— Още не е съживен — уверено го поправи Райнов. — Имам сигурен хабер от Цариград — да го чакаме с пукването на пролетта82.
— Имал си сигурен хабер — смръщи се Костадин Келов, другият от новите, — пък се оплакваше, че нищо не сме знаели, уведомление ни липсвало! Или що, ще си играем на криеница ли?
— Туй не бяха мои думи — поправи го наставнически Сава Райнов. — Аз само рекох, че във въздуха се усеща лъх на важни събития. Ако създаването на БеРеЦеКа (тъй за кратко викат на Българския революционен централен комитет) не е толкоз важно събитие, здраве му кажи!
— А други вести от Цариград? — осведоми се главният учител.
— Само толкова, братя. Другото, право или криво, го имам от тука. — Той се почука с пръст по челото. — Казвам си така: щом има или ще има централен комитет, положително ще се нароят и по-нисши и подчинени комитети.
— Вярно е, дявол да го вземе! — без нужда изруга Бял Димитър. — А захванат ли да се роят комитетите, отгде другаде ще почнат, ако не от нашия Сливен.
— И комитетите ще предхождат времето, когато ще ни призоват с пушки в ръце на Агликина поляна — каза със замислено изражение Михаил Икономов. — И готовността ни трябва да е затуй първо стъпало, пък настаним ли се здраво на него, тогаз ще прекрачим на второто.
Димитър Топалов остави поредния стакан на софрата.
— Абе големи генерали се извъдихте, бе — рече; усещаше се, че устните му са като надебелели и езикът му се плетеше. — Напънали сте се да умувате що ще стане утре. Хайде сега, ще откриваме Америка… Каквото ще бъде утре наша длъжност, то ще ни се извести о̀време. Тъй мисля аз.
Последва кратко мълчание, после Таню каза отчетливо:
— Не те ли е срам бе, Димитре. Умуваме тук за свободата на отечеството, пък ти си се налокал като последен сархош83. Ако не ми беше гостенин, щях да те уловя за врата и да те изхвърля през портата като мръсно куче.
— Ти ли бе? — кресна в отговор фотографът. И се надигна съвсем като пиян скандалджия: — Аз ще те…
Георги Икономов не го остави да продължи, а без много приказки го натисна по рамото и го друсна на скемлето. Не се разбра дали ръката му беше тежка, или краката на Димитър Топалов вече не го държаха.
— И какво ще ни посъветваш, Сава? — попита Михаил Икономов. — С повече време си разполагал да помислиш, може да имаш това-онова в главата.
— Първом ще припомня началните си думи, братя: важни събития витаят във въздуха, носят се като пролетния прашец на цветята. А иначе ще предложа даже не едно, а две неща. Ще поискам дозволението ви да установя связ с Гълъб войвода в Цариград и чрез него да узная що готвят нашите предводители в Румъния, та отсега да се равним по него.
— Хайде де — присмя му се, ломотейки, фотографът, — мигар досега не си го правил и без наш’то дозволение…
— Ти ще млъкнеш ли най-сетне!? — кръвнишки се приведе към него Таню, ала Сава Райнов го спря:
— Този път негова милост има право — рече. — Вярно, аз не съм загубил връзка с Гълъб войвода. Но когато е за такваз съдбовна работа, по-инак ще е, ако поиска сведения не Савата, приятелят му, а представителят на сливенското революционно общество.
— Имай се с развързани ръце — каза главният учител и никой не оспори думите му. А Нено Брадата напомни:
— А второто, Сава? Нали щеше да предложиш две неща?
— То е да не чакаме благослов и напътствие от Букурещ, братя, а да се захванем за работа. Нека ние да сме си готови и кажат ли отгоре „хоп!“, мигом да сме на линия.
Също и за това никой не възрази, напротив — мнозина дадоха съвет каква да бъде от днес работата и как да я подхванат. Едва когато завършиха, Сава Райнов вдигна стакана си към домакина:
— Е, сега мога да ти кажа моето „честит имен ден“, Таньо. С молба към Бога ти го казвам: на догодишния да се съберем тука пак тъй живи и здрави, ала и свободни.
Същите или подобни пожелания заваляха от всички страни, ръцете надигнаха пръстените чаши и постепенно всичко заприлича наистина на имен ден. И само Георги Икономов остана някак настрана от общото оживление.
— Тъжно ми е, братя мили — отговори на запитването на домакина. — Ето, в нашия Сливен се подготвят големи работи, дето ние, дедите ни и дедите на нашите деди сме ги мечтали, пък аз ще да бъда далеч от вас. — И поясни: — Поп Тодор, баща ми, се премества на църковна служба в Русчук. Няма как — с цялата фамилия ще поема натам и аз…
82
Съществуват спорове и неясноти около точната дата на създаването на БРЦК. Някои автори (напр. Иван Унджиев. Васил Левски, биография. С., НИ, 1980, с. 137) го отнася към 1869 г., други (напр. Александър Бурмов. Български революционен централен комитет 1868–1877. С., Народна култура, 1950, с. 36) приемат 1870, дори уточняват „началото на април“.
83
Михаил Греков (цит. съч. с. 169) недвусмислено говори за пристрастяването на Димитър Топалов към алкохола, дори го нарича „пияница, какъвто е той“. Другите автори нито потвърждават, нито отричат това обвинение.