— Защо? Какво християнско име си си измислила?
— Такова, дето прилича на предишното ми. Емилия.
— Е-ми-ли-я — повтори той озадачено. — Как измисли такова име?
Лицето с луничките се засенчи от скръб.
— Така се казваше жената на един от забитите на Садък паша Чайковски. Ала ако не ти харесва, Стефане, мога да взема друго. Например Минка, а? Минка също наподобява Емине…
Момъкът обгърна крехкото рамо с ръката си и притисна момичето до себе си.
— Аз харесвам тебе, не името ти. Щом си решила Емилия, нека да си Емилия. Това не е най-важното.
— А най-важното ще бъде ли, Стефане?
— Стига наистина да станем от една вяра… И ти да не си повече господарка, а аз рая, роб…
Емине засия. Ако не го крепеше, може би щеше да се претърколи като хлапак по пътеката.
— Значи — ще стане. Защото баща ми каза: стига да оцелеем, най-първата ни работа ще бъде да се покръстим.503
— И ще вървим в живота все така, както сме в тази минута — тържествено рече момъкът. — Заклевам ти се!
Заети с една и съща мисъл, те крачиха мълчаливо известно време, сетне Стефан се сети да попита:
— А къде са вашите? Как се случи, че си сама?
— Дотича човек отгоре. Търсеше жена, която знае да бабува, понеже някаква булка раждала… Майка ми и другите избързаха нататък.
— О, Боже!… Ами че това ще да е сестра ми!…
— Не се тревожи. Мама е опитна в бабуването, може да има сто деца да е извела на бял свят.
— Да побързаме и ние, Емине. Не, Емилия. Може да имат нужда и от нас.
Бързаха с всички сили и влетяха в долапа така, както бяха вървели от Мариино градище до Барите — прегърнати. Като по уговорка всички си наложиха да прикрият изумлението си от тази гледка — и Юмерови, и Силдарови. И за да запълнят празнотата, припряно заговориха в един глас за онова мъничко човешко същество, което, току-що изкъпано и повито, врещеше в ръцете на майката на Емине, та се късаше.
— Чудесно! — искрено възликува Стефан. — Станал съм вуйчо!… Какво е?
Щастливият баща, който си пееше сам и също така сам танцуваше наоколо, отговори между две стъпки на танца си:
— Момиче!… Най-хубавото момиче на света!…
Стефан намери из джобовете си една монета и я мушна в пелените на детето, после продължи да пита зет си:
— Как ще я кръстим, бате?
— Снежана.
— О, Господи! — комично възкликна новият вуйчо. — Днес невероятните и нечувани имена валят като градушка…504
— Нека името да спомня — каза Михаил Икономов, — как дъщеря ми се е родила ей така, посред снеговете!…
— Да е жива и здрава! — пожелаха в един глас Стефан и Емине. — Да е жива и здрава за твоя радост, татко, и за гордост на целия български род!…
Да, това го пожела също и Емине-Емилия!…
… А навън снегът — истинският кръстник на бебето — продължаваше да скърца: „бозгунът“ гонеше сливенци все по-нагоре и по-нагоре…
10.
Разездът, който се движеше на около половин верста505, пред дивизиона, нещо се засуети, разнесоха се гърмежи и над височината отсреща вляво се появиха познатите на всеки войник кълбца дим, които съпътствуват пушечните изстрели. От мястото си майор Кардашевски видя как един от драгуните от разезда се катурна от коня си, другите дадоха няколко изстрела по посока на височината, пък се разпиляха, за да представляват по-неудобна мишена за защитниците на Твърдица, и препуснаха назад. Преди още да се бяха присъединили към главните сили на дивизиона, Кардашевски повика началниците на ескадроните и отдаде заповед: дивизионът да се спеши, като конете се изтеглят на около 200 сажена506 назад, драгуните да залегнат и да се приготвят за бой, но да не откриват стрелба — разстоянието беше много голямо, за да се разчита на точност, пък и противникът очевидно се бе постарал да си приготви добри укрития; да се приеме боят само ако турците решат да контраатакуват, като задачата е да бъдат върнати и приковани на местата им.
Контраатака обаче не последва. Само турците от време на време даваха по някой залп, но куршумите им разравяха снега на стотина крачки пред дивизиона — приличаше, сякаш повей на вятър вдига летния прахоляк. Кардашевски не можа да разбере смисъла на тези залпове. Или турските офицери нямаха реална преценка за далекобойността на оръжията на войниците си, или стреляха ей така, като за кураж… Но като не разбираше действията на противника, майорът в същото време не можеше да реши какви трябва да бъдат и неговите — ето, минаваше час, а той не знаеше какво следва да рапортува на генерал Безяев в Хаинкьой: какви са силите на турците, къде точно са укрепените им позиции, може ли да се смята, че присъствието на дивизиона ги е приковало към местата им… Той още умуваше над това, когато придаденият му капитан от български произход Силдаров приближи до могилата, която бе избрал за своя наблюдателница и команден пункт.
502
Автентично — срв. Георги Димитров. Княжество…, т. ІІ, ч. ІІ, стр. 290. При паниката по време на „бозгуна“ не всички побягнали в планината. Тъй като погромите били главно в същинския Сливен, мнозина от неизбягалите се крили в по-крайния квартал Ново село; там се укрил за два-три дни и владиката Серафим — в дома на Хочо Митев.
503
И наистина семейството на Юмер ефенди непосредствено след Освобождението е приело християнството. За това съществуват много сведения, но ще приведем безспорно най-достоверното — на Георги Димитров (цит. съч.), който лично е познавал покръстените: „Някой си Юмер ефенди с жена си и три възрастни дъщери изявил желание да приеме християнската вяра, бил кръстен от владиката и наименуван Димитър.“ Потомци на тази фамилия положително има и до днес в Сливен; авторът положи много усилия да ги открие, но се оказаха безплодни.
504
Автентично — имената Емилия и Снежана (Снежанка) са били непознати през епохата. Според Стефан Илчев. Речник на личните и фамилни имена българите. С., БАН, 1969, стр. 198, името Емилия е „сравнително ново“ разбирай — след Освобождението), а на стр. 457 се уточнява, че Снежана се е появило от 1919 г. насам, след превеждането на известната приказка на братя Грим, а за първото появяване на декомпозираното Снежанка се сочи още по-късна дата на появяването — от 1925 г. Същото в по-кратък вид се поддържа и от Николай П. Ковачев. Честотно-тълковен речник на личните имена у българите. С., „Петър Берон“, 1987, стр. 92 и 167.