Отначало никой не се отзова на призивите му, но постепенно някои порти се пооткриха. Познали човека с клепалото, наизлязоха още хора. Когато се събраха двадесетина-тридесет, Бяно Абаджи отдели трима по-млади или поне по-здрави от тях и ги изпрати по трите главни направления, където „бозгунът“ бе прогонил сливенци — към Бармук баир, към Кара-кютюк и към Куминя:
— Ще им кажете да слязат още нощес — нареди им. — Ей тъй на̀: Бяно Абаджи им заповядва да се приберат начаса и да посрещнат Дядо Иван както подобава. Разбрахте ли? Тръгвайте тогава, докато още виждате пътя в краката си.
А когато тримата пратеници поеха към планината, се обърна към останалите: — А вие — след мен! Каня те на сватба, народе български. Нека се запомни тъй: че свободата в Сливен е дошла и с нов живот…
Пообърканите сватбари тръгнаха след него. И едва прекрачиха в митрополията, чуха малко слабия, но звънлив и тържествен глас на дядо Серафим:
— Венчается раб божи Иван и рабиня…
Неочаквано между гостите се озоваха и неколцина турци с фесове на главите; после се разбра, че те са се крили в митрополията и са излезли от скривалището си, за да разберат каква е тази тупурдия.
… И стана така, че един представител на прочутия с родолюбието си род Силдарови се венча в руска униформа, а сред сватбарите имаше и мюсюлмани с фесове на главите…
13.
То беше ден като никой друг. Благословен от Бога беше той и може би затова в него станаха толкова чудеса.
Чудесата всъщност започнаха още преди сипкавата светлина на януарското утро да изтика нощта към боазите на планината: тогава бегълците заприиждаха и вдъхнаха отново живот на своя град. Както трите реки се събират в Сливен519, така в три пороя заизтичаха от Балкана хилядите нещастници, които цели дни бяха прекарали като диви зверове по хралупи и пещери или направо върху снега. Още преди разсъмване градът се бе върнал към живот и синкав дим се проточи от комините към небето.
На сутринта бе второто чудо. Откъм Селището слезе онзи, който години наред бе разтрепервал турците само с името си — Панайот Хитов. Сега Панайот войвода не беше само с името си; предвождаше той една чисто българска дружина, каквато никой не бе виждал насам от цар Шишманово време — хиляда юнаци бяха под байрака му, кой от кой по-напет и кой от кой по-силен, да ти се зарадва окото като ги видиш построени в шест отделни чети. Поведе ги Панайот Хитов направо към митрополията за благослов, а целият Сливен се изсипа на улиците да приветствува в тяхно лице възродената българска войска.
И ето ти ново чудо. Майчиното сърце на Руска безпогрешно разпозна едного от тези заскрежени левенти и с вик, какъвто може да се откъсне само от майчини устни, се втурна към него:
— Ганчо!… Детето ми… Ганчо!…
Ганчо също разпери ръце и се хвърли срещу нея:
— Мамо!…
Мнозина от посрещачите зашмъркаха умилени, а един гърлен глас изрече с благоговение:
— Благословена да е тази българска майка, Руска Кутьовица!… Трима сина родила и тримата дала на България: Андон увисна на бесилото, Димитър се бил под знамето на Христа Ботйова, сега и Ганчо с дружината на Панайот войвода… Честита да си, майко Руске!…
— Чест и слава на тебе, майко Руске!… — отекна нестроен хор.
Само няколко часа по-късно от Балкана слезе с няколко момчета още един от прославените войводи — Дядо Жельо. Но тогава вече нямаше толкова народ да го поздрави по сливенски. Научили, че руската войска — същинският Дядо Иван, а не само предните му вестоносци, и то с истински генерал начело — се е задала насам откъм Бинкос, сливенци запретнаха ръкави да я посрещнат както подобава. Тук отначало се запънаха: кой е посрещал гост като Дядо Иван, та да знае как аджеба подобава?! Помаяха се, помаяха се, пък затичаха нагоре към Дели Балта да питат онзи, навярно единствения, който би могъл да им даде съвет. И Добри Чинтулов им го даде без никакво колебание:
— Триумфална арка!… Триумфална арка извън града — тъй, че да минат под нея и тогаз да стъпят в Сливен…
Както камък излита от прашка, така хукнаха сливналии към „Харманите“ да строят арка. Едни копаеха замръзналата като камък земя, други мъкнеха и изправяха талпи и върлини, трети носеха цели наръчи чемшир, за да облекат с него голотата на набързо скованата арка… И почти я бяха завършили, когато откъм града се зададе още един помагач, най-странният от всичките и може би най-известният от всичките — Бяно Абаджи. Същият, който вчера бе спукал желязото на църковното клепало, за да ги призове да отдадат почит на свободата. Сега старецът бе намислил друго: понесъл бе на рамо една голяма греда, която малцина младежи биха сполучили да вдигнат от земята. Попитаха го:
519
В Сливен се събират три реки — Асеновската, Селищката и Новоселската. Някои изследователи предполагат, че името на града произлиза от сливането на тези реки.