Музиката отново поде боен марш и Петрозаводският полк навлезе в тесните и криви улички на Сливен. Сега обаче го нямаше предишният тътен от твърдата стъпка на петрозаводци — не се чува тропот, когато крачиш по килим от лавър, чемшир и цветя…
При централния храм на града митрополит Серафим отслужи благодарствен молебен, после сливенци — бутайки се и блъскайки се помежду си — се втурнаха напред и всеки се стремеше да повлече колкото се може повече от братушките у дома си на гости. Божичко, колко нещастни се оказаха онези, за които, тъй да се рече, не остана нито един солдат!… Те или със завист се вслушваха в гласовете, наздравиците и песните, долитащи от домовете на по-щастливите си съграждани, или крояха като същински сливналии хайдушки планове как да нахлуят там, където имаше повече от славянските братя, и да ги отвлекат, пък ако потрябва и със сила…
За щастие не се стигна до насилие и безразсъдни постъпки. Защото славянският Бог направи последното чудо в този благословен ден, като по тъмно изпрати в Сливен и закъснелия Устюжски полк. Така нито един дом не остана без гост-солдат. И започна една всеобща веселба, каквато градът не помнеше отпреди шестдесет години, когато тук дойдоха воините на Дибич Забалкански. Виното се лееше като река, Сините камъни отекваха от български песни и руски частушки, от време на време по улиците излизаха разгърдени и зачервени мъже в униформа или в алафранга дрехи и захващаше невиждано надиграване кой както може и кой както знае — на ръченица или пляска. И какви ли още бесовици и лудории не се случиха в уж скования от мраз и тъмнина Сливен…
Благословен, благословен да бъде този ден!521
14.
В този ден умря Бяно Абаджи.
Разправяха хората: сърцето му не издържало на толкова радост.
Сливен — София — Варна
1984—1988
Речник на по-малко познатите турски думи в книгата
Агарянин — нехристиянин (разг.).
Акран(ин) — връстник.
Алай — полк; същото — мястото, където се провеждат борби.
Алеат, (алат) — инструмент на занаятчия; сечиво, оръдие на труда.
Амджа — чичо. Амуджа — произволно от амджа — „чичо“; презрително название за турчин.
Аполети — пагони.
Арабаджия — който произвежда каруци или който превозва с каруци.
Аслан — лъв.
Ашево (ашодая) — кухня.
Ая (ай) — светец (свят човек).
Аян(ин) — местен управител (в малко по-старо време).
Баджа — огнище.
Базиргян(ин) — търговец.
Байгън — втръсване.
Балабан — едър, голям.
Балък — риба; балъкчия — рибар.
Басамак — стъпало на стълба.
Баскън — който надминава, който надхвърля.
Бастисвам — нападам ненадейно, надвивам; прен. — унищожавам.
Беллѝ — явно, открито, ясно.
Берат — султански указ, грамота на султан.
Бешлик — петаче, монета от пет пари.
Биз-бизе — между нас, помежду ни, без външни хора.
Бинбашия — майор; буквално — хилядник.
Борозан, боразан — военна тръба; сигналист, тръбач.
Булашик, булашък — нечисти, неизмити съдове.
Буюрнаме — поканително писмо на висш орган; разпореждане; указ.
Бьолюк — рота (прен. — множество, тълпа); бьолюкбашия — ротен командир.
Валия — областен управител; управител на вилает.
Вилает — голяма административна област, разделена на санджаци.
Векиллик — пълномощно.
Велиахт — престолонаследник.
Вергия — данък.
Висока порта — правителството в султанска Турция.
Гаваз(ин) — телохранител; пазач на сграда; член на охрана.
Гаджал(ин) — презрително прозвище за турчин.
Гайле — грижа.
Галиба — навярно, вероятно.
Гарез — яд, злоба, омраза и желание за отмъщение.
521
Фактологически и хронологически (като последователност на събитията) нашето описание на освобождението на Сливен е напълно достоверно. „Грехът“ ни е, че в интерес на романа събрахме, „свихме“ тези събития в по-кратко време — „благословения ден“, — отколкото те в действителност са се развили. Същинската хронология е с два-три дни по-разлята: късно следобед на 4 януари майор Кардашевски е влязъл в Сливен и избягалото в планината население е започнало да се връща по домовете си; на 5 януари с разузнавателна чета от 1000 души (6 дружини) е пристигнал Панайот Хитов; на 6 януари е дошъл и Дядо Желю с малка четица; идването на генерал Безяев е „едва“ на 8 януари. За тази истинска датировка съществуват много документи от войната (напр. доклада на генерал-майор Безяев до изпълняващия длъжността началник на ХІ армейски корпус генерал-лейтенант Делингсхаузен с дата 8 януари 1878 г.), но ние съзнателно ще цитираме един роден източник, който се пази в Държавния архив на Сливен — летописните бележки на съвременника и очевидеца на събитията хаджи Киро Табака от Сливен: „5 януарий 1878 г. Пристигнаха нашите герои именно Панайот Хитов с 6 дружини, които се отправиха в митрополията при стареца Дядо Серафим. На 6 януарий пристигна войводата Дядо Желю с няколко момчета. На 8 януарий, в неделя, пристигна руската пехотна войска, 26-а дивизия.“.