— От Филибето — храбро излъга българинът. — Имаме рода̀ там, ефенди, та синът и дъщерята като пожелаха да им погостуват, с радост ги проводих. Едно, да се поразнообразят малко, че тук напоследък от скука ги беше хванал истински съклет. И друго, да са по-далечко от войната. Все пак Сливен е на един хвърлей от Балкана, а Филибето е-хе-хе — къде по̀ на юг…
— Не е лоша идея, не е лоша идея — закима мютесарифът между две подръпвания от кехлибарената захапка на наргилето. Но веднага последва и първият удар: — Много странно е било това тяхно пътуване, челеби. Проверих при мюдюрина — даскал Димитър, синът ти, е взел тезкере за себе си и за сестра си за Елена. Не ти ли се вижда доста чудно, Йоргаки чорбаджи, човек да тръгва за Филибе, пък да взема тезкере за Елена? Някой наскоро ми разправяше, че вие, сливналии, на такова пътуване сте викали „През Ново село за Лъджите“.
Йоргаки чу сам себе си как преглътва така, сякаш не държеше слюнка в устата си, а средината на цял самун хляб.
— Това е ново за мене, мютесариф ефенди — каза самоуверено, защото говореше истината. И веднага му скимна да продължи да хитрува: — Имаме роднини и в Елена. Дали пък не са решили да се отбият у тях, но за да не се страхувам, зер нали войната е приближила нататък, са скрили от мене?
— Роднините ви да не са още по̀ на север, челеби? — с предишния тон на забавляваща се котка произнесе Рефи ефенди. — И да не са по кръв московци? Защото, представи си, синът ти и дъщеря ти са заобиколили Елена и доброволно са се поставили в служба при московците. Пращат ти сърдечен привет, челеби. И са заръчали да не се кахъриш за тях — наистина били много добре. Дъщеря ти служела в една военна болница в Габрово, пък синът ти бил не къде да е и не какъв да е, а терджуманин на шехзаде Святополк-Мирски паша, втория човек във войската на московците след Николай, брата на царя.447
Йоргаки облиза пресъхналите си устни.
— Да ме извиняваш, мютесариф ефенди, но туй не мога да го повярвам…
— Ще ти го докажа, челеби, ще ти го докажа. Ще те запозная с човека, който ти донесе поздравите. Само, ще те моля, не го мъчи с дълги разговори. Той е аскер от Аскюю448, бил тежко ранен в сраженията. Куршум в гърдите. И с този куршум паднал в плен на московците. Те го лекували, изправили го на крака, но техният хекимин, който реже хората — хирург му викали, — решил да не вади куршума, защото бил заседнал на опасно място, в белия дроб. И сетне го пуснали да си върви по живо, но не по здраво — ей тъй, с куршума в джигера си е още. И го пропуснали през бойните линии да се прибере у дома. А на сбогуване дъщеря ти го помолила и тъй и тъй пътят му ще го преведе през Сливен, ами да спре за една нощувка и чрез нас да ти предаде поздравите от нея и брат й. Ей сега ще си ги получиш.
Мютесарифът плесна с ръце и след малко въведоха един млад и хубав аскер, само дето беше много блед и явно с труд се държеше на краката си. Мехмед Абдул Рефи ефенди го настани на миндерлика отсреща, а сетне го накара да разкаже патилата си. За раняването и за съзнателно оставения в дроба куршум Йоргаки не чу нищо ново. Новото беше, че в подкрепа на московците габровци направили в града си хастане, болница по тяхному, с 200 легла „за чудо и приказ“ (Не съм ходил в Стамбул, но и там надали има такава — каза момъкът), всичко било даром от уж стиснатите габровлии449. В болницата имало жени, помощнички на хекимите, милосърдни сестри им казвали. Най-главната от тях била рускиня, а втората след нея — българка от Сливен по име Стилияна Георгакева. И когато да изпишат войника и да му дадат пропуск да се прибере у дома си, тази Стилияна Георгакева го съпроводила извън болницата и го помолила да се отбие в Сливен и да каже на баща й, че тя е добре, а брат й — още по-добре, терджуманин бил на княз Святополк-Мирски, който по това време също бил в Габрово. Такваз била работата.
Като помнеше заръката на мютесарифа, Йоргаки не разпитва дълго, само помоли младия аскер да му опише външността на милосърдната сестра. Нямаше грешка — описанието напълно съвпадаше. И това беше краят на разговора с ранения аскер. Рефи ефенди се съжали над него и го освободи.
— Как са открили, че има заседнал куршум в дроба? — попита Йоргаки.
— Много просто. Има дупка от куршум от едната страна на гърдите, от другата — няма.
447
Има известно преувеличение в думите на Рефи ефенди: генерал княз Святополк-Мирски е бил висш офицер, но не чак втори в йерархията след главнокомандуващия княз Николай Николаевич — бил е командир на 9-та пехотна дивизия.
449
Автентично. В Габрово наистина била организирана отлична болница с 200 легла, за което главна заслуга имали не руските войски, а жителите на града. В един рапорт на полковник Струков до главнокомандуващия от 19 юли 1877 г. може да се прочете следното: „Болницата е образцова, всичко дадоха жителите: бельо, ризи, кревати, и всички жени помагат — да се удиви човек от габровските жители.“ Срв. Сборник материалов Русско-турецкой войны 1877–1878 г., вып. 10, стр. 52.