— Зоват ме Сава, господин Силдаров — представи се той, — ама съм много млад и много „дребна риба“, за да ме знаете. По̀ може да сте чували за Райно Йорданов, баща ми… ако изобщо се е случвало да имате работа с фукара човек като него.
— Не сте ли от Клуцохор, момко? Малко по-нагоре от къщата на поп Тодор?71 — Другият потвърди. — Баща ти може да не е паралия, ала е честен и почтен човек, сине. Това трябваше да изтъкнеш за него, не бедността му. Ама хайде, не стой така. Влез и бъди добре дошъл.
Настаниха се в собата. Баджата уж беше запалена, но това не личеше особено в изстиналата през есенните месеци стая, та и двамата останаха облечени.
— Сава Райнов… Сава Райнов… — замислено повтори няколко пъти старият човек, като видимо ровеше в паметта си. — Аха, спомних си. Името ти зная с добра препоръка от едного, който след Раковски е вярата и надеждата на България. Мержелее ми се нещо за търговия, за някой си Гълъб войвода и прочие, ама нека ти да ми го разкажеш по-ясно — къде си бил, що си чинил и кой вятър те върна тук.
Гостът му разказа. Като получил в Сливен основното си образование, баща му нямал средства нито да го учи повече, нито да го подпомогне за подхващане на търговия или занаят. И момчето нарамило торбичката и закриляно от майчината благословия, се озовало в Цариград. Сполучил да намери прилична работа при богат търговец, шумналията Иван хаджи Петров, който представлявал една английска фабрика за манифактура. Потръгнало на Савата, та скоро се издигнал до пръв калфа на хаджи Петров. Но докато обикалял да разнася стока по складове и кантори, той се запознал с мнозина български родолюбци и постепенно се превърнал в тяхна сянка. Църковните борби не го влечели много-много, пък бил и млад и недоучен, за да е полезен в тях, ала си намерил мястото между другите дейци, които били запретнали ръкави да строшат робската верига от врата на българина. Гемиджията Гълъб войвода му носел бунтовни вестници и друга тайна книжнина от Влашко, а длъжност на Савата било да ги раздава на посветените в делото цариградски българи, че и да ги разпраща по различни краища из поробеното отечество. Името му, изглежда, се е поразчуло, защото точно преди година именно при него кондисал Дякона Левски, дори цяла неделя живял в стаичката му в Кючук йени хан. Всичко уж вървяло добре, ама в края на ноември слухът за подмолната дейност на калфата стигнал до ушите и на чорбаджията. Повикал го Иван хаджи Петров и му надумал приблизително следующото: да си обира крушите и от кантората, и от Цариград, инак ще го предаде на турските шпиони и ще види да залюляват краката му на бесилката.
— И сега?
— Ето ме тука — разпери ръце младият човек. — Господ прибра Гешеоглу, мъжа на сестра ми, та с оставеното от него имане смятам да завъртя караабаджилък. Ще купувам вълна и ще я давам да се натъче на аба, сетне ще й тегля едно лустро и по панаира ще я продавам на караманлиите. Надея се с Божия помощ, ако не забогатея, то поне да свържа двата края.72 И за себе си, че и за сестрата и дечурлигите й.
— Идвай при мене на долапа да ти валям абата — предложи Бяно Абаджи. — Ще ти го върша даром, докато стъпиш на крака.
Гостът кимна; не стана ясно дали означаваше, че приема, или че отказва. И междувременно започна с грижовни пръсти да развързва мукавяната кутия. Бяно го погледа и се засмя:
— Сякаш разповиваш пеленаче — каза. — Или крехко стъкло.
— Втория път улучихте, господин Силдаров. Нося ви армаган из Цариград и той е точно от най-трошливо стъкло.
— Армаган? С какво съм го заслужил аз, един непознат, сине?
— Непознат съм аз, но не и онзи, който го провожда. Защото армаганът е от господин Иван Силдаров…
— О, Боже! — възкликна старият човек и затисна с длан внезапно разлудувалото си сърце. — Кажи ми бързо, жив и здрав ли е Иван, сине?
— По-жив и по-здрав от всякога. И ще ви разкажа, щото зная за него, само първом да се оправя с тази крехкотия. Че как съм я донесъл от Цариград, само аз си зная.
Онова, което се появи в ръцете му, беше ново и непознато за Бяно. Състоеше се то от две части — и двете стъклени. Едното, направено от синьо плътно стъкло, приличаше на гърненце с неестествено широко дъно, на запушалката с нещо като винтче; в него се полюшваше прозрачна течност, от която нагоре се виеше плосък фитил. Другата част беше от напълно безцветно стъкло с формата на голяма и силно удължена круша; от двете страни на „крушата“ имаше отвори
71
Домът на иконом поп Тодор, баща на бъдещия бележит революционер Георги Икономов, е запазен и поддържан в добро състояние. Намира се в Сливен, квартал „Клуцохор“, на ул. „Георги Икономов“ № 10. Къщата на Сава Райнов, значително преправена, е на № 22 на същата улица.
72
Биографичните бележки за Сава Райнов тук и по-нататък в книгата са по Михаил Греков. Спомени. С., ОФ, 1971, с. 161 и сл. и Васил Дечев. Сава Райнов — един забравен революционер, в-к Сливенско дело, 31. VІІ. 1973.