата, когато Бяно със смаяно изражение вдигаше ятагана от „своята“ леха. И я попита от далече:
— Какво, момичето ми? Да не събираш силях, за да хванеш „лявото“ и да затъмниш Димка Бизимка, Румяна или Сирма?423
Тя слезе при него на двора и му разказа случката с башибозука.
— И кой, казваш, го изхвърли през дувара, дъще?
— Ще има ли мюжде, татко? — изхитрува тя. — И трябва да е голямо, голяяямо, едно захарно петле няма да стигне.
Старецът продължи шегата, но само докато чу името на Иван. Тогава прибледня и хукна към къщата; Таша по-късно щеше да се кълне, че само на три крачки е взел стълбите. Иван го посрещна на хаета и двамата се прегърнаха юнашки — краката ту на единия, ту на другия се отлепяха от пода. Жената извади столчета и синѝя и седнаха там, на открито. Отиде да донесе и сладко — не толкова за неизбежната почерпка на госта, колкото да даде време на мъжете да изтрият сълзите от очите си.
— Не, не съм на гости, тате — заразказва Иван. — Върнах се и, надявам се, този път завинаги. Имам изин и векиллик да снабдявам с аба цялата войска в Одринския вилает.
Старецът го погледна; в очите му имаше всичко друго, освен оживление.
— Как си го представяш това, сине?
— Още сам не зная — със смях призна Иван и свивката пак цъфна на лявата му буза. — На първо време ще наема кантора, пък сетне ще мисля на какви основи да сложа работата.
— За кантората е най-простото. Чувах, че братовчед ти Христо, на Трънка сина, ще дава под наем стария дюкян на дядо ти. Не го помниш, знам, но е на добро място, до Аба-пазар, на гърба на Лазовския хан. Сигурно ще предпочете тебе пред който и да е друг кираджия. Дюкянът не е на лош хал, едно баданосване и — готово. Думата ми беше за друго, Иване. Не ти ли пада малко чоглаво, че ще обличаш не кого да е, а войската на султана.
— Нали все някой трябва да го прави? — някак нехайно отговори синът. — И да прибира парите на сераскериата?
— Но войската в тези одежди ще стреля по нашите? И по Дядо Иван, ако най-сетне реши да ни отърве от пустата тирания?
— Лошо и с хъс поставяш въпроса, тате. Сливен винаги е обличал цялата войска на Турция. Мигар едно време твоята аба не отиваше пак за същото? Или ти тръгваше по петите й, за да дебнеш да стигне само до мирни българи, не и до терзийниците на аскера? А сукното на чичо Добри Фабрикаджията? То пък не обличаше ли всички султанови забити?
423
Димка Бизимка, Румяна, Сирма — жени хайдутки и войводки, героини на множество народни песни.