— Абе щом е заповед на Дядо Иван, няма как, ще държа под козирог510. Ама тежко̀ му и горко̀ на бай ви Хубен: да стане първи кмет на свободно Козосмоде, и то не как да е, ами с един турски бей за съветник и един български хайдутин за помощник… Нека Господ да му е на помощ!…
… Когато по-късно, докато яздеха един до друг към Бинкос, Иван разказа на Кардашевски как е „съдил“ турчина Хасан, майорът най-напред се смя до насита, а накрая каза:
— Знаете ли кое е най-страшното, Иван Бянович? Че когато остарея и разказвам на внуците си за войната, ще ме смятат за изкуфял дъртак. И ако помислите — с право. Вземете, за Бога, само днешния ден. Хайдутинът се оказва свещеник, свещеникът се оказва руски възпитаник, десет драгуни, действуващи като хайдути, прогонват турците от позициите им, българите искат да изберат за кмет на селото с неизговоримото име един турчин. Да, да, да, драги. Не само за изкуфял дъртак, а за втори лъжец като Мюнхаузен ще ме смятат внуците ми. И ще се смушкват зад гърба ми: „Нали е удрян със сабя през главата…“ Поне вие запомнете всичко, драги. Та ако ми причернее, да пратя внуците си при вас в Сливен…
Те препускаха по заснежения път към Бинкос. Към Бинкос и към Сливен.
11.
А „бозгунът“ продължаваше. С всичките му мизерии и ужасии…
— Кахър ми е за семейството на господина Чинтулова — мрачно каза Боян. — Заедно с още няколко фамилии са се сврели в една пещера по-нагоре, към Куминя. Същински диви животни… Пък те и тримата не са за такъв живот. Даскал Добри е с крехко здраве, госпожа Анастасия още от момиче си е нежна и слаба, нежно и болнаво е и момчето им… „Бозгунът“ може би няма да продължи дълго, ама такива несвикнали на трудности и мъки хора като тях как ще изкарат — един Господ знае.
— Не можем ли да ги приберем при нас, тате? — попита Стефан. — Където мизеруват петнайсетмина, ще се сместят още трима.
— Хубаво, ама какво по-добро от тяхната пещера можем да им предложим? Нали имаме лехуса511, стаичката отделихме за нея, а в склада женурята са, речи го, една връз друга. Пък ние при барата не сме на много по-добър хал от онези в пещерата.
Наистина бяха затруднени — и от лехусата Яна, и от това, че бяха оставили семейството на Юмер ефенди при себе си в долапа.
— Все пак да поканим поне госпожа Чинтулова — предложи Михаил Икономов. — Ще я сместим някак при жените в склада. На нея най не подхожда да кара такъв живот…
— Опитай — съгласи се Боян. — Ама май не ми се вярва да се разделят в това време. Пък и госпожа Анастасия носи от упоритата и неотстъпчива кръв на баща си Фабрикаджията — надали ще остави мъж и син, за да се приюти на по-добро. Затуй виж какво ще ти кажа, Михаиле. Иди до пещерата и покани госпожа Анастасия, ама по-напред се отбий горе при Райна и изпроси от нея черга, я губер — каквото може да отдели. И ако Чинтулови откажат друго — остави им завивката. Каквото и да са си изнесли от града, все няма да им е излишна.
Както го бяха говорили по мъжки, така и стана. Естествено Анастасия Чинтулова отказа да изостави своите, но затова пък приеха с благодарност завивката — беше една черга на Юмерови. Не отказаха също и скромното вързопче с храна — малко сланина, малко пушена риба, близо четвъртина от пита кашкава, половин самун хляб…
— За даровете благодаря от сърце, колега — каза без никакви превземки Добри Чинтулов. — Виждате, драги, ние тук сме като в каменния век… Интересно, нали? Цял живот да преподаваш на децата за отминалите епохи, пък да дойде „бозгунът“ и отведнъж да те прати… Да, да, наистина щеше да бъде много интересно, стига да четяхме за това по вестниците, а не да го изпитвахме на гърба си. Предайте поздрав на всички Силдаровци долу, че и на Снежанка, ако можете да го преведете на нейния език. А на вас, за отплата, ще ви предложа чаша истински руски чай.
— Чай? Със сняг ли го забърквате, господин Чинтулов?
— Не, драги, не. Елате с мене. Ще видите, че има хора, които и в каменния век да ги върнеш, пак ще съумеят да се оправят.
Наистина заслужаваше да се види. В своеобразната първобитна община, която бегълците си бяха уредили под Куминя, се бе случил и човек, някой си Кузман, който владееше толкова полезни сръчности, че го бяха прекръстили на подбив Кузман-Със-Стоте-Ръце. Да напали такъв огън, от който да не излиза предателски пушек, да построи колибка от сбит и заледен сняг (самият Кузман живееше в подобно жилище и много се хвалеше с топлината в него), да свари чорба от изровени под снега вейки, ама така подбрани, че да си изядеш пръстите от гозбата — какво ли не умееше този човек! Никой не знаеше в подробности житието-битието му, но както Добри Чинтулов подшушна на по-младия си колега, всичка смятаха, че на по-млади години Кузман-Със-Стоте-Ръце ще да е карал някоя и друга година „лявото“, та тогава ще да е изучил тези безценни сръчности.
511
Лехуса — родилка (гр.). В по-старата практика — в някои случаи дори до средата на нашия век — родилката с детето е била изолирвана в отделна стая за цели 40 дни след раждането, като достъп до нея са имали само малък брой членове на семейството, повечето жени да я обслужват, да помагат при къпането и повиването на детето и пр. В някои по-стари богатски къщи особено в краища с по-силно гръцко влияние (например Арбанаси) при разпределянето на помещенията в къщата има отделна стая, предвидена за лехусата.