— Звучи добре, но, ей Богу, не е дип много ясно — несмело се обади младият Сава Геренов. — Как го виждате този факел, господин Гидиков? Надявам се, няма да предложите да тръгнем от къща на къща и зорлан да принуждаваме народа да прекарва вечерите си над книгата.
— Виждате ли — разпери ръце Стефан, — вашата естествена и първа мисъл е пак свързана само с книгата. Както, повтарям, беше и с мене някога. А единствено в нейните страници ли се намира духовната светлина? Не може ли и по други пътища да се стигне до сърцето на българина?
— Например? — предизвикателно запита Захария Жечков.
— Ами например като възобновим славното сливенско театро. То се роди с „Михал“ и пак с „Михал“ си и умря. Не е ли дълг именно на читалището да го върне отново към живот?
— Дявол да ме вземе, ако това не е вярно! — възкликна Димитър Георгакев. Неговото „дявол да ме вземе“ навярно беше най-пиперлията израз в речника му. — Срам за нас, братя, че не се сетихме сами!…
— При това има и патриотични пиеси — замислено се присъедини Икономов, — които ще посеят не само просвета, но и родолюбив плам. „Стоян войвода“, „Райна княгиня“ или… или…
— … или „Покръщението на Преславский двор“ — подсказа Геренов.
— Има и други пътища — все по-разпалено, продължи Гидиков. — Училището, българското училище, прави много, но няма защо да си кривим душата — все още се намират много българи, които са слепи за писаното слово. Защо да не потърсим път и към тях?
— Сказки? — вдигна вежди Захария Жечков.
— Сказки, разбира се. Тук има толкова високопросветени граждани, за които не би представлявало никаква трудност да подготвят една сказка. А в нея за час или два знанието — съвременното знание — ще стигне до ума и на онзи, който сега се подписва с кръст и палец.
Михаил Икономов се почеса замислено зад ухото. Когато проговори, гласът му звучеше ясно, без хрипливост:
— Това е възможно, честна дума. И срам за нас, че не ни е минало през акъла. — Обикновено кротките му очи постепенно придобиваха особен блясък: — Дори като за начало ще е добре да вземем човек, който не е от учителското тяло. — Друг път биха се помайтапили с това предвзето „учителско тяло“, но сега никой не го прекъсна. — Братовчедът Иван например. С малко помощ от мене той напълно прилично ще се справи с една сказка.
— И каква тема бихте му препоръчали? — осведоми се Аргира Димитрова.
— „За личната свобода“ — отговори главният учител толкова бързо, сякаш открай време бе готов с темата. Когато го чуха, във всички глави премина една и съща мисъл, но никой не я изрази гласно. — Да, Иван Икономов ще се справи. И ще постави едно добро начало.70
— Да приемем това за решено, а? — войнствено каза Жечков. — Ще го направим от името на читалището, без да вземаме благословия от този или от онзи.
— Не е така обаче за театрото. — Михаил Икономов продължаваше да се почесва по тила. — За него ще трябва да вземем разрешение от общината, че навярно и от конака.
— И от общината невям ще го получим по-трудно, отколкото от конака — добави замислено Димитър Георгакев. И само след секунда колебание продължи: — Баща ми и неговите единогласници още усещат вкус на киселица в устата, колчем си спомнят „Михал Мишкоед“…
— Следователно не трябва да действуваме слепешката — мъдро каза Гидиков, — а предварително да опечем работата… е, доколкото тя става за опичане, разбира се. Искам да кажа да не си изгърмяваме патроните още утре, а първом да спечелим на своя страна онези общинари, които… които… е, които не усещат киселица в устата. Аз например ще поема обезателство за бабалъка — той имаше предвид Русчо Миркович, — че и за Бяно Абаджи.
— Има и други сигурни хора — подкрепи го Икономов. — Гарантирам за поп Юрдан, за Панайот Минков, за Иванчо Желязков. — Той говореше за сина на Фабрикаджията; без да имаше размаха и дръзновението на баща си, Иванчо никога не странеше от народните работи. — Кой знае, може да се опита също и със Саръиванов, с Михалаки Гюлмязов…
70
Исторически факт е, че традицията на общоградските сказки в Сливен е поставена през 1869 г. именно със сказката „За личната свобода“ от Иван А. Икономов. Сказчикът може да е бил роднина на главния учител Михаил П. Икономов, но тук малко произволно, позовавайки се на общото фамилно име, ги обявихме за братовчеди.