Таша разбра, че разговорът още от първия час ненужно се изостряше. И реши да се намеси, за да го вкара в друго русло:
— Аз, татко, разбира се, ще си взема партакешите и ще се върна у дома…
— Дума да не става! — отсече веднага Иван. — В никакъв случай не ще позволя идването ми да обърка реда в тази къща.
— Но аз тука съм никаква — настоя тя. — Не съм на гости, понеже съм за постоянно. Не съм и кираджийка, понеже не плащам наем. Пък налице е и друго затруднение, господин Иване. Тук, ако не броим ашевото, има всичко на всичко две стаи…
— Това лесно ще се уреди! — непреклонно настоя той. — Аз ще се настаня в херодаята — ще я накова с рогозки и кожи, пък имам и доста други неща, четири сандъка идат след мене, та ще я направя като кутийка. И не ме съжалявайте. В нея са се подслонявали хора, дето нашият народ ще ги спомня с почит и след сто, и след хиляда години. Знаете ли вие какво означава да можеш да кажеш: живея там, гдето е нощувал Кара Танас войвода? — Иван усети, че се разгорещи и промени тона. — Що се отнася до наема, от днес ще почнете да го плащате, Таша.
— Хей, не се разпореждай така — присмя се старецът. — Тази къща все още е моя…
Но Таша погледна на думите съвсем сериозно:
— Какъв наем ми определяте?
— Да престанете да ми викате „господин Иване“, а само „Иване“. — Зъбите на мъжа отново лъснаха посред мургавото му лице. — При това иде малко смешно, Таша, щом на един и същ човек казваме „татко“…
— Такъв наем приемам — каза бащата. — И тъй като в целия този алъш-вериш аз излизам сайбията, полага се от мен да бъде черпнята. Иди, дъще, и наточи една пахарка от оная шевка, дето може в кърпа да се носи. Кълна се, че Иван и всичко да е видял по света, ама като нашенската шевка нито е видял, нито е помирисал.
… Когато по-късно Иринка и Нойко се върнаха от училище, завариха нещо, което виждаха за първи път в този дом — на хаета тримата възрастни съвсем по никое време бяха заседнали на вино и пахарката наред обикаляше от уста на уста…
А настроението — то комай вече наближаваше Сините камъни.
10.
За съжаление мрачното предсказание на Андон се оказа вярно. В Одрин комитите на Стоил (а и не само те) на бърза ръка получиха смъртни присъди, а сетне ги разпратиха да ги обесят за назидание по родните им места. За Сливен избраха Андон Кутев и младия Васил Желчев, в последния момент лепнаха към тях и Ставри Ненчев, един от онези, които бяха пленени в битката при Харем бунар. Георги Дражев, естествено, щеше да срещне смъртта в Ямбол, където всички го познаваха. Може би защото нямаше местни хора под ръка, за Михаил Гаджалов и Кондю Кавръков властта избра за изпълнение на наказанието съответно Мустафа паша424 и Ени Заара.
В Сливен бесенето на въстаниците бе насрочено за последния ден на юни. И тогава Мехмед Абдул Рефи ефенди, новият мфютесариф, показа, че не му липсва въображение за устройване на парлама: два дни преди това телялите обикаляха трите главни части на града, за да предупредят цялото население, пък за да бъде сеирът по-дълъг, почти половин ден, Рефи ефенди нареди да не окачат тримата едновременно на Старата круша, а един по един и с достатъчен промеждутък от бесене до бесене — нека се порадва народът и да има време и зурни, и сазове да послуша, и децата да замерват обесените с мръсотии, и шегобийците да проявяват остроумието си, докато тялото на поредната жертва още се гърчеше на въжето. Само в едно мютесарифът прояви известна милост — на 29 юни разреши на осъдените да се срещнат с по един от най-близките си роднини.
Естествено при Андон отиде майка му. Тя плака цялата нощ преди срещата, ала в зандана се държа така твърдо, че после дълго, цели месеци за нея говореха с уважение и българи, и турци. На сина си тя занесе само две неща: паничка със своето прочуто сладко от орехчета и риза от снежнобяло платно с пъстри шевици от двете страни на пазвата.
— За Георги Силдаря чувал ли си? — попита тя, след като дълго се прегръщаха и целуваха с Андон.
— Кой в Сливен не е чувал за него? Бащата на дядо Бяно, нали?
— Преди шестдесетина години са го обесили като завераджия.
— И това знам. На вратнята на къщата му. И затова дядо до днес се покланя на гредата, колчем минава под нея.