И все пак беше дал дума. Той трябваше още сега да повика мютесарифа и бьолюкбашията и да им нареди нито един гяурин да не увисва повече на крушите или на върбата до „шадърфана“. Щом е обещал, и то тържествено…
Изведнъж една противоположна мисъл го осени: възгеч бе, обещал тържествено, хайде да не приказваме големи лафове… Обещал тържествено на кого? Длъжен ли е да спази обещание, дадено на един хитър чернокапец? Ами че нали и неговият пряк началник Сюлейман беше давал обещания, пък после…?
Като си спомни за оня кюлаф, измислен от Сюлейман паша, след разговора с „депутацията“, жълтите му очи заблестяха от доволство. Удари звънчето на масата и заповяда да повикат Осман бьолюкбаши. И когато едроглавият Осман застана пред него, му каза без предисловия и без обяснения:
— В хапуса имаш десет заптисани, бьолюкбаши ефенди.
— Да, точно десет са, затиалилериниз.
— Изведи ги и ги обеси. Трима на Старата круша, трима на върбата до „шадърфана“ и по двама на другата круша и при Студения кладенец. После ще подпиша заповедта…
Осман бьолюкбаши поздрави и се оттегли.
Моментният гняв отново напусна председателя на военния съвет. Той полегна на миндерлика и широка усмивка разкри всичките му ожълтени зъби, а клепачите се премрежиха над тигровите очи.
В този момент Садък бей си припомняше преживяванията с мургавата циганка с големите, но твърди и вирнати нагоре гърди…476
4.
Ура! Ура! Ура! Плевен е в наши ръце! Цялата турска армия во главе с Осман паша сложи оръжие.
Макар да знаеше съдържанието й наизуст, Садък бей прочете още веднъж депешата, после, без да вдигне поглед от нея, прекара език по ожълтените си устни и произнесе отчетливо:
— Плевен е паднал, ефендилер. Гаази477 Осман паша се е предал заедно с целия си петдесетхиляден корпус.
Не последва никакво оживление в одаята. Садък не се изненада. Както изобщо ставаше в Турция, новината положително е обиколила всички по-дребни риби, преди да стигне до него, за когото бе адресирана.
Той взе една от своите специални папироси и с бавни движения я запали. Те бяха наистина специални, поне в Сливен не бяха виждани други такива — с форма на цигари, само че по-дълги, но завити не в хартийка, а в тютюнев лист като пури; говореше се, че Садък си ги доставял по някакъв начин направо от Холандия. Пусна няколко кълбета дим, след това продължи със същия равен и наглед безличен глас:
— Доколкото разбирам от военно изкуство, ние загубихме войната, ефендилер. И не защото загубихме огромната сила на Осман паша, а защото освободихме за действие стотината хиляди войници на Московеца, които той досега задържаше при Плевен. Нека да ни е малка утеха, че е бил победен не в сражение, а с разни инженерни хитрости. Това обаче не променя основното. Стоте хиляди щика ще се стоварят сега върху същинската част на империята. Дали с тях цар Александър ще помете Четириъгълника или ще удари някъде през Балкана — това не само ще го научим, но и ще го изпитаме на гърба си в най-близко време. И така, очаквам да чуя мнението ви.
За пръв път Садък вдигна глава. Очите му бяха вече само жълти, но не и тигрови — в тях нямаше нито свирепост, нито войнственост, изобщо нищо освен мюсюлманско примирение пред съдбата.
Никой не прояви охота да се изкаже пръв. Докато оглеждаше събраните изпод премрежените си клепачи, беят размишляваше лениво: „Разбира се, че е било предопределено да загубим войната. С такива като тези ли се печели един джихад, свещена война? Ами че този Сабахадин бей има такава цена като миралай, колкото като управител на фабриката — тоест абсолютно никаква. Всичките тези Фехим паша, Нутфулла ходжа, Келеш Осман и прочие не струват колкото последния поручик от армията на московците. Или този миралай от гарнизона! — Садък бей изобщо не се бе постарал да научи името му. — Хващам бас, че той не знае от коя страна гърми револверът на поясока му…“ Като местеше очи, погледът му попадна и върху вчера пристигналия Хюсеин паша, началника на продоволствието на войската. „А този пък за какъв дявол се пръкна тука? — продължи да разговаря със себе си беят. — Кого ще снабдява? Ще превозва храни и оръжие на Мехмед Али в Четириъгълника? Хайде де, през заснежения Балкан… Пък и Мехмед Али паша има такива запаси, че може да изхрани две години не само войската си, а цялата империя. Или ще праща кервани подир Сюлейман из Тракия?“
476
С изключение на подробностите главата е автентична. Ето как е описано събитието в цитираната дописка в Daily News: „Миналата седмица митрополит Серафим ходи при председателя на военния съвет да го моли да тури край на това бесене на невинни хора. Достопочтеният старец паднал на колене пред Садък бея и със сълзи на очи го молил за милост и състрадание. Садък бей обещал, че вече няма да беси. Тази новина подействува като балсам върху отчаяното население. Но уви, тежко на този, който вярва на обещанието на турчина! Още в същия ден десет българи бяха обесени всред града.“.
477
Гаази — Победител; прозвище, дадено от султана на защитника на Плевен Осман паша след първите му успешни сражения срещу обединените руско-румънски войски.