Кардашевски понамали хода на коня си, за да бъде застигнат от препускащите зад него Силдаров и Корзухин.
— Какво ще кажете за тази пустош, капитане? — попита. Не си даде сметка, но говореше приглушено, както се говори в гробище.
— Хората са избягали от смъртта, господин майор. Или…
— Или?
— Или не са успели да избягат от нея. Беше ад, господин майор. Воювал съм и зная какво е война. Повярвайте, тук беше по-страшно…
— Вижте! Вижте!… — прекъсна ги Корзухин. — Ей онази врата се открехна и пак се затвори. Сигурен съм, видях с очите си…
Иван препусна до посочената врата. Опита бравата, но тя, разбира се, не се отвори. Тогава се надигна на стремената и извика:
— Не се крийте, хора! Не виждате ли — свободата, свободата дойде!
Зад вратата се чу сподавен говор — обитателите на къщата очевидно се съвещаваха. Най-сетне един глас се престраши да попита:
— Ти кой си?
— Българин и сливналия.
— Ако си българин, повтори след мене: „Во имя Отца и Сина, и Святаго духа. Амин.“ — Иван повтори веднага, но вратата все още не се отваряше. След малко същият глас попита: — А какви са тия конници в униформи? Не са ли низами на Реуф паша?
— Какви ти низами, човече? Видя ли по главите им фесове? Дядо Иван е това, разбираш ли, братушките! Така, със заключени порти ли ще го посрещнем? Не е ли грях пред Бога и пред славянството?
Още малко мълчание. После вратата леко-леко се открехна, едно ококорено колкото филджан око надникна през цепнатината. Иван сметна за необходимо да направи широк, по̀казен кръст. Тогава вратата се отвори напълно и от нея прекрачи старец и, разплакан, затича тромаво напред, улови крака на един от конниците (случи се Корзухин) и занарежда благословии, докато обливаше ботуша му със сълзи. Сетне се посъвзе и се развпка с треперлив глас:
— Ганке!… Кирчо!… Божиле!… Излизайте от скривалищата, хора!… Дядо Иван е дошъл!… Излизайте!… Чувате ли, Дядо Иван!…
По стъпките му приближи една старица, от някои съседни къщи също наизлизаха посърнали и невярващи на очите си мъже и жени. После, осъзнали истината и явно объркани, незнаещи какво да правят, я удариха на плач и запрегръщаха, и зацелуваха конете, амунициите, ботушите на ездачите.
Майор Кардашевски, който бе наблюдавал сцената със смес от удивление и разчувствуване, даде знак с ръка — напред! — и ескадроните потеглиха, придружени от шепата разплакани посрещачи, преминаха един широк и добре построен мост, а отвъд него — сякаш паметник на унищожението — се ширеха изпепелени чаршии и почернели от огъня стени, които, виждаше се, само допреди ден-два са били китни и богати къщи.
Конниците направиха един безцелен кръг по пустия площад, сред който, полуразрушено, стърчеше нещо, което напомняше фонтан. Кардашевски смушка коня си и отново приближи до своя проводник:
— Е, Иван Бянович, можем да смятаме, че Сливен е свободен, а?
— Почакайте, докато хората, които са побягнали из околността, разберат за идването ви, господин майор. Тогава, уверявам ви, ще говорите с други думи и… по друг начин.
— Съжалявам, но не ще мога да послушам съвета ви. Сам знаете, челен отряд съм… Ще се върна за пренощуване в този квартал отвъд реката — Кардашевски говореше за Клуцохор, — там като че ли има повечко здрави къщи и, хм, повече живот.
— Няма ли да направите честта на бащиния ми дом?
— За втори път ще ви кажа, че искрено съжалявам, драги. Дълг, какво да се прави. А утре рано ще продължа към Ямбол, ще пратя няколко души и към Котел. Но на вас с подполковник Корзухин разрешавам не само да отидете до бащиния ви дом, но и да се отделите от дивизиона. Да, да, и вие, Василий Романович. Присъединете се после към главните сили на генерал Безяев. А ние… Да се сбогуваме, Иван Бянович. От сърце ви благодаря за всичко, което направихте за мен лично и за хората от дивизиона.
Те се прегърнаха. После майор Кардашевски направи знак с ръка и двата ескадрона изтрополяха по моста назад към Клуцохор. До руините на „шадърфана“ останаха само Иван и Василий Корзухин и махаха за поздрав подир драгуните.518
Таша притисна глава о рамото му:
— Някой се опитва да насили портата, татко!…
Бяно извади револвера от пояса си и го погледа втренчено няколко секунди: виждаше се, че си припомня как се действува с „това нещо“.
518
За нуждите на романа представяме, като че ли освобождението на Сливен е станало в по-ранен следобеден час, докато в действителност това е било по мрак, към 17,30 часа. Това е единственото ни отклонение от истината — всичко друго е предадено с документална точност. В подкрепа на твърдението ни ще приведем част от доклада на началника на Твърдишкия отряд генерал-лейт. Малахов с дата 5 януари 1878 год:
„Вторият дивизион на 13-и драгунски на Военния орден полк под командата на майор Кардашевский заел вчера, 4 януари, в 5,30 следобед г. Сливен (действувайки) едновременно с казашкия полк на полк. Бакланов, който се съедини с драгуните в с. Бинкос.
Центърът на града е изгорен; турската войска от Стара река, Сливен и Ямбол спешно отстъпила към Адрианопол; жителите българи се връщат в своите домове. Телеграфният апарат е взет от турците, жиците и стълбовете са цели…“
А за първия контакт на освободителите с местното население ще приведем един откъс от цитираната вече „Възпоменателна книга за 50-годишнината от…“: „Следобед на 4 януари към Сливен е настъпил един руски кавалерийски отряд, състоящ се от два ескадрона драгуни. Изплашеното население още повече изтръпва — предполагали са, че идат турски конници. Разездите са се задали откъм «Джан-Куртаран». Когато са били вече на «Харманите», ония, които са ги познали, са тичали към тях. Недоумявали какво да правят. Целували им са ръцете, ботушите, конете… други са тичали пред тях и са плачели. Трети са изнесли вино и са черпели новите «гости». И все пак, разправят паметливи очевидци, улиците били съвсем тихи и пусти, а посрещачите тъй малко. Когато кавалеристите «казаци» са стигнали отсам «Големия мост» в Сливен, разположили са се до сегашното помещение на Популярната банка (б.а. — днес «Център за културни и стопански връзки»). След малка почивка те се върнали обратно в Клуцохор, дето са и нощували… На другия ден единият от ескадроните отпътувал за Ямбол, друга част се върнала да съобщи положението, а 7 души са отишли в Котел, за да го обявят за свободен. Тези 7 освободители са били посрещнати най-тържествено от целия град отвън града. Дошлите в Сливен първи руски войници са били от драгуните на майор Кардашевски.“
И един последен второстепенен щрих към описанието на паметния 4 януари 1878: в сливенския квартал „Клуцохор“ майор Кардашевски е пренощувал в дома на Кавалджиеви.