През облака син тютюнев дим Бяно продължаваше да я наблюдава. И внезапно една зашеметяваща мисъл го порази. Каква превратност на съдбата, Господи — снахата на Евтим Димитров и на баща му Димитраки чорбаджи, които изживяха и завършиха земния си път като смъртни врагове на Бяно и на всички Силдаровци, сега по своя воля бе дошла тука и се отнасяше като дъщеря или любяща внучка към него!…
Втора част
Газената лампа
Да са знае чи доди Василиа Львскій. Наредата е работата да се хвърши по-инакъ. Штото оште сме принудени да са ограничимъ.
Нам трябват борци и книги, пушки и читалища, ножове и училища, попове и книжовни дружества.
Българският черковен въпрос не е нито ерархически, нито канонически, а политически, защото с неговото решение ще да се признае и съществуването на българската народност.
1.
Преди да спре водата, Бяно остана минута-две пред коритото, загледан в играта на губерите, които се валяха вътре. Наближаваха двадесет години, откакто се бе посветил на долапчийския занаят, но този изумителен танец на багрите не бе престанал да го очарова. Всъщност именно заради него — впрочем и заради натрапливия равномерен шум — той рано-рано се бе отказал от тепавицата и се бе посветил изцяло на барата. На барата и на губерите — е, понякога, когато не можеше да откаже, валяше също и шаяци, но то биваше случайно, любовта на Бяно бяха тези поразителни с цветовете си завивки. Правеше го, за да насити погледа си на красотата, пък мющериите усетиха нея, любовта, та прииждаха при него чак от Делиормана на север и от Странджа и Родопите на юг. Защото му бе излязло име, че никой така грижовно не си гледа работата; не се помнеше случай да е забравил стоката в коритото, та губерите да са се свили дори един конец повече от желаното. Пък в действителност старият човек го правеше не за мющериите, а за себе си и за своята радост от вида на този взрив от шарки.
Погледа така Бяно и се понарадва, пък после спря водата и нарами наведнъж два губера. Костите му изпукаха под тежестта, но също и това му носеше доволство — то пък беше нещо като празник на мускулите, запазили се яки и жилави въпреки почти седемдесетте му години. Излезе на сергията59 и, докато отиваше към свободните въжета, хвърли поглед нагоре. Остана доволен — ясното августовско небе и лекият ветрец обещаваха стоката да изсъхне бърже. Простря двата губера, после още два, а когато изнасяше третите, един дебел мъжки глас го поздрави:
— Помози Бог, дядо Бяно!
Старият човек погледна през рамо и се засмя:
— А, ти ли си, Таньо. Сполай ти! — Пък се пошегува: — Какво, сине, да не би баща ти да е решил да прави свинарник тъдява?
Таню Стоянов прие шегата и я продължи:
— Татевите свинки са все от сто оки нагоре, кой ще ги кандърдиса да поемат насам, до подножието на Каракютук? — После промени тона: — Мющерия ти водя, дядо Бяно. Ама е от далече човекът, чак от Татар-Пазарджишко, затуй моли да го вредиш по-набързо…
Момъкът му помогна, та простряха по-лесно губерите. А междувременно Бяно продължи да го задява:
— Ама какъв глас си направил само! Ще речеш — ручило на устовска60 гайда… Добре де, добре, ще вредя твоя човек, ама нека първо изнеса и останалата стока.
Докато мяташе за сушене последните два губера, той зърна да приближава мющерията, водейки пред себе си едно муле с товар. Беше човек със среден ръст61 и на средна възраст, с родопски дрехи и проскубано калпаче, които положително бяха видели и по-добри дни. Забеляза и друго, смисъла на което щеше едва по-късно да разбере — как Таню се шмугва из шубраците по пътеката нагоре.
Избърса ръце в престилката и, докато пътем пълнеше лулата си, прекрачи към непознатия. Именно непознат — можеше да се закълне, че този човек пръв път прекрачваше прага на долапа му. И затова ахна, когато чу един звучен глас, врязал се в паметта му, да го приветствува свойски:
59
Припомняме, че така се нарича обширната полянка пред долапите, на която се простират за съхнене готовите платове, губери или халища.
61
Относно ръста на Левски вж. любопитната статия Безценно свидетелство (в-к Поглед, 18. 8. 1986) на Иван Нурков. Като взема за мярка оръжията, с които Апостола е на някои снимки, авторът установява, че той е бил висок около 170 см.