Той поклати глава сериозно.
— В дни на такива изпитания мъжете имат и други задължения, извън грижата за живота си. Дори животът остава на по-задно място… — Сега Иван говореше напрегнато, малко задавено и ниско, като че думите излизаха направо от гърдите му. — И ако се случи невъзвратимото, те си мислят за искриците щастие, които приживе съдбата им е дарила…
Заедно с последните думи той извъртя ръка и улови нейната, после нежно хлъзна длан нагоре към рамото, под широките ръкави на рубата и на нощната й риза.
На всекиго понякога се случва така, да чувствува сърцето си като от размекнат восък. Премаляла, сякаш загубила дъх, тя полека се отпусна по гръб на одъра. Движението й увлече и него, но Таша намери сили да каже на пресекулки:
— Духни лампата…
Сладостно уморени, те лежаха един до друг на тесния одър. Иван ласкаво обгръщаше голите й рамена, а с другата си ръка ровеше пръсти в разпилените й коси. А тя бе положила глава на гърдите му и с бузата си усещаше коравите му мъжки мускули, които помръдваха при всяко негово движение. Лежаха така мълчаливо в тъмнината, всеки заслушан в дъха на другия. Таша се страхуваше да не би той да захване да й благодари — щеше да се почувствува като продажница, която по изключение се е отдала някому даром. Но боязънта й е била напразна. Когато най-сетне той заговори, неочаквано за нея се върна към предишния им разговор:
— Нека молим Бог да ни опази. Оцелеем ли във въртопа, който ще настъпи, тогава ще можем да помислим и за нас, за нашата доброчестина.
— Не ти ли стига щастието на тази минута?
— Не, искам те завинаги, до края на дните си. Искам постоянно да чувствувам рамото ти до моето. Искам да ми родиш деца, много деца. Аз ще осиновя Нойко и Иринка, разбира се, но искам да имаме и наши, твои и мои. Или както казал един: да имат твоите черти и да приличат на мене.
— Да не искаш да кажеш, че ме искаш не за жена, а за съпруга?
— Разбира се.
— Мене? Кокон Таша?
— Не позволявам този гнуснавичък прякор да се изговаря в мое присъствие.
— Ние никога няма да се свържем с венчило, Иване.
— Защо? Стига Господ да ни закриля през премеждията, не виждам какво може да се издигне като преграда помежду ни.
Таша усети, че в устата й нямаше нито капчица слюнка, а езикът й бе твърд и грапав като пила. Изкуши се да мълчи, да продължи този даден й сякаш от Провидението миг на блаженство, но се отказа — между нея и Иван не можеше, не биваше да има недомлъвки и безчестие, каквато и цена да трябваше да заплати.
— Има две прегради. Едната е в мене, другата — в тебе.
Той се засмя беззвучно. Таша си представи гънката на лявата му буза.
— Ами хайде да ги чуем.
— С коя да започна?
— Нека започнем с мене. И дано нощта да стигне, за да изброиш всичките ми дъски за дялане.
— Тя е само една. Ти работиш за турците, за войската им. А аз съм внучка на Нойко Завераджията. И искам да остана достойна за паметта му.
Иван повторно се засмя; този път тя долови приглушения му кикот.
— Вече сме говорили за това. Нека се надяваме, че ще дойде ден да получа комка и нафора435 и този мой грях да получи опрощението от Бога и хората. А преградата, която произлиза от тебе, Таша?
Секунда колебание, която й се стори равна на година.
— Не мога да свържа живота си с твоя, защото…, защото не съм чиста…
Неговият смях стана вече шумен и звънък.
— Хайде де, не си чиста. Мигар вчера не те чаках един час да освободиш банята…
— Не се глуми с думите ми — изрече тя сухо. — Разбираш, какво искам да кажа.
— Че не си целомъдрена? — Иван продължаваше да се смее гласно. — Свети Боже, бих искал да видя как може да си целомъдрена, когато горе над нас са Иринка и моят малък приятел Нойко.
— Не говоря само за Йосиф, голямата заблуда и голямата грешка на живота ми.
Той помълча малко.
— Ще излъжа, ако заявя, че ми е приятно — каза. — Но пък ще бъде безочливо да те коря. Понеже — защо да крия? — аз също не съм водил живот на отшелник. Нито съм расъл в саксия. Войник бях, живял съм дълги години ден за ден, какво ли не се случва на мъжа в такива случаи…
— Моето е по-грозно. И по-страшно. Аз съм лягала с турчин.
435
В християнската религия нафората е късче осветен хляб, а комката — лъжичка осветено вино, които символизират тялото и кръвта Христови. С комка и нафора става причестяването, при което се опрощават извършените грехове.