Скайлер преведе на спътника си, после добави гневно на английски:
— Кълна се в Христа, че няма да допусна този човек да бъде погубен. — И като се сбогува набързо с Нено, викна на файтонджията: — Карай! Карай доколкото стигат силите на конете. Дори ако умрат от умора, обещавам да ти ги заплатя двойно и тройно. Карай час по-скоро, човече!
Те наистина пристигнаха сравнително бързо в Сливен и, както постъпваха в подобни случаи, най-напред се представиха в конака, за да се запознаят с хората на властта и да им покажат документите си. Мехмед Абдул Рефи ефенди беше предупреден за тях, та ги посрещна с такива почести, сякаш бяха двама държавни глави. Като минаха първоначалните любезности, но преди кафетата, Юджин Скайлер поиска хартия и мастило, за да напише бърза телеграма.
— Толкова ли наистина е бърза, че да не може да почака като за едно кафе? — ухили се насреща му мютесарифът.
— Ще ви прочета съдържанието й, господине, и вие ще прецените сам дали кафето е по-важно от нея.
Телеграмата му беше с открит текст425, адресирана едновременно до английския посланик в Цариград и до Савфет паша. Съдържанието й бе толкова остро, че докато я слушаше, шишкавото тяло на Рефи ефенди се тресеше, че чак се отлепяше от миндера.
— Ще се погрижа депешата да бъде изпратена начаса, дори ако се налага да пререди някои държавни документи — едва съумя да изрече мютесарифът.
Нека да прескочим във времето и да разкажем как се развиха събитията на следния ден. На тях Юджин Скайлер и Дженерариъс Макгахан не присъствуваха лично, но българите, у които гостуваха, им ги разказаха с пълни подробности. Конакът изпълнил цялата програма, която съпътствувала бесенето на бунтовниците — теляли, зурни и дюмбелеци и прочие. И точно извели Нено Брадата (така го наричаха сливналии) и го подкарали към Старата круша, обичайното място на екзекуциите, когато дотичал човек от пощата с депеша в ръка. Смъртната присъда на Нено се заменяла със заточение на остров Кипър…426
За пристигането на двамата американци бяха уведомени, изглежда, също и други в Сливен, (понеже само като наближиха към дома на Димитър Жечков (бащата на Захария, председателя на читалището) и вратите се отвориха пред тях. Скайлер и Макгахан отначало много се притесняваха за затрудненията, които ще причинят на любезните си домакини. Но като се запознаха с просторната къща — стопаните оставиха на тяхно разположение целия горен кат, — те си дадоха сметка, че едно такова гостуване е играчка за богатото семейство, включително изхранването им през цялото време.
Като се разчу за тях и особено като се разбра за ролята на Юджин Скайлер за спасяването на Нено Брадата, в дома на Жечкови се проточи цяла върволица народ от Сливен и селата — пострадалите от изстъпленията на башибозука идваха не толкова да изплачат злочестията си, колкото да покажат на „европейската комисия“ (така се говореше за дипломата и журналиста от САЩ) какво е преживял Сливенският край по време на развилнялата се диващина. Двамата изслушаха абсолютно всеки, който бе дошъл да им се жалва или да им показва белезите си от ятагани или куршуми, но те само разменяха по един пълен с взаимно разбиране поглед и отпращаха свидетеля — след като бяха посетили Батак и Бояджик, след като се бяха наслушали и нагледали на убити, насилени и оставени без покрив, новите примери на издевателствата не можеха да им направят особено впечатление. „Това, което бе за тях смазващо нещастие — щеше да запише по-късно Макгахан, — ужасна напаст, загуба на влюбени, мъка и отчаяние, нищета и неизказано страдание, за нас имаше значение (само) за още един ред в нашите бележници. Ние можехме само да обещаем, че ще се опитаме да им помогнем по някакъв неясен начин, когато се завърнем в Константинопол.“ И народът им вярваше: ами че нали именно тези хора с една депеша бяха свалили Нено Брадата от бесилото?
Така измина единият ден в Сливен, а на другия Скайлер и Макгахан пожелаха да се запознаят с града. Разведоха ги навсякъде и те бяха буквално поразени от красотата и уредбата на Сливен. Смая ги чистотата, толкова непривична за Турската империя, спретнатите и красиви къщи им грабнаха погледа, не можеха да се нарадват на вадите, които течаха по всяка улица и всеки двор и разнасяха хлад и свежест в знойния летен въздух. Две сгради им направиха особено впечатление — по големина те съперничеха на конака! А като научиха, че са християнски училища, в които се преподава на български език, двамата изразиха желание да се запознаят и с учебното дело на града. Съпровождачите им приеха молбата като нещо, което се разбира от само себе си и ги въведоха — ей така, без никакво предупреждение за учители и ученици — в едно от училищата. Американците не скриха удивлението си, когато видяха колко добре бе обзаведено това училище — не липсваха в него географски карти и глобуси, математически и астрономически таблици, уреди за опити по химия, геологически сбирки и изобщо всичко, което можеше да се намери и в което и да е западно училище. Не отстъпваше и учебната програма, окачена на стената — от нея можеше да се разбере, че малките сливенчета изучават история, геометрия, френски, старославянски, турски, счетоводство, европейска литература и какво ли още не. След това двамата помолиха — стига да не пречат — да присъствуват и на един урок. Главният учител, чието име тъй и не запомниха, с готовност ги заведе в една учебна стая. Беше клас на момчета, около петдесетина на брой, а по възраст — около шест до десетгодишни. Те послушаха донякъде преподаването на учителя (говореше им, представете си, за трагедиите на Расин!), а когато господин Скайлер — подозираше, изглежда, че му се устройва театър — помоли да изпита лично учениците, учителят с готовност му предостави мястото си.
426
Случаят и ролята на Юджин Скайлер — автентични. В някои исторически съчинения погрешно се говори не за Нено Господинов, а за други сливенци революционери — напр. Юрдан Димитров, Симеон Николов и т.н. Истината е, че герой на събитието е бил именно Нено Господинов Брадата. Това изрично е указано и от съвременника Добри П. Минков в поздравително писмо до Аргира Димитрова-Жечкова с дата 28 май 1936 г., по случай чествуването на 90-годишнината на бележитата сливенска учителка (оригиналът на писмото се съхранява в Сливенския исторически музей). Като описвахме, че променянето на присъдата е станало в самия ден на екзекуцията, не търсехме да създадем изкуствено напрежение и изход деус екс махина; в обяснения на видния сливенски историк Васил Дечев, дадени на автора на 7 май 1986 г., Нено Господинов „бил свален буквално от бесилката“.