— Но за живота си не се бойте, ефендилер. — После попита: — Имате ли някакви въпроси? Ще се опитам да направя всичко за вас, освен едно — да ви освободя. Това е извън моите права и възможности, ефендилер.
— Аз имам една молба — обади се веднага Панайот Минков; навярно за да подчертае нелепостта на задържането, той се бе явил в униформата си на капуджи-баши и с шашка на кръста. — Искам негово превъзходителство Садък бей да ме приеме за кратък разговор.
Искането беше неочаквано и Фехим се почеса глуповато по врата.
— Ще проверя и ще ти отговоря, Панайот ефенди — рече и излезе от стаята. Подир малко се върна: да, Садък бей бил готов да го приеме.
За разлика от късоумния Фехим паша, Садък бей бе предполагал, че някои от задържаните ще му поискат обяснение. И бе решил да приеме неколцина, но не повече от двама-трима — нямаше никакво желание да прекара цял ден в празни приказки.
Когато видя да влиза Панайот Минков, той веднага се досети за хитрия ход с униформата и шашката. И за да постави отначало всичко на мястото му, още от вратата се сопна на мютесарифа:
— Вземете веднага оръжието на челебията, паша — заповяда. — Той е тук като задържан, а не гост. — След това се обърна към българина: — Пожелал си да разговаряш с мене, Минков челеби?
— Не вярвам заптисването ни да си го решил сам, бей — започна Панайот Минков; дори и ако беше уплашен, той с нищо не го показваше. — Вероятно изпълняваш заповед на по-висшето началство.
— Хелбете! — храбро излъга председателят на военния съвет. — Не ми казвай, че вие не сте случайни хора, челеби, зная го отпреди. Нито ми искай пощада за себе си — извън възможностите ми е да го направя.
— Няма да моля да имам различна съдба от останалите — побърза да го успокои Панайот Минков. — Но все пак в правото съм си да запитам: защо е това отношение към нас?
— Защото сте всепризнати първенци, Минков ефенди. Все хора, които, ако ви скимне, бихте могли да поведете простолюдието.
— Да го поведем накъде?
— Например на бунт против нас.479
— В такъв случай не мога да не изразя учудването си, че между задържаните съм и аз, затиалилериниз. От четвърт век, откакто се създадоха с Хатихумаюна, аз съм неизменно член на меджлиса, бей, а за вярна служба падишахът ме въздигна и в капуджи-баши. На кое да вярвам, Садък бей? На признателността на падишаха за дългата ми вярна служба или на сегашното съмнение, че мога да оглавя бунт против него?
— Аз само изпълнявам заповед — продължи да лъже беят — и затова мога единствено да гадая. Отговор на въпросите си търси в своята вяра.
— Това пък какво значи?
— Във войната, която бушува вече половин година, всички християни под властта на падишаха преминаха на страната на Московеца. Разбираш ли, Минков челеби, всички. Нито един-едничък не застана редом с нас против нашественика от север. Напротив, те, уж верните и кротки поданици на падишаха, създадоха чети, които удрят войската ни в гръб, доброволно се поставят в служба на руснаците като разузнавачи или като проводници по само тям известни планински пътеки. Това се знае и от Дари Хура, и от сердарекрема, челеби. И налага се да се вземат съответните противомерки… Не ми повтаряй, че ти специално достатъчно си доказал верноподаничеството си и от тебе не може да се очаква нито бунт, нито да станеш проводник на руснаците в Балкана. Зная го. Работата е в това, че когато се получи списъкът, никой не поиска и нашето мнение. И в такива случаи винаги става… винаги става… Вие, българите, имате една много подходяща поговорка, челеби: „Покрай сухото гори и суровото.“ Това е!
Панайот Минков се поклони.
— Нямам други въпроси, бей — каза и, без да поздрави, излезе от стаята.
Следващият — всъщност той беше и последният — посетител се оказа Стефан Саръиванов. Като шареше неспокоен и лукав поглед, както му беше обичаят, той също поиска обяснение за задържането си. В общи линии, но по-кратко (повтарянето го уморяваше) Садък бей и нему разказа същата измислица, която вече го бе отървала от Панайот Минков. Но за разлика от Минков Саръиванов не се задоволи от отговора:
— Не искам да те обидя, Садък бей, но ти си сравнително отскоро тука и вероятно много от предишните събития в Сливен не са ти известни.
— Кое те кара да мислиш така, челеби?
— Самият факт, че съм между задържаните като съмнителни. Знаеш ли например, че по времето на онзи хайдамак Левски не друг, а именно аз, Стефан Саръиваноглу, съобщих на властта за съществуването на революционен комитет в уж хрисимия наш Сливен?
479
В случая Садък бей говори истината: той е изпратил задържаните в Цариград не с обвинение, а само като превантивна мярка. За това говори и придружителното му писмо до мюстешара на заптието (министъра на полицията): „… тъй като тия лица са влиятелни българи в гр. Сливен и са в състояние чрез влиянието си да повдигнат бунт, то ние Ви ги изпращаме, за да направите с тях, както намерите за добре.“.