— Ако не възразявате (тъй или иначе вие сте началник на отряда, независимо че го разделихте на две бригади), имам намерение да действувам незабавно.
— Да си призная, именно това очаквах от вас — кимна другият.
— Господин подполковник — обърна се Безяев към своя началник-щаб, — напишете, моля, заповед от мое име и ми я донесете за подпис. Назначавам две конни авангардни части. Едната ще бъде втори дивизион от драгунския полк с командир майор Кардашевски Леонид Иванович494, която следва да се движи по най-прекия път Твърдица — Терзобас — Бинкос — Сливен. Втората авангардна част ще се състои от казашкия донски полк с командир Бакланов…
— Откъде го измислихте този казашки полк, Безяев? — прекъсна го на това място Малахов.
— Както виждате, също и аз не дойдох при вас с празни ръце, господин генерал — засмя се Безяев, после обясни сериозно: — Казаците пристигнаха преди малко. Негово високо превъзходителство генерал Радецки е оценил недостатъчността на силите ни и ни ги е пратил като дар от своя отряд.495 Генерал Радецки е възложил на казаците да стигнат до Ямбол, но не през Ени Заара, а през Сливен. Това е добре дошло за мене. Защото без да променям основната им заповед, ще ги пратя по обходен маршрут, за да запазят десния фланг на Кардашевски — през Челтъклий, Лъджа, Алобас, Икисчий496 до Бинкос. Среща на двете части в Бинкос. Като че ли нещо остана неразбрано, господин подполковник?
— Напротив, всичко е разбрано и ще бъде изпълнено, господин генерал.
Отговорът не задоволи Безяев. Светлото му уралско лице с чип нос и пълни устни се бе превърнало в жив въпрос.
— Хайде, изплюйте камъчето, Корзухин — подкани своя началник-щаб.
— Не е неразбиране, а молба от все сърце, господин генерал. Стига негово високоблагородие — подполковникът се поклони по посока на Малахов — да не възрази, ще си позволя да ви помоля временно или постоянно да назначите друг офицер за началник-щаб, а на мен да разрешите да съпроводя майор Кардашевски. Независимо че съм по-старши от него по чин, предварително обещавам да не бъда нищо повече от негов помощник.
— Предполагам, че молбата е по някакви лични причини, господин подполковник? — намеси се в разговора генерал Малахов.
— Тъй вярно, ваше високоблагородие.
— Може ли да ги чуем или те са дълбоко секретни?
Василий Романович Корзухин реши, че ще бъде прекалено дълго, ако опише в подробности цялата история. И затова съвсем малко я посъкрати:
— В Сливен живее човек, който е спасил живота на баща ми. Стига да е жив, бих искал да съм от първите, които ще му предадат нашата руска трикратна целувка.
— Спасил е баща ви, казвате. Кога?
— През войната в 1829 година, ваше високоблагородие. Тогава баща ми е служил под заповедите на фелдмаршал граф Дибич.
— Но вие не можете да познавате този човек?!…
— Напротив, познавам го, ваше високоблагородие. Тъй като зная български, в началото на Кримската война бях изпратен на разузнаване дълбоко в тила на турците. Стигнах и до Сливен. И тогава се запознах със спасителя на баща ми.
— Господи! — прекръсти се Малахов. — Какви ли чудеса не стават, когато рамо до рамо воюват два братски народа… — После се обърна към Безяев: — Аз не възразявам, господин генерал. В края на краищата ние сме хора, човеци, а не военни машини. Не възразявам — повтори.
— Не възразявам и аз — каза Безяев. — Само че ще внеса една поправка, господин подполковник. Ще заминете не с Кардашевски, а с Бакланов. Не се цупете, моля, те ще бъдат едновременно в Сливен, нали? Но аз като началник на бригадата искам също да спечеля нещичко от вашите сантиментални пориви. С Кардашевски ще бъдат тримата българи и те ще са му достатъчни. Докато Бакланов е… Хммм, абе какво да ви разправям, знаете що за стока са казаците. Няма да е излишно с тях да има и един кадрови офицер. При това и готов преводач…
Подполковник Корзухин козирува в знак на съгласие и се завъртя „кругом“. Когато излезе, Безяев произнесе замислено подир него:
— Бих искал да не забравя този щрих от войната. И да се предава той в рода ми от поколение на поколение. Нека идните Безяевци да знаят за какво велико братство е воювал техният баща и дядо…
— Какво стана с вашия ранен другар, господин Силдаров? — попита Безяев, когато по-късно разговаряше със старшината на българските разузнавачи.
494
Майор Кардашевски (на руски Кардашевский) е истинският освободител на Сливен. Положихме изключителни усилия да открием пълното му име, но навсякъде в документите той фигурира само с инициалите „Л. И.“. За нуждите на романа произволно разчетохме двете букви като „Леонид Иванович“.
495
Че 26-ти казашки Донски полк с командир Иван Бакланов е бил от състава на частите на генерал Радецки срв. Васил Дечев. Посрещането на руските войски в Сливен, в-к Сливенско дело, 26 януари 1985.