— Тогаз, Панайоте, грабвай лист и перо и запиши. — Секретарят се приготви и Йоргаки продиктува: — „По повод прошението, което се подаде днеска от натоварената ви комисия, за извършване на трагическото представление «Геновева», без да се намеси други вид представление, като се осигури читалището с поручител за пагубата и разноските, които би последвали, и без повреда на вещите в училището и на стаята, явяваме ви, че се позволява да начнете представлението си. Подпис: Община народна.“76
В канцеларията цареше все същият студ, но отдавна никой не го усещаше.
7.
Когато Аргира Димитрова разпрати няколко по-големи ученика да разлепят до църквите и на други по-видни места изписаните от самата нея покани до жените за събрание, тя изобщо не помисляше, че тези са първите афиши, появявали се кога да е в Сливен. Нейната цел беше по-практична и нелишена от здрав разум. За поставянето на голямото начало тя имаше желание да се облегне на по-тесния кръжец на образованите и духовно по-издигнатите сливенки, или поне на грамотните, затова повери разгласата на писаните покани, а не например на глашатая. Нейната тактика има̀ успех, но не напълно — когато в този януарски неделен ден Взаимното училище отвори портите си за събранието, избраната и предварително украсена по подобаващ начин стая се оказа тясна да побере наплива на жените; по-късно при съставянето на списъка щеше да се окаже, че са били сто и тридесет!77
Всичко уж започваше от добре по-добре, с приповдигнато настроение, което граничеше с ентусиазъм, и душата на Аргира сияеше, докато внезапно младата жена забеляза нещо, което рискуваше да провали начинанието в самия му зародиш. На четвъртия чин вдясно бе седнала вдовицата Таша Йосифова и въпреки претъпкването в стаята останалите жени бяха оставили празно място около нея — така демонстративно я изолираха. Учителката трескаво размисли какво трябва и какво може да направи, за да премахне това несправедливо унижаване на жената, без да навреди на основаването на дружеството, но като не измисли нищо, реши да се престори, че не го е забелязала.
Определила поведението си, Аргира подхвана нещата така, както ги бе предвидила и многократно обсъдила с Михаил Икономов и опитния в народните дела Добри Чинтулов. Тя прочете приготвеното си отнапред слово, което съдържаше всичко най-важно: смисъла и ползата от женските дружества изобщо, красноречивия пример на жените от Лом, Казанлък и Железник78, които бяха изпреварили сливенки в това поприще, насоките на дейността на бъдещото дружество и приблизителното съдържание на устава му. Накрая предложи и името му: „Майчина длъжност“.
Докато четеше, тя тайничко следеше как се посреща словото й от слушателките. И с радост виждаше и усещаше как думите й попадат като плодно зърно в чернозем — глави със забрадки или шапки й кимаха окуражително, над сто чифта очи святкаха с възторг, по-сдържани или по-шумни одобрителни възклицания изпращаха по-главните й предложения, а когато произнесе и името, отговориха й с гръмко ръкопляскане, което сливенци преди десетина години бяха усвоили от поляците на Садък паша Чайковски. Но едновременно с тези прояви на съгласие и единодушие Аргира долавяше и някаква тайна съпротива; приличаше й това на отнапред подготвен сговор за или по-точно против нещо, който напираше да се прояви въпреки всеобщото благоразположение. Не мина много време и тази очевидно уговорена съпротива бе изразена ясно и недвусмислено. Стори го още втората жена, която се изказа след учителката — беше госпожа Деспа хаджи Златанова — и думите й, съпроводени с чести недвусмислени погледи към Таша Йосифова, съдържаха приблизително следното: как щяло дружеството да се надее да изпълни благородните си възнамерения за възпитанието и повдигането на нравствеността на младите сливенки, ако в самите негови редове са се промъкнали жени, които с наглото си поведение и дръзностното си предизвикателство подбуждат мискинските нагони на мъжете, карат ги да подсукват мустак и да забравят всяко благоприличие и християнските правила за добродетел.
Нападката беше толкова несправедлива, та накара Аргира Димитрова да възрази с по-голяма острота, отколкото сама би искала:
— Аз не зная нито една измежду нас тука — каза сухо, — на която да прилягат изречените обвинения. А няма нищо по-укорно от това, някому да се лепне на челото петно, което не е заслужил с делата си.
77
Около годината, когато е създадено женското дружество в Сливен, съществува известно противоречие. В авторитетния сборник Той не умира — Сливен на безсмъртните си синове. С., 1935, с. 268 се посочва годината 1869. Но в статия на самата основателка (вече с името на съпруга си) в Юбилеен сборник на българското народно читалище „Зора“ в гр. Сливен. С., 1910, с. 212 датата е 7 януари 1870; тя се приема и от д-р С. Табаков, цит. съч. с. 490, пак там е посочен и броят на „основателните членки“. За чест на бележитата възрожденска учителка и общественичка трябва да се изтъкне, че в статията си тя скромно е принизила собствената си роля за изграждане на дружеството, а разпределя заслугата между Стефан Гидиков, Михаил Икономов и Добри Чинтулов.