— Днес потръгна все на чифтосана приказка. Също и сега ще ти отговоря с две неща. Едното е — нека бъдем справедливи, — че той като пълководец си разбираше работата. Слаба отбрана на прохода, пък като пробие — ето ти го с четиридесет или петдесет хиляди души наред с Осман паша от ляво и Мехмед Али паша от дясно и московецът ще се намери в Дунава. Трябва да признаеш, не беше лош план. И Дари Хура464 го оцени. И макар Сюлейман паша да не успя на Шипка, въздигнаха го в сердарекрем.
— Това е едното. А другото, ефенди?
— Имахме ревир на открито. Знаеш ли какво е ревир?
— Знам. Ние му казваме лазарет.
— Случих се да лежа до човек, който е бил под заповедите на Сюлейман още в Черна гора. И говореше страхотии за него. Човешки живот, къща, имот, Божи храм — всичко туй било нищо за Сюлейман. — Турчинът бавно свали крачола на шалварите си, явно мислеше за друго. — Имало някога друг един пълководец. Говорело се за него, че където стъпвал, трева повече там не никнела.
— Зная го. Атила е било името му.
— Тогаз Сюлейман е втори Атила. Звярът, дето е звяр, и в него се случва милост. Сюлейман обаче думата милост не знае. За своите, пък за другите дваж повече. — Юмер отново помълча. — По настояване на доктор Робсън ефенди ме уволниха и ме върнаха в Сливен. Но както чувах, пътищата ни със Сюлейман пак ще се кръстосат.
Българинът го стрелна с катраненочерните си очи.
— Какво искаш да кажеш, Юмер ефенди?
— Знаеш, че войската всичко научава, даже преди забитите. Последното, което чух, преди да поема насам, беше, че Сюлейман с пълчищата си също ще направи чест на нашия Сливен. А направи ли чест, то ще бъде пак онуй: тежко̀ на нас, мохамеданите, но дваж по-тежко̀ вам, на християните.
Лекарят полека събираше инструментите си и сякаш между другото попита:
— И като човек живял и патил, какъв съвет ще дадеш, ефенди?
— Какъв ли? Народът да се изпокрие като прилепи по зрак. А едно представителство от турци и българи, ама от най-видни люде, да се яви при пашата и с най-сладки и убедителни думи да му засвидетелствува верноподаничеството на сливналии.
— Българин няма да откаже — замислено продума Планински. — Ала турци… Няма го Хайдар бей, пък знаеш, какви са другите големци.
— Като няма големци, ще вземете, хм, подголемци…
— Ти например ще участвуваш ли, Юмер ефенди?
— Стига да ме поканите, ще бъде чест за мене. И ще се явя в униформата, с патерици и с военния нишан на гърдите, що го получих на Шипка.
— Благодаря ти, Юмер ефенди. Ти може и да не си даваш сметка, колко велика душа носиш в гърдите си, но знай — сливналии това го знаят и винаги ще те помнят с благодарност. — Лекарят се поклони дълбоко, после бавно се отправи към вратата. — Пък за раната ще се виждаме често, ефенди. На първо време ще наминавам всеки ден, а за по-нататък… — Той се засмя пресилено: — Нали знаеш, човек най-обича докторите, когато няма нужда да се среща с тях…
Вестта, донесена от Юмер ефенди, скоро се потвърди по косвен начин — в Сливен пристигна с хората си Хюсеин паша, който носеше гръмката титла „началник на продоволствената част“. И се започна едно изземване на храни, дрехи, платове, добитък и прочие, каквото градът отдавна не помнеше. Нали самото естество на работата му беше такова, той правеше най-много хошбеш с Иван Силдароглу. Пък Иван, зер беше хем войник, хем търговец, съумя лесно-лесно да влезе под кожата на пашата; стигна се дори до там, че Хюсеин паша разказвал: ичкията вечер не му се услаждала, ако не била съпроводена от лаф-мухабет с Иван Силдароглу… И на тези почерпки и лаф-мухабети Иван скоро откри двете основни слабости на „началника на продоволствената част“ — склонността му към забраненото от Пророка питие и към тлъстите дарове, за да не употребим най-простата дума: рушвет.465
Той подшушна, където трябва, за да бъде удовлетворено поне в прилична степен сребролюбието на пашата, а лично се възползува от другата му наклонност. Като го поеше с най-отбрана гроздова от Есирлий, той успя да достигне до най-важното, може би решителното за цялата война сведение: Сюлейман бил намислил да поддържа демонстрации при Шипка, ала иначе бил съставил план да доведе безбройната си войска в Сливен и от тук, тайно от русите, с ненадеен удар да преодолее Балкана през Елена.
— Каквато и цена да платим, това трябва да бъде известено на руското командуване — каза мрачно Иван, когато разговаряше за това с баща си. — Дори половината българско население да легне под ножа, не бива да допуснем братята освободители да бъдат изненадани… Разбираш ли, то ще бъде погром, не само какъв да е неуспех.
464
Дари Хура — висш военен съвет, образуван в Цариград по време на войната, който е съсредоточил в себе си общото й ръководство.
465
Автентично. Хюсеин паша, който ще се появи в Сливен и непосредствено преди Освобождението, наистина е бил рядко подкупна личност, дори за нравите и мерките на османските турци. Срв. Георги Димитров. Княжество България, т. ІІ. С., 1900, стр. 288.