— С оглед на дрехи и изпълнители, нам ни се струва за най-подходящо „Райна княгиня“ или… „Стоян войвода“…
При тези заглавия Йоргаки не трепна, а направо подскокна:
— Щооо? — проточи. Сякаш не човешки глас, а звяр изрева тази късичка дума. — Това няма да го бъде, драги! А защо да не е например „Изгубена Станка“? — продължи по същия начин кметът. — Таман ще възхвалите не кого да е, а тъдявашен хаймана, черкешлийския75 Желю. Не! — Той трясна пестник о масата. — Докато аз съм кмет на сливенската община, няма да позволя читалището да се превърне в развъдник за хайдуци и бунтари.
— Хелбете, че не бива да се превърне — побърза този път да му засвидетелствува раболепие хаджи Гендо.
Навярно имаше още малко мегдан за спор, но Михаил Икономов изглежда, се стресна от заплашителния тон, защото се обади хрипливо:
— Тогаз да се спрем на „Покръщението на Преславский двор“. В тази пиеса няма хайдути. Напротив — показва се как Българското царство преминава към Христа от Византия…
Ако не беше онази нападка от Русчо Миркович, може би Йоргаки да се вслушаше в това внушение. Сега обаче в него се бяха разбесували хиляда дяволи, които го подтикваха да отрича всичко и всекиго. Той отново стовари юмрук по масата, и то с такава сила, че Шестокнижието се катурна в скута на Панайот Минков.
— Не, не и не! — изкрещя. — Да наливаме масло в огъня на и без това нажежената църковна препирня, така ли? Не! Този път ще има да вземате!…
Само двама души в цял Сливен биха дръзнали да се възправят срещу тази гневна буря. За Йоргакева зла слука и двамата се намираха тук, но по-бърз измежду тях се оказа Бяно Абаджи.
— Аз мислех, че ние сме община — рече той с привидно спокойствие, — защото решаваме общо.
— Точно така — подкрепи го веднага поп Юрдан, вторият от двамата. — Община сме, а не казарма. И тук се решава не със заповеди, а с вишегласие…
Кметът се огледа. И за пръв път си даде сметка защо така уж без повод днес се бяха събрали толкова общинари. Стигнеше ли се до гласуване, той можеше да разчита на четири-пет гласа, не повече, докато насреща си щеше да има поне двойно.
— Никакво вишегласие! — каза наглед с предишната неотстъпчивост, ала зад нея се усещаше леко спадане на тона. — И ако продължавате да упорствувате, от тук — право в конака. Нека те да се оправят с ония, които насъскват народа към бунтарство срещу властта или светата наша православна църква.
В отговор надигна глас поп Юрдан:
— Аз пък в неделя ще събера народа в храма „Свети Никола“. И ще го попитам дали има нужда от кмет, що се опълчва срещу неговата просвета и сивилизация.
За втори път днес Йоргаки се прегъна на две, като след удар в слабините — той знаеше, че наспроти подкрепата на конака, ако населението се надигнеше, можеше като едното нищо да го изрита от кметското място. Той изглеждаше наполовина смален, когато каза:
— Аз ли съм против просветата и сивилизацията?
— Че не правите ли именно това, господин кмете? — настъпи, поокуражен, Захария Жечков. — Или не броите театрото за сивилизация?
— Аз против театрото, драги, не съм. Ала покрай едно театро да се пробутва и друго, както беше нявга с „Михал“, да се подкокоросва народа към неподчинение — за туй ще имате много здраве. И не забравяйте, че вече го няма Садък паша Чайковски, да ви уйдисва на акъла.
— И какво излиза? — подметна Бяно. — Уж всинца сме за театрото, пък му захлопваме вратата…
— Не са само вашите подстрекателни пиеси. Например като бях по търговски работи в Шумен, случи се да гледам едно трагическо представление по име „Геновева“. Прилично и христолюбиво. И таквоз, че изкара сълзи и от моите очи.
Йоргаки малко послъгваше. Той изобщо не беше стъпвал в Шумен, ала бе чувал да разказват за това представление там. Тази подробност обаче нямаше никакво значение — нито въобще, нито за молителите. Те се спогледаха, кимнаха си с разбиране и Захария Жечков каза:
— Имаме „Геновева“ в библиотеката, Йоргаки чорбаджи. И не сме против да представим именно нея.
— Но без да става театро в театро, нали?
Кметът имаше предвид да не се вмесват никакви намеци за политика, въстание и прочие. Той не го каза открито, но всички го разбраха.
— Разумява се от само себе си — прие председателят на читалището. — Нали сам рекохте, че „Геновева“ е прилично и христолюбиво представление? Какво театро в театро при нея?