— Сигурен, ама не бил чак толкоз сигурен — изкиска се на това място забитинът. — Искаш ли да видиш тази депеша, ефенди?
— Кажи ми, що се говори в нея.
— Уж рахатясали в Едирне, ала било от ден до пладне. Един техен земляк, някой си хаджи Ферад, ги издал на местната власт как са посрещали с хляб и сол и хоругви московците, та сто и единайсет енизаарци получили вместо вратовръзки въже на шията.457 И все пак туй е нищо работа — добави с разочарование младият колагасъ̀. — Тук и в Едирне надали са паднали и двеста и петдесет неверници. Виж в Ески Заара…
— Какво се чува за там? — с непроницаемо лице се осведоми Иван.
— Ески Заара е срината до основи и осем хиляди и петстотин предадени на наказание.
— Смърт?
— Че какво друго? — ухили се от ухо до ухо забитинът. — Няма да ги хрантутят по занданите, я! Сеч и толкова! — И добави със завист: — Това се казва да ти стори аллах хаира да извършиш жертвоприношение в негово име. — Той направи едно характерно движение с пръстите си, сякаш слагаше нещо в джоба. — Пък каквото ти падне покрай това — е, берекет версин!…
Колкото да оправдае пътуването си, Иван се осведоми за производителите на аба. Каква ти аба, дявол да го вземе — онова, което не е било погълнато от огъня, отдавна е станало ягма на аскера…
Като научи съдбата на Ени и Ески Заара, Иван пожела да провери какво имаше зад слуховете за Гюнели махле и вдигна охраната си на юг. За съжаление или — кой може да го определи? — за по-добро той пристигна с един ден закъснение. Едно денонощие преди това тук бил лично Реуф паша, придружен от трима консули — ингилизин, французин и австриец. (Тъй и не се разбра какви са били тези консули и в кой град се намирали седалищата им.) И притиснат от тях, пашата заповядал на аскера да събере, преброи и погребе избитите; аскера, а не селяните — оцелелите селяни от Гюнели махле и околните села се били изпокрили в миша дупка. Благодарение на това Иван си спести гледката на купищата трупове, видя само разплисканата и вече спечена кръв и килима от куршуми, който застилаше църквата.
Още обикаляше наоколо, когато ездачите от охраната му докараха пред него две жени и един старец — може би единствените преживели клането в Гюнели махле; поуспокоени от идването на консулите, те сега отново се подплашили при вида на турската конница и побягнали към близката кория, ала били забелязани и застигнати. Нещастниците не се помнеха от страх! На Иван беше нужно повече от час, за да ги увери, че е българин и че поема обет пред Христа да не допусне да им се стори каквото и да било зло. Когато най-сетне се поуспокоиха (впрочем и понахраниха — окаяниците три дни не бяха слагали хапка хляб в уста), той внимателно ги поразпита. И пред вътрешния му поглед се разкри една от най-грозните вандалщини, за които той бе чувал през живота си. Ето накратко, що му разказаха тримата:
Като се разчуло за съдбата на Ени Заара, българите от шест околни села — той си записа Беш тепе, Чифлик, Дедекьой, Юрдчии, Ердованлии и Радне махле458, както и по няколко семейства от Богдан махле и Куфалчево459 се събрали в Гюнели махле, за да търсят спасение. Намерил се обаче и тук мюзевирин, някой си Кумбас от Радне махле, който проводил човек в Ени Заара с лъжовната вест, че българите се събират за въстание. И Реуф паша пратил един табор низам, пък по своя воля тръгнал и мравунеци башибозук и черкези. Селяните, колко им бил акълът, като видели, че иде редовна войска, понечили да прибягат при нея, за да получат закрила от черкезите и башибозука. Но излязло обратното: низамът пръв открил огън против „комитите“. Настанала паника, каквато не е за описване — някои селяни се укрили по къщите, мнозина се щурали като луди без цел и посока, а най-много се струпали в черквата, като разчитали на нейните каменни стени. Тогава турската паплач нахлула в селото и започнал кървав въртоп, какъвто нито е чуван, нито е виждан. Войска и башибозук клали где когото срещнат. Впуснали се и по къщите, та рязали на воля глави, изкормяли деца, разпаряли булки… Като не останал читав човек от селото, те заобиколили църковния двор и с едно дружно „Аллах ил-аллах!“ избили всички до крак. Черкезите пък се заели със самата църква. Не могли да разбият вратата, но затуй пък изпочупили прозорците и от там стреляли, стреляли, стреляли… И както били струпани вътре людете, сигур всеки куршум е вземал наведнъж по две и повече жертви.
Тогаз черкезите наумили да ограбят селяните и им обещали да пощадят живота им, ако дадат откуп — обковките на иконите, парите си, кандилата, нанизите, гривните, пафтите. Повярвали нещастниците и изхвърлили где що имат. А ония обикаляли и ревяли: „Хей, пара̀, пара̀…“ Но пари и злато повече нямало. Тогава турци и черкези разбили с барут вратата и вътре, в Божия храм, че и в светия олтар, изклали всички, които били потърсили спасение тук.
457
Между избесените в Одрин е била и почти цялата интелигенция на Нова Загора — първият новозагорски лекар д-р Георги Демирев, учителите Атанас и Петър Богданови, свещеник Михаил Киров и др.
458
Днес съответно селата Пет могили, Радево, Дядово, Млекарево и Сокол от община Нова Загора, Бургаска област, и град Раднево, Хасковска област.