— Те се дразнят, че във ваше лице виждат онова, Таша, което сами биха искали да представляват, ала нямат качества да го постигнат. То е завистта на жената, отрупала се с какви ли не украшения и финтифлюшки, но си останала сива и безлична, към другата, която може да е облечена в зебло или чул, ала има дадено от Господа Бога онова нещичко, дето кара мъжете да се лепят по нея като мухи на мед.
— Не е това, лъжете се — поклати глава Таша и бакъренокестенявите й коси уловиха отблясъка на зимния ден и засияха като нимба. — Те се дразнят, че достойнството ми на човек не се схожда с дълбочината на кесията ми. За тях сиромахкиня като мене, която разчита само на иглата и конеца, трябва да е непременно с превит гръб и готова да лиже ръцете, които й подхвърлят трохите от трапезата си. — Повторен кратък и тъжен смях. — Ако вместо да си избождам очите от шиене, аз събирах борчовете и тлъстите лихви на покойния си мъж, тогава щях да бъда за уважение и завист. Сега обаче съм само Кокон Таша…
— Не позволявам това прозвище! — намръщи се учителката.
— А, защо? Пет пари не давам аз за него. То ме засяга толкова, колкото и калта по обувките ми.
Аргира я изгледа продължително.
— Възхищавам ви се, Таша — каза. — От все сърце си пожелавам да заприличам на вас по достойнство и чест. И доколкото зависи от мене, не ще спестя сили, за да го постигна.
— Онези там, благочестивките, не го наричат достойнство и чест, а горделивост и високомерие. И не се лъжат — аз много, много дълго се учих сама себе си да изглеждам горделива и надменна, да вървя с изправена глава между злобата на жените и похотливите подмятания на мъжете.
— Начин на защита?
— На защита и оцеляване. Но само аз си зная каква е цената му.
— И въпреки всичко бих искала да ви приличам. Във всичко — като се почне от малакофа и се стигне до самочувственото държание.
— За държанието не ви съветвам — една Кокон Таша може да бъде одумвана и хулена, но не и една народна учителка. Но за малакофа — да. Ще ви го ушия и обещавам да вложа в него всичкото си старание. Няма да го откажете като подарък от мене, нали? Като знак на уважение. Или на благодарност за днешната защита.
— Само при едно условие: че ще ме приемете за ваша приятелка.
След секунда колебание Таша кимна утвърдително и произнесе тихо:
— Действително ли желаете да бъдем приятелки, Аргира?
— Давате ли си сметка, че въпреки уговорката ни сега за пръв път изговорихте името ми?
— Страхувах се да не би… — Жената не намери точната дума. — Е, да де. Учителката отива да навести и успокои детето, несправедливо обругано от другарчетата си в школото.
Аргира Димитрова махна с ръка, после се надигна да си ходи.
— Ще си намеря подходящ плат и пак ще се обадя — каза.
Таша я изпрати през заснежения двор. А когато се ръкуваха на раздяла, рече като нещо, което се разбира от само себе си:
— Пък колчем се случва да мога да помогна с нещо на дружеството, обадете ми се. Ще го сторя на драго сърце, макар и съвсем незнайно. — Тя искаше да каже „анонимно“, но това понятие не бе проникнало още в града под Сините камъни. — На драго сърце — повтори натъртено.
— Наистина ли? — стрелна я с поглед учителката; лицето й изразяваше в едно и също време удивление и възторг.
— Разумява се — сви рамене стопанката на дома. — Дружеството е нещо толкова голямо, че трябва да му се помага с всички сили… дори и когато няколко благочестивки са го използували за оплювка и злодумства.
Новината за основаването на дружество „Майчина длъжност“ до вечерта обходи целия град. Намериха се, разбира се, няколко непрокопсаници, които използуваха случая, за да изпробват изкълченото си остроумие, но болшинството граждани, мъже и жени, искрено приветствуваха дружеството като нова ярка проява на всенародния подем.
Приказваше се, че когато вестта стигнала до стария Бяно Абаджи, той бил изрекъл следните непонятни думи:
— И това е газена лампа!…
8.
Когато Таню Стоянов бе малък, много го объркваха по отношение на именния му ден. Името му произлизало от Атанас — ето ти имен ден на Атанасовден; а, не, то идело от Анастас — трябва да се празнува, на Великден80; какъв ти Атанас или Анастас, Таню било гальовно от Стоян, редно било името да се чествува на Стефановден… Отначало това изобилие на именни дни го забавляваше, та събираше другарчетата си три пъти в годината. Сетне обаче „му писна“ и, препращайки празниците от един ден към друг, така обърка всички, че престана изобщо да празнува името си.