Сюлейман паша ги прие учтиво, но и с добре премерена доза пренебрежение; беше опитен и хитър, та успя да прикрие, че наличието на толкова много униформи му направи впечатление. Настани ги по миндерлиците и поръча неизбежните кафета.
СЮЛЕЙМАН ПАША (към Юмер): — От къде този нишан, ефенди?
ЮМЕР ЕФЕНДИ: — От Шипка, затиалилериниз.
СЮЛЕЙМАН: — И патериците ли са от там?
ЮМЕР: — И те. Но ще дойде време да ги махна и да ги забравя. Ала имам друга рана, затиалилериниз, която завинаги ще остане да кърви.
СЮЛЕЙМАН: — Ще кърви? Толкова ли са безсилни докторите?
ЮМЕР: — Тя е в душата, паша ефенди. Загина синът ми Мюрсел. Единственият. Аллах ми даде три дъщери и само един син, комуто се полагаше да продължи рода ни. Падна при третия юруш, затиалилериниз.
СЮЛЕЙМАН (без външен признак пълният с болка разказ на бащата да му е направил впечатление): — Трябва да се гордееш, ефенди, че си дал толкова за падишаха и за свещеното знаме на Пророка. Но вие, ефендилер, не сте дошли да си говорим за Шипка, нали?
ХАЛИС БЕЙ: — Позна, паша ефенди. Ние, пратеници на съгражданите си, дойдохме да ти засвидетелствуваме онова, което вече многократно са ти повтаряли с молбата ни: че сме верни поданици на падишаха, да му даде аллах да живее сто години, и изпитваме дълбока почит към тебе лично. Молим те ден и нощ да помниш това, затиалилериниз.
СЮЛЕЙМАН (с лека ирония): — Също и българите ли?
ДОБРИ ЧИНТУЛОВ: — Също и българите. Ние тачим законите и според силите си подпомагаме тебе и твоята славна войска, паша ефенди.
СЮЛЕЙМАН (още по-иронично): — Това българите очевидно сте доста странно племе…
ЧИНТУЛОВ (подсказва): — Чинтулов.
СЮЛЕЙМАН: — … Чинтулов ефенди. Като те слушам сега, в главата ми се мержелее представа за ангелчета с крилца на раменете. Пък аз съм свидетел как българи се биха за знамето си при Ески Заара, после воювах с тях и на Орлово гнездо… Не бяха с крилца, уверявам те.
ЧИНТУЛОВ: — Науката ни учи, че от частното не бива да се съди за общото…
СЮЛЕЙМАН (повишава глас): — Частното, частното!… В опълчението — българи, снабдяване на русите с провизии — от българи, проводници в Балкана — българи, разузнавачи и шпиони — българи… Това все от частното ли е, Чинтулов ефенди?
МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ: — Ще си позволя да кажа, че нашата вяра проповядва смирение и подчинение, затиалилериниз. Не искам да изкарам, че няма хора, които не се съобразяват с повеленията на вярата. Не се засягай, паша ефенди, но сигур има такива и между мохамеданите. Но може ли по изключението да се съди за общото?
СЮЛЕЙМАН (със смес от ирония и злост): — На твое място не бих се обадил, деспот ефенди. Видях с очите си как един ваш „божи служител“ с кръст в едната ръка и револвер в другата води българи и руси в битката. И доколкото чух, бил именно от Сливен…466
МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ (с леко объркване): — Аз съм от четири години тук и мога да дам дума, че нито един свещеник от епархията ми не е напуснал поста си през това време, за да се присъедини към враговете на падишаха.
СЮЛЕЙМАН (заядливо): — Аз пък мога да дам дума, че този, който според думите ти също проповядва смирение и подчинение, е именно сливналия.
ХАЛИС: — Във всяко стадо се случва черна овца, паша ефенди. На̀, напоследък се случиха известни безобразия в Сливен, извършени все от аскери. Дава ли това право някой да каже, че цялата войска на падишаха се състои само от безобразници?
СЮЛЕЙМАН: — Какви безобразия? За пръв път чувам за това.
ПАНАЙОТ МИНКОВ: — Хората около тебе ги е досрамяло да ти ги кажат, затиалилериниз. Наистина има някои позорни деяния…
СЮЛЕЙМАН: — И тебе ли ще те досрамее да ми ги кажеш?
466
Думата е за вече неколкократно споменавания отец Амфилохий. Към досегашния му портрет ще добавим още няколко щриха, които заимствуваме от командира на 1-ва бригада на опълчението Фьодор Михайлович де Прерадович (Спомени за Руско-турската война 1877–1878. С., ВИ, 1977, стр. 171): „… оберсвещеникът на Българското опълчение архимандрит Амфилохий. Амфилохий е 60-годишен старец, но е човек извънредно бодър и възприемчив. Физическият труд и лишенията за него са нищо. Във време на поход ще препаше с широк ремък стройната си юнашка талия, ще възседне коня и ще язди, без да почувствува умора, от преход до преход. Струва ми се, че простите българи го обичат…“.