Толкова! Войска, която не би стигнала за един богоявленски парад, трябваше „да прочисти“ турските сили от Хаинкьой до морето и да прекъсне връзката на „Четириъгълника“ с Цариград. Нищо работа, знаеш, за шепата хора… При това Малахов (той продължаваше да е убеден в правотата на своето решение) бе разделил отряда си на две бригади, като първата щеше да води сам към по-опасното направление на югоизток, докато втората бе поверил на Иван Безяев.492 С хората си Безяев трябваше да се отправи точно на Изток, като следва подножието на Балкана и… съдбата си.
— Дълг! — произнесе гласно Малахов; тази кратичка дума прозвуча като въздишка. — Ще изпълним заповедта, пък каквото Бог даде…
Точно в този момент в стаята се появи адютантът му. Като сметна, че го е чул как си говори на глас, генералът каза, без да вдига глава от картата:
— Нищо, поручик. Обсъждах задачата ни…
— Не съм ви чул, ваше високоблагородие. Но си позволих да доложа на ваше високоблагородие, че имаме извънредно важни посетители…
— От Търново?
— Не, от Сливен, ваше високоблагородие. Четирима българи от Сливен, които са се проврели през турските части. Поисках да ги разпитам, но те настояват да докладват лично на вас.
— Съображения?
— Съвсем не зная, ваше високоблагородие. Но по въпроса са абсолютно категорични. — Лека усмивка. — И приличат на хора, които мрат на думата… впрочем и на ината си…
— Въведете ги, поручик.
След минута при него се явиха четирима българи в селска носия. Тримата бяха здрави и прави, четвъртият — с ръка, вързана през врата. Ръкавът, почернял от кръв, показваше, че превръзката не е от момчешка суета… Генерал Малахов още премисляше това, когато единият от българите направи крачка напред и произнесе на отличен руски език:
— Представя се капитан от запаса Силдаров, Иван Бянович. — И добави многозначително: — Под прякото разпореждане на полковник Артамонов…
Под разпореждането на Артамонов? Ами че това означаваше офицер от разузнаването!…
— Имате ли някакъв документ за самоличност, господин капитан?
— Ще позволите ли във ваше присъствие, ваше високоблагородие?
Генерал-лейтенант Малахов не разбра особено ясно какво означаваше това за „разрешаване в негово присъствие“, но кимна утвърдително. Българинът разви пояса си, после свлече потурите и долните си гащи и от бедрото си отлепи един широк пластир с цвета на кожата му. Под пластира се оказа сгъната на четири хартия. Подаде я на генерала и едва тогава се залови да тури в ред облеклото си. Както и беше казал, документът свидетелствуваше, че капитан Силдаров е зачислен към разузнаването и изпълнява личните поръчки на полковник Артамонов. На Малахов направи впечатление, че датата на документа беше отпреди почти десет години.
— Предполагам, господин генерал, че ще наредите да се провери достоверността на документа в ръката ви — каза българинът с досегашната войнишка отривистост. — Нямам нищо против. Но моля да ме изслушате — страх ме е, че продължителността на проверката ще донесе непоправима загуба на време.
— Докладвайте, капитане!
Капитан Силдаров не чака втора покана и с краткостта и точността на професионален офицер обрисува обстановката на изток от Хаинкьой. Слушаше го генерал Малахов и колкото повече го слушаше, толкова повече просветляваше лицето му. Защото чрез доклада на българина получаваше отговор — и то най-благоприятен отговор — на всички съмнения, които го бяха измъчвали напоследък. Редовна турска войска в Сливен практически нямало; последните й остатъци, на брой две до три хиляди души, се оттеглили на юг „Към Едирне“493 — разправяли аскерите, когато с облекчение поемали на път. В града останала шайка дезертьори и башибозук, които се били отдали на плячка, кланета и палежи, та населението потърсило спасение в планината. Шайки кръжали също в планината, но се придържали главно към по-големите и отъпкани пътища. Понякога нападали селата, но повече разчитали на пладнешки обири на пътници. Известни редовни части (по пресмятане на капитана — по-малко от батальон) имало около Твърдица, където при Славова могила, Кутра, Стежераница и Овчеря…
— И на Падилата — безцеремонно се обади друг от българите, човек с огромно брадище, вероятно не срещало се от години с ножиците на бръснаря.
— Да, и на Падилата — потвърди капитанът.
— Можете ли да покажете? — предложи Малахов, като показа картата, разгъната на масата.
492
Искаме да уверим читателя, че положихме неимоверни усилия да установим точните военни сили и диспозициите на онези части, които са донесли свободата на Сливен и Сливенския край, но претърпяхме пълен неуспех. Затова тук се доверяваме изцяло на систематиката на авторитетния историк Васил Дечев, като — за кой ли път вече? — му изказваме искрената си благодарност: не само за предоставените материали, но и че ни позволи да ги ползуваме, преди да са публикувани от него.
Ето систематиката по В. Дечев:
Командир на ХІ арм. корпус е бил генерал А. И. Шаховской, но през описваното от нас време той по неизвестни (и за Дечев) причини е отсъствувал и е бил заместван от командира на 24. дивизия генерал-лейтенант Делингсхаузен. Със заповед, издадена в Търново, ген. Делингсхаузен е сформирал „Левия («Твърдишки») страничен отряд“ в състава, който вече е известен на читателя, и го е поверил на генерал-лейтенант Малахов. Той пък от своя страна е разделил силите си в две бригади, като е поел командуването на първата и е възложил втората на генерал-майор Безяев. Задачата на отряда е била такава, каквато сме я посочили в книгата.